Как американските анализатори си представят политиката на Москва
Още през май 2019 г. открито се появи интересен документ, издаден под егидата на Министерството на отбраната и Обединения комитет на началник щабовете на САЩ. Той се нарича „Стратегическите намерения на Русия“ и е подготвен в рамките на програмата „Стратегическа оценка на много нива“ (Russian Strategic Intentions. A Strategic Multilayer Assessment [SMA]. Бяла книга. Май 2019)
Докладът е колективен труд на авторите, сред които са изброени: един от основателите на теорията за мрежовите войни Джон Аркил, експертът по идеологията на евразийството Марлен Ларуел, Даниел Флин от офиса на директора на националното разузнаване на САЩ, както и учени и военни от специализираните организации.
Има и имена на специалисти от Русия - Анна Боршчевская от Вашингтонския институт за близкоизточна политика и Павел Девяткин от Арктическия институт, работещ с Корпуса на мира. Предговорът е написан от генерал-лейтенант Теодор Мартин от Командването по обучение и доктрината на Армия на САЩ, и той заявява, че „действията на Русия в сивата зона“ застрашават жизнено важните интереси на САЩ и е необходимо по-добре да се разбере мисленето на руското ръководство, за да може Русия да бъде по-ефективно възпрепятствана в бъдеще. Докладът е разделен на региони (Европа, Централна Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка, Арктика), от които може да се заключи, че американското военно-политическо ръководство изхожда от това, че Русия заплашва Америка по всички тези направления.
Ако едно неотдавнашно изследване на корпорацията RAND изрично посочва различните сценарии за отслабването на Русия, за да се нанесе удар по нейните интереси в постсъветското пространство или в такова направление като Сирия, в разработката на „Стратегическите намерения на Русия“ ние виждаме опит за „мозъчна атака“, предприета да „осигури“ на... разузнаването, правоприлагащите, военните и политическите институции ценни знания и аналитични техники, за да се помогне на САЩ, на техните съюзници и партньори в разработването на цялостна стратегия за победата над руските предизвикателства.
На 8 май кураторите на програмата „Стратегическа оценка на много нива“ проведоха съвместно с Националния университет по отбраната и офиса на директора на Националното разузнаване кръгла маса по темата за бъдещото глобално съперничество и конфликтите с Русия. В резюмето на кръглата маса американските експерти обобщиха своя план за противодействието на Русия, с „постоянни военни учения, които изискват пълната мобилизация на обществото“, „спасяването на имиджа на САЩ във Венецуела“, съпротива срещу опитите да се „унищожат европейските институции“. Също така беше казано, че Евразийската икономическа общност (EИО) е създадена от Москва с цел „разпространяване на правилата на руската икономика към съседните страни, както и да се осигури привилегирован достъп на себе си и да се предотврати западното влияние“. На кръглата маса се появиха термини като „путинизъм“, „имперска ДНК“, „новата доктрина на Брежнев“. Много се говори за необходимостта да се намали зависимостта на Европа от доставките на газ от Русия, а за близките до границите на Русия страни като Грузия, Молдова и Донбас, които са с особен интерес от страна на американците, се говореше за дейността на ГРУ и ФСБ, за „машинациите“ на Москва (имаше дори фантастичен сюжет за използването на бойци от колумбийска съпротивителна група FARC за техните собствени интереси).
Беше отбелязано, че Кремъл има една „напориста голяма стратегия“, целяща да гарантира, че Русия ще бъде призната за велика сила, а глобалната сила на САЩ ще се ограничи. И въпреки че понякога е интересно да се проследи как американските анализатори говорят за връзката между хилядолетната история на Русия, християнството, Ялтенската конференция и Русия днес, но когато тези екскурзии се смесват с призивите за разширяването на НАТО и ограничаването на ролята на Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и ЕИО (Джереми Ламоро), а на Русия се приписват „най-агресивните действия в интерес на изграждането на многополюсен свят, поделянето на сферите на влияние“ (Роберт Персън), това очевидно става прекомерно.
Въпреки това, изводите са, че стратегиите на САЩ и Русия по отношение на Европа се различават, и това, което иска Вашингтон, Москва не иска, и обратно, и не трябва да се спори, колко банално могат да звучат тези сентенции. А изброяването на резултатите от външнополитическата дейност на Русия в изложението на американските анализатори ни напомня за списанието с мероприятията на Министерството на външните работи на Руската федерация, но в интерпретация с противоположен знак.
Америка, чрез своя управляващ елитен слой, търси рецептите за борба с нарастващото влияние на Русия в света. Рецепти се предлагат за следното: разпространението на идеологията на либерализма; укрепването на НАТО; насърчаването на американската култура; използването на частния сектор в постсъветските страни в качеството им на проводник на американските интереси; да се изтласка износа на руски оръжейни системи чрез американски програми за сътрудничество в областта на сигурността; благоприятен режим за страните, провеждащи прозападните реформи.
Картите на Путин
А може би най-оригиналното на този фон е изказването на Джон Аркил, който предупреди Америка за потенциалните „сътресения“: той смята, че най-опасното от тях е възможността Путин да стане „Никсън на обратно“ и да разиграе своята „китайска карта“. Ако Москва и Пекин се сближат, това ще преобърне световната система с главата надолу, смята Аркил. Според него една добра американска стратегия би била най-напред да се разиграе „руската карта“...
(Превод за “Труд” - Павел Павлов)