Малусът в „Гражданска отговорност“ трябва да компенсира бонуса
През 2018 г. застрахователният сектор бе белязан от много събития. Имаше огромен хаос с решението на Върховния административен съд (ВАС) за разширяване на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт от катастрофа и въвеждането на таван на това обезщетение. Застрахователното дружество „Олимпик“ фалира и хиляди останаха без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а междувременно цената на полицата поскъпна драстично. Какво се случва със сектора през 2019 г. - отговаря Светла Несторова, председател на управителния съвет на Асоциация на застрахователите в България.
- Г-жо Несторова дългоочакваният отговор, който хората очакват да чуят от месеци, е ще има ли „бонус-малус“. Зная, че не зависи от вас, но какво се говори в бранша?
- По информация от регулатора активната работа по създаване на системата „бонус-малус“ е възобновена, като на този етап в експертната група участват представители на МВР и министерството на транспорта. Очакваме да се запознаем с предложените от тях варианти и разбира се, сме готови да се включим с експертно мнение. Знаете, че застрахователите от години подкрепят въвеждането на „бонус-малус“ системата. Не напразно - това е един много мощен инструмент за корекция на поведението на водачите. Но е много важно системата да е балансирана така, че да е максимално ефективна. С други думи, да не е твърде „наказваща“ и да откаже водачите да се опитват да коригират поведението си, но и да не е твърде либерална, защото хората са склонни да приемат, че нищо лошо точно на тях няма да се случи.
- Как ще се отрази новият модел на застрахователите?
- Добре балансираната система ще доведе до позитивна промяна в поведението на водачите, а оттук до намаляване броя на жертвите на пътя, както и на материалните щети. Това е в интерес на цялото общество, в интерес и на застрахователите. Иначе, въвеждането на самата система няма как да повлияе директно върху премийния приход чрез цената на застраховката, каквито изказвания се появяват понякога. За да работи системата, трябва да има съответствие на бонуса и малуса, т.е. малуса да компенсира бонуса. Като ефект, средната цена се запазва, а вариациите просто ще отразяват поведението на водача.
- Как работите с новото ръководство на Комисията за финансов надзор?
- То работи от скоро, завари много натрупали се казуси и проблеми. Впечатлението ми е, че правят усилия да навлязат, да търсят решения. Мандатът им е натоварен с изключително високи очаквания и пожелавам да им отговорят с устойчивост, последователност и неотстъпчивост пред проблемите. Асоциацията ще подкрепя всяка градивна стъпка, защото за всички нас е важно да имаме стабилен и развиващ се застрахователен сектор.
- Преди почти година цената на застраховката „Гражданска отговорност“ нарасна драстично. Какво се случва на пазара сега и какво да очакваме до края на годината?
- Много бяха факторите, които повлияха върху цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) през миналата година - препоръките на регулатора за коригиране нивата на резервите по ГО, решението на ВАС за разширяване на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт от катастрофа, отнемането на лиценза на застрахователното дружество „Олимпик“. Те разбираемо тласнаха цената нагоре, но благодарение на предприетите мерки, включително и на ниво законодателство, ситуацията се нормализира и към момента ценовото равнище е стабилно. Цифрите сочат значителен ръст на премийния приход по „Гражданска отговорност“ през 2018 г. - нарастването спрямо предишната година е с 42%, до 936 млн. лв. Голям ръст има в размера на изплатените обезщетения - 514 млн. лв. Ако прибавим и увеличението в резервите, то сумата, заделена за обезщетения става 868 млн. лв. Но обективната ситуация по пазарното представяне на ГО става ясна само през прочита на техническия резултат, който отчита и резервите, и разходите. А той е, че застраховката е на минус с 213 млн. лв., загубата е почти 4 пъти по-висока в сравнение с 2017 г. Пътят към стабилизиране на резултатите минава през корекция на поведението на пътя, чрез бонус-малус система, както и през постигането на една по-устойчива съдебна практика. Нека подчертая, че наличието на стабилен и печеливш застрахователен сектор е от фундаментално значение за икономиката. Радостно е, че пазарът върви стабилно нагоре - премийният приход достигна над 2,5 млрд. лв., има ръст както в общото, така и в животозастраховането. Изплатените обезщетения нараснаха до 1,13 млрд. лв., това прави над 3 млн. лв. изплащани дневно за миналата година.
- Стигат ли заделените резерви от застрахователите за покриване на щети по „Гражданска отговорност“?
- Отговорността за заделяне на достатъчно резерви лежи върху всеки отделен застраховател, върху одиторите на компаниите, които от миналата година са двама, независими един от друг, както и върху регулатора.
- Стабилизира ли се „Зелена карта“?
