По традиция всяка година с тържествена церемония пред паметника на „Скърбящия войн“ във Видин се отбелязва днешния празник - Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Признателното поколение свежда глава пред подвига на предците обединили България, пред героизма и храбростта на загиналите в Сръбско-българската война българи, пред един паметник, скулптурен шедьовър на великите творци Андрей Николов и Арналдо Дзоки. Уникалният войнишки паметник на умиращия войн, свел глава над оръжието си, възхищава Европа близо век.
С тържествена церемония във Видин днес пред паметника на „Скърбящия войн“ бе отбелязана 139-тата годишнина от Съединението на Източна Румелия в Княжество България. Слова по случай празника произнесе кметът на Видин д-р Цветан Ценков и заместник-председателя на 50-тото Народно събрание Росица Кирова. В него тя подчерта значимостта на Съединението в исторически план и направи паралел със съвремието и ценностите, които не са загубили своята актуалност и днес.
В знак на признателност към българските държавници и общественици, които с политическа воля и зрялост през 1885 г. осъществиха Съединението, венци и цветя поднесоха представители на държавните и местни институции, неправителствени организации, политическите партии, училищата и детските градини, граждани.
В крайдунавския парк празничен концерт изнесе Ансамбълът за народни песни и танци „Дунав“.
Войнишкият паметник на умиращия войн има любопитна и дълга история, разказвана вече повече от век. Посветен е на българските войни от Трети Бдински полк, участвали в Сръбско-българската война - 1885 г. и е известен като паметника на Скърбящия войн.
Фигурата на войника - дело на големия български скулптор Андрей Николов и бронзовите релефи със сцени от войната - дело на италианския майстор Арналдо Дзоки, са отлети в Париж през 1909 г. Основният камък на монумента е поставен през 1908 г. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента и на 15 ноември 1911 г. паметникът е открит на централния видински площад "Бдинци", показват документи в Държавния архив във Видин.
До днес е запазена дописка от известния английски военен журналист Хенри Берлайн, посветена на видинския паметник. Берлайн, който посетил Видин през 1919 г, пише: "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен...".
През 1930 г. паметникът е преместен от централния видински "Площад на победите" /днес "Бдинци"/ на гаровия площад в дунавския град, където се намира и до днес вече 94 години и буди възхищението на поколения българи вече 113 години от създаването си.