Всеки народен представител има право да участва във властта
Ще преграждат с въже депутати в Народното събрание. Все едно са заразени от ковид или са чумави
Като ми замирише на цензура, получавам обриви. Журналистите от моето поколение живяхме в идиотска цензура. Тогава, ако сгазиш лука, айде да те няма.
Демокрацията уж пребори този злокачествен тумор. Сега обаче пак изплъзя от подмолите на отвъдното. „Санитарен кордон“ ще слагат на депутати в Народното събрание. Все едно са заразени от ковид или са чумави.
Делян Пеевски не ми е симпатичен, той е най-мразеният човек в държаватта и има защо. Успя обаче да вкара 30 депутати в парламента. Ще ги заграждат със „Санитарен кордон“, като Берлинската стена от мракобесието на социализма. Всеки народен представител има право да участва във властта.
„Санитарният кордон“ иде от здравеопазването. През 1821 г. френски войски го опъват на границата с Испания, за да предотвратят нахлуването на жълтата треска. По-късно терминът е привнесен в идеологията, културата и политиката. Да изолира опасни внушения.
У нас тая работа с цензурата е много по-стара, тръгва от Средновековието. Първото свидетелство за посегателство срещу волнодумството е Симеоновият сборник, познат по руски препис от 1073 г. В него списък изброява „боговдъхновените“ книги и „скритите“, които е греховно да се докосват. Двадесет и пет апокрифа са забранени, преследвани и унищожавани.
През Възраждането има турска и гръцка цензура
Никола Генович и Драган Цанков са на заплата при поробителите. Иларион Макариополски е прикрепен към фанариотите. Няма статистика колко са инкриминираните заглавия. Христоматиен пример е Новият завет, преведен от Неофит Рилски. Издаден в Смирна през 1840 г., само част от неговия тираж стига до българските земи. Останалото е изгорено по нареждане на цариградския патриарх.
Ето го и Освобождението от всичко, което сме претеглили столетия назад. „Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите“, демократично прогласява Търновската конституция. Словото обаче не може да бъде оставено без контрол, ей така – като цената на зарзавата.
Нужно е специално законодателство и новите властници го виждат в онова от игото. Попадението е на правосъдния министър Порфирий Стаматов. Магистър по наказателно право, баща на майстора на краткия разказ Георги П. Стаматов. Със замаха на гения Порфирий прилага Турския закон за печата от 1864 г. В свободна България продължаваме да я караме по турски!
Какво се случва в политиката?
През 1881 г. Алекасандър Батенберг извършва преврат и слага „кордон“ пред Конституцията. Иска извънредни пълномощия за седем години напред. Фердинанд също опъва „кордон“ с неговия личен режим. Борис ІІІ продължава традицията на баща си.
Куп закони, наредби, разпоредби, добавки и поправки има в цензурното законодателство до превратния Девети септември 1944 г.
След тази дата опозицията е ликвидирана
С „кордон“, който всъщност е въже за бесене. Министерският съвет приема историческото Дванадесето постановление. В него е казано:
„Изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където и да се намират те.“
По модела на средновековните индекси на забранените книги са изготвени списъци „Вредна литература“. Актуализирани няколко пъти, след 1952 г. за тях се грижи новосъздаденото Главно управление по въпросите на литературата и издателствата, накратко „Главлит“. Там е използван челният съветски опит. Екип от специалисти, наречени политредактори, преравя библиотеките и пресява полезната от вредната литература. Депозираните бройки се унищожават, само един екземпляр влиза в Специален фонд.
След Априлския пленум през 1956 г. „Главлит“ е закрит. Неговото място заемат други цензурни образувания, контролирани от отдел „Агитация и пропаганда“ при ЦК на БКП.
„Най-мощната от тези институции – сочи проф. Алберт Бенбасат – е основаният през 1971 г. Комитет за печата при Министерския съвет. Неговата функция е да ръководи както целия печатен и книгоиздателски сектор, така също полиграфията, фотографията, авторското право, да осигурява „високо идейно-художествено и научно равнище“ на издаваната литература, „в съответствие с изискванията на социалистическия реализъм“.
Кой още стои зад служителите с червени моливи?
Съюзът на българските писатели зорко бдеше кой е кривнал от магистралата на соцреализма. Наемници на съюза слагаха „кордон“ срещу свободомислещите автори. Изразходваха колосална енергия за задушаване на волнодумството. Техните имена трябва да бъдат изсечени в гранитния пантеон на идеологическата инквизиция:
Георги Караславов, Пантелей Зарев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Георги Джагаров, Васил Колевски, Стоян Каролев, Симеон Султанов, Веселин Йосифов, Емил Петров, Иван Вандов, Максим Наимович, Давид Елазар, Александър Спиридонов, Наташа Манолова.
Любопитна особеност е поведението на ония, които по инерция наричаме „архизлодеи“ в контекста на домашната цензура.
Вълко Червенков защитава „Тютюн“ на Димитър Димов
Тодор Живков взема страната на Иван Динков и Екатерина Томова в заговорите срещу двамата. По негово внушение оцелява американската класика „Отнесени от вихъра“, дамгосана като „расистки роман“.
Това са епизодични „индулгенции“ за изкупуването на много повече грехове. „Главлит“ е под личното наблюдение на Вълко Червенков. Тодор Живков стои зад погромите върху двутомника за Елисавета Багряна и дневника на Богдан Филов. Генералния е и поръчковият убиец на Георги Марков.
Сега архитект на най-новия „Санитарен кордон“ е Кирил Петков. Той по съвместителство е кадър на здравеопазването. Забърка елексир, който като пенкилера цери всичко – от деменция до хемороиди. Освен това Петков е голям любител на Кордон бльо, шедьовър в международната кулинария. Опитвал съм го, голяма вкусотия.
Кордон бльо, шедьовър в международната кулинария.