- Предстои да бъде подписан общ презастрахователен договор, каквото бе изискването на Съвета на бюрата, чистят се задълженията. Всъщност, има и някои положителни ефекти от цялата ситуация с мониторинга. На първо място, общият договор ще повиши и вътрешното, и външното доверие към нашия пазар, защото гарантира качество и сигурност на презастраховането в сектора в частта на „Гражданската отговорност“. Друг важен резултат е, че тази ситуация открои някои слабости в системата на „Зелена карта“, които до този момент не бяха адресирани. Видя се, че тя не отчита всички особености на свободния европейски пазар, възможностите, но и рисковете, които идват със свободата на предоставяне на услуги, свободата на придвижване и т.н. Просто отношенията са по-сложни, застрахователните измами повече, по-различни. Надявам се, че въпросите, които бяха повдигнати, ще бъдат отразени в регулаторните инициативи на новия европейски парламент.
- Стабилизира ли се секторът след фалита на „Олимпик“?
- Нека отново припомним, че „Олимпик“ беше компания, регистрирана в Кипър и надзиравана от кипърския регулатор. Разбира се, отнемането на лиценза предизвика трус, но мога категорично да твърдя, че секторът реагира много адекватно. Мобилизирахме се, осигурихме ресурс и възможност много висок брой хора да сключат застраховки „Гражданска отговорност“ за много кратко време. Секторът запази стабилността си, хората получиха застрахователна защита. И като цяло, индустрията се развива устойчиво, факт, потвърден и от пазарните данни.
- Как ще коментирате предложения „данък градушка“?
- Т. нар. „данък градушка“ е само един елемент от по-голям разговор за това как ние, като общество, да отговорим на предизвикателствата по линия на климатичните промени, да потърсим и постигнем съгласие кои са най-належащите проблеми, кои са най-ефективните начини да ги адресираме. Темата е „гореща“ в световен мащаб. Ние като малка държава с лимитиран ресурс трябва да сме особено внимателни как се управляват публичните средства. Ако се върнем конкретно към проектозакона за превенция на неблагоприятните климатични събития в земеделието, АБЗ е в състава на работната група, която ще изработи новия вариант. Нека подчертая, че застрахователите изцяло подкрепят превенцията и то не само за градушки. Тя е основен принцип в застраховането. Подкрепяме идеята държавата да инвестира средства в превенция, но нека това да става за сметка на тези, които са облагодетелствани от тази превенция. Като цяло темата със земеделските застраховки повдига много въпроси. Очевидна е нуждата от повече застрахователна защита, но проникването е много слабо. Застраховката е губеща, а премийният приход за миналата година е едва 16 млн. лв. на фона на почти същата сума изплатени обезщетения. Проблемът идва и по линия на наложилата се практика едрите земеделци да не се застраховат. Поради големите си обработваеми площи те разчитат, че една градушка, която е локално явление, няма как да увреди цялата им продукция. Резултатът е, че слабото покритие води до неизгодна цена на застраховката. От това страдат по-дребните стопани, а и не могат да се постигнат цели като превенция, например. В момента застрахователите заделят 4% от приходите по земеделски застраховки и ги превеждат на министерството на земеделието за превантивни дейности. Но фактът, че приходите по застраховката са толкова малки, прави тези средства недостатъчни. Затова смятаме, че би било в интерес на обществената справедливост да се въведат задължителни земеделски застраховки за субсидираните площи. Така ще стане възможно и заделянето на адекватни средства за превенция.
- Спорните промени в Кодекса за застраховането предизвикаха много дебати. Има ли „раздвижване“ по темата?
- Всъщност, те само маркираха необходимостта от дебат, който още не се е състоял в нашето общество. Дебат за това има ли цена човешкият живот, кой и как я определя, какво е справедливо обезщетение. Все още масова е нагласата, че застрахователното обезщетение служи за постигане на справедливост, докато по своята същност то има други функции - да покрие икономическите загуби на семейството от събитието, да подкрепи процеса на лечение, възстановяване, да спомогне за адаптиране на жизнената среда към телесните увреждания и т.н. Разработването на методиката за обезщетенията е чудесен повод този дебат да се случи. Проектът се ръководи от Гаранционния фонд, очаква се тези дни консултантът им да представи анализ на европейската практика, като е изследван опитът на Германия, Испания, Италия, Румъния, Франция. Предстои да се анализират моделите, да се откроят подходящите за нас практики. Нека подчертая, че методиката адресира значим, системен проблем и е важно тя да е работеща, използвана, припозната като справедлива. Това няма как да се постигне без обществено съгласие. Затова при разработването u трябва да са привлечени и другите заинтересовани страни и институциите - ВСС, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на правосъдието и други.
- Има ли все още дискусии за тавана на неимуществените вреди? Според вас колко трябва да бъде?
- Дискусиите тепърва предстоят и на експертно ниво, и в обществото. Но каквито и да са решенията, според мен те трябва да въплътяват някои базисни принципи - смъртта не може да служи за обогатяване, а застраховката не е начин да се стигне до справедливост. Тя е начин да се компенсират икономически загуби.
Нашият гост
Светла Несторова е председател на УС на Асоциация на българските застрахователи (АБЗ). Тя е и главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Застрахователно дружество “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД.