Световната преса през 1903 година: Илинденско-Преображенското въстание е дело на българите

Гърците направиха скопските фалшификатори смешни, ние трябва да ги направим жалки

Никой няма право да подменя една категорично доказана историческа истина

Ако някой европеец - политик или чиновник - иска да се убеди в наглостта, арогантността и поредната безпрецедентна фалшификация на българската история от страна на скопските македонисти, достатъчно е да прочете новото истерично изявление на лидера на просръбското ВМРО в Скопие. Този път той надмина себе си, изливайки антибългарската си ярост върху македонския външен министър, заради изявлението му, че и България има право да чества Илинденско-Преображенското въстание. Като албанец по произход, министърът приема историческата истина за Вардарска Македония такава, каквато е, а не тотално подменена и фалшифицирана. Впрочем многократно албански депутати в македонския парламент и политици разобличават крайните македонисти като родоотстъпници и предатели на своето българско отечество.

Несъмнено поредната мерзка антибългарска проява на вемереовския лидер свидетелства за тежките поражения, нанесени от зомбирането върху мисловния му процес. /Ако въобще е имал такъв./

Разбира се, всеки в РСМ може да мрази българите, колкото си ще. За това щедро се плаща. Никой обаче няма право да подменя една категорично доказана историческа истина и да преиначава националната принадлежност на наследниците на народ с хилядолетно минало, които така както и техните предци, са се родили, живели и умирали като българи. Отричането на техните чувства за национална идентичност и натрапване десетилетия след смъртта им изфабрикуван от титовистите нов етнос, т. е. прекръщавайки ги от българи в „македонци“, е свръхцинична мерзост и светотатство без аналог в европейската история. Впрочем, нямам намерение да опровергавам налудничавите твърдения на един платен македонист и примитивен шарлатанин. Те са смазващо разобличени още през 1903 година от европейската, руската и американската преса. Над 9000 европейски и руски и над 1700 американски публикации във вестници и списания, най-широко, обективно и добронамерено, с изключение на някои германски и австрийски издания, отразяват това първо и най-важно международно събитие в Европа в началото на ХХ век.

Подчертано внимание международният печат отделя на причините, провокирали това въоръжено събитие. Единодушни са коментарите, че това е непоносимото турско деспотично управление. С възхищение някои издания цитират възванието на щаба на Битолския революционен окръг, в който се казва: „Стига толкова мъки, стига толкова позор! Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото срамен и скотски живот!“ 

Американската преса не пропуска да отбележи и един високохуманен акт на въстаналия народ и неговите ръководители към мирното турско население. Даже в момента, когато Македония е удавена в кръв и гори в пламъци, въстаническите ръководители остават верни на своя хуманизъм и чужди на всякаква форма на отмъщение, за разлика от зверствата на турските поробители, които по жестокост и садизъм не се вписват в никакви човешки представи за насилие.

Втората най-впечатляваща тема във всички статии, дописки, анализи, коментари е подчертаването на българския характер на въстанието. Като отбелязват, че в Македония освен българи, които са мнозинство, живеят и други етноси като гърци, власи, албанци, евреи, във всички публикации се твърди, че то е дело единствено на българите. Хиляди пъти се споменава за сражения на български въстаници и български чети, имената на въстаналите български села и градове, много от които опожарени, за масови изнасилвания на български жени и девойки, за садистично умъртвяване на български свещеници.

С подчертано възхищение най-тиражираните американски издания „Ню Йорк таймс“, „Индипендънт“, „Детройт нюз“, „Детройт фри прес“ подробно информират за героизма, храбростта и готовността за саможертва на въстаналите българи в името на свободата. А французинът Жак Бюске, след като с очите си вижда ужасите, на които е подложено българското население, пише разтърсващо писмо: „Не за една празна дума този доблестен народ понесе тези жестокости. Той не би могъл да ги понесе, ако не носеше в себе си неукротимото съзнание за своята българска народност.“

Невероятно прозрение! Кален във вековете, непоклатимият български национален дух е факторът, който мотивира героизма и готовността за саможертва на въстаналия народ да се хвърли без страх в една тежка схватка с жесток и превъзхождащ го противник.

Впрочем сърбите най-добре се убедиха в силата на българския национален дух и достойнство, след като завладяха през 1913 година Вардарска Македония. Въпреки че избиха над 35 хиляди българи, не успяха да сърбизират българското население. Затова след Втората световна война те потърсиха за съюзник „македонизма“.

А наистина жестокостите на турския поробител са потресаващи. Международният печат пише за опожарени 201 населени места. Над 74 хиляди остават бездомни. Зверски изнасилени 3200 български жени и девойки, много от които след това убити. Само за два месеца над 30 000 спешно търсят спасение при родните братя и сестри в България. В дните на въстанието няма нито един българин, който да е избягал в „братска“ Сърбия или в православна Гърция, защото знаят, че съдбата им няма да бъде по-различна от тази в поробена Македония.
В България, освен братския прием, който бежанците получават, те стават неразделна част от българската нация. Дълъг е списъкът на станалите от тях министри, генерали, депутати, премиери, дипломати, професори.

В огромния журналистически материал на десетките водещи европейски и американски издания, както и в дипломатическите и консулски доклади от 1903 г. и политическите анализи на американските мисионери, включително и в кореспонденцