Джо Байдън бил президент „куца патица“
Година след погрома на палестинската „Хамас“ светът манифестира срещу жертвата Израел
За съжаление Вашингтон не използва в името на мира лоста „военна помощ“ за Тел Авив
Берлин, Вашингтон, Лондон, Мадрид, Париж, Рим и много други големи световни столици бяха залети в събота и неделя от манифестации в подкрепа на Палестина. Някъде те бяха мирни, другаде - с доста ожесточени сблъсъци между демонстранти и въоръжени до зъби полицаи, като се стигна до там властите в Германия и Италия да озаптяват предварително демонстрациите с всевъзможни контроли и забрани.
Очакваше се пропалестинските манифестации на стотици хиляди студенти, интелектуалци и обикновени граждани в Америка и Европа да бъдат особено гневни вчера - 7 октомври. Или една година след терористичната атака на палестинската групировка „Хамас“ срещу Израел - акция, при която според медийните статистики загинаха 1200 души, а 240 мирни евреи бяха отвлечени в подземните лабиринти на Ивицата Газа. Ето защо странното и противното на всякаква логика в демонстрациите през тези дни из световните столици е това, че те не са в подкрепа на жертвата Израел, а в защита на несъществуващата като държава поне на географска карта Палестина, от чиято утроба се е пръкнала терористичната „Хамас“.
И ако се вярва на информационните потоци поне до вчера, никъде, ама никъде никой не е вдигнал поне едно израелско знаме, тоест не е подкрепил и не е изказал съболезнования на жертвата. Нещо повече - според редица медии отсам и отатък Океана, пропалестинските манифестации, независимо от това къде са били организирани, много често от антиизраелски са се превръщали и в антиамерикански. Защо? Със сигурност защото вече му се изгуби краят на преброяването на убитите цивилни палестинци в Ивицата Газа, където сеещите смърт и разрушения израелски удари с американска бойна техника и боеприпаси продължават с убийствения тик-так на някакъв злокобен стенен часовник.
Вече стана изтъркано коментаторското определение-оправдание „диспропорционална“, тоест далеч несъответстваща на кървавото предизвикателство на „Хамас“ реакция на Тел Авив. Която за жалост прерасна в страховит, унищожителен и всеобхватен делириум, тоест еволюира опасно извън Израел и сега международното внимание е насочено изцяло към Ливан, чиято столица Бейрут еврейската държава продължава да бомбардира и да руши, пак с много жертви. От друга страна армията на Тел Авив също така действа безмилостно в Южен Ливан срещу милицията на военизираната ислямска организация „Хизбула“, при това още отпреди обещания отговор на Иран - ракетните атаки срещу Израел от 1 октомври.
В интерес на истината те изместиха за малко фокуса на коментарите и анализите от действията на Тел Авив, но подхраниха още по-силно безпокойството на наблюдателите, за съжаление основателно, за все по-възможен регионален пожар. И в тази ужасна, неприемлива за здравия разум ситуация, е и трудно, и опасно да се вземе страна, особено ако виновникът за нея се търси не в Тел Авив, Бейрут и Техеран, а в стоящите зад тях световни сили, разбирай Китай, Русия или САЩ.
Направи го обаче открито и без задръжки авторитетният френски всекидневник „Льо Монд“, който написа в редакционна статия, че докато Израел продължава своите смъртоносни удари в Газа и Бейрут, може само да се съжалява за липсата на воля у САЩ да повлияят на хода на събитията, по-специално чрез лоста на тяхната военна помощ за еврейската държава. С една дума - единственият виновник поне за ескалацията в Близкия Изток е Вашингтон. „От този хаос - натърти парижкият вестник - в който някои виждат желанието на Израел да прекрои Близкия изток с оръжия и единствено с тях, в момента изпъква на преден план само грандиозната импотентност на Съединените щати. Вашингтон е както най-близкият съюзник на Израел, така също той е и арсеналът, от който израелският премиер Бенямин Нетаняху черпи без срам и ограничения оръжия и боеприпаси след кланетата, извършени от Хамас на 7 октомври 2023 г.“ - подчерта „Льо Монд“ в ударния си коментар.
После вестникът посочи, че в миналото тази привилегирована позиция винаги е правила Съединените щати основен играч, важен арбитър, способен да чертае в региона „червени линии“, но изглежда днес Америка няма повече този капацитет. „Със сигурност американската политическа ситуация в момента допринася до голяма степен за тази немощ - откакто се отказа да се кандидатира пак за Белия дом, Джо Байдън е „президент куца патица“, един омаломощен наемател на Белия дом. А само след месец той ще бъде ограден от новоизбран президент в пола или панталон, който съвсем ще заглуши думите му и никой няма да ги чува“, отсъди „Льо Монд“.
Но за всекидневника политическата ситуация във Вашингтон не обяснява всичко за „грандиозната импотентност“, особено когато става дума за световен лидер, убеден в своето майсторство да решава международните въпроси. Чиято репутация през последните месеци обаче рискува да се срине, защото обезличаването на администрацията на демократите особено в Близкия Изток е започнало много преди решението на Байдън да се оттегли от президентската надпревара в полза на вицепрезидента Камала Харис. Като обезличаването, немощта или неспособността, се олицетворяват според „Льо Монд“ от държавния секретар Антъни Блинкен, от чиито опити за посредничество в региона, където той зачести посещенията си напоследък, нито един не е дал дори нищожен резултат.
Напразният американски стремеж за прекратяване на огъня в Газа, който трябваше да освободи израелските заложници, заловени преди година и да спаси живота на палестинските цивилни, се превърна в неудобно унижение. А след като продължи да нарушава редките „червени линии“ на Джо Байдън в Газа, Бенямин Нетаняху бе поканен и сърдечно приет в Белия дом през юли, сякаш нищо не се бе случило. Израелският министър-председател по същия начин отхвърли с презрение предложението за прекратяване на огъня в Ливан, представено му в края на септември от неговия презокеански съюзник и от Франция, за да се спести на страната на Кедъра ново политическо и стопанско изпитание. „Американската администрация най-накрая създава и впечатлението, че върви след Тел Авив що се отнася до целите, които израелската армия може да избере в отговор на иранската ракетна атака преди седмица срещу еврейската държава“ - приключва „Льо Монд“ острия си коментар.
А Русия и Китай какво правят, за да не нарасне ескалацията в Близкия Изток в регионален, а от там и световен конфликт? - вълнуват се медиите в Западна Европа сега. Нищо, но колкото и да е чудно, поне никой досега не ги е обвинил нито в пропалестински, нито в произраелски симпатии. Но определено не гледат и сеир, тъй като всяка от двете страни е вторачена в собствените си проблеми - украински за първата, тайвански и японски за втората. Да, вече и изострени японски проблеми има Китай, защото при встъпването си в длъжност завчера новият премиер на страната на изгряващото слънце Шигеру Ишиба се закани, че ще прави „азиатско НАТО“, за да се противопоставел на китайската и севернокорейската опасност. С членове Япония, Филипините, Австралия, Нова Зеландия и САЩ, ако имат още мощ или пък ако не се свият в черупката си, както май би желал един кандидат-президент.