- Г-н Дилов, защо "Движение Гергьовден", което при основаването си беше повече център-дясно, сега изглежда е поело наляво?
- “Движение Гергьовден“ може би е една от формациите, която най-малко си е променила политическите възгледи през годините. Илюстрация за това е фактът, че много неща, които са в дневния ред на обществото сега са наша доктрина още от 1996 г. - свикване на Велико Народно събрание, мажоритарни избори и т.н. Затова и ние настояхме коалицията „Калфин-президент“ да се регистрира и като пропагандираща в полза на референдума на Слави Трифонов. В чисто идейно отношение, „Гергьовден“ има много различия с АБВ. Това обаче не ни пречи, защото ние се опитваме да търсим кое ни събира, а не това което ни различава. Нека вземем за пример плоския данък – ние сме на диаметрална противоположност от АБВ. Според нас плоския данък вдига събираемостта, мотивира хората, докато АБВ са на друго мнение. Въпреки това в парламента имаме много и успешни съвместни начинания.
- Имаше ли значение кандидатурата на Ивайло Калфин, за да влезе "Гергьовден" в коалицията?
-Да. Това, което в момента най-много ни обединява са личностите на Ивайло Калфин и на проф. Любомир Халачев. Ние нямаме никакъв идеологически, естетически, етически дискомфорт с тях. Напротив – много ги харесваме. Смятаме, че Калфин е най-подготвен за поста на президент, с най-голям международен авторитет. Той е човек с доказана социална чувствителност, със страхотни международни контакти и най-важното – човек с характер. Поне два пъти той жертва цялата си политическа кариера, за да отстоява възгледите си. Това трябва да говори достатъчно.
Другата причина да влезем в коалицията е една много интересна теза, която президентът Георги Първанов формулира, а именно - търсенето на третия път. Това е немско изобретение и идеята е, че когато е необходимо да се преодолеят важни социални, икономически и политически задачи, лявото и дясното пространство се конвергират в търсене на третия път. Точно това се опитахме да направим и ние. Отначало смятахме, че ще се намери фигура, която да обедини цялата опозиция, която е недоволна от маниера на управление на ГЕРБ. Първо изглеждаше, че това ще е генерал Радев, но след това БСП направиха голяма услуга на ГЕРБ и решиха, че сами ще го издигат. По този начин веднага си свиха подкрепата. Затова ние заложихме на Ивайло Калфин и с него се борим за рационалния вот на хората. Това е и най-неидеологическия кандидат – покрай него има най-малко филства и фобства.
Кандидатурата на проф. Любомир Халачев за вицепрезидент също е много щастливо попадение за нас. От всички кандидат-президентски двойки той е единственият пряко свързан с културата и образованието. При конкуренцията няма нито един професор, учител. Нито един, който да произлиза от тази сфера.
Защо според вас стана така, че до последно нямаше кандидати за президент, а сега когато ги има, няма дебати?
Защото големите партии БСП и ГЕРБ наложиха да няма дебати. За тях не е угодно. Странно за мен е, че и Красимир Каракачнов се връзва на тази игра – не влиза в преки дебати, не спори, въпреки че има дар слово.
Големите формации правят две неща – неглижират смисъла на изборите и не обясняват важността на президентската институция. Аз поне не съм чул някой от кандидатите, освен Калфин, да казва какво работи държавния глава и защо е важен.
Много е разочароващо, че кандидатите бягат от директни сблъсъци. Единствено мога да поздравя реформаторите, че се съгласиха да дебатират с Калфин, от което мисля, че спечелиха и двамата, защото разшириха влиянието си в различни посоки. Едновременно с това демонстрираха както нормалност, така и категорично различие по много теми. Разговорът им не мина без шутове и нападки, както се очаква, защото все пак политиката е зрелище, което трябва да се дава на зрителите. Изобщо, това беше дебат между кандидати, който трябваше да виждаме от първия ден на предизборната кампания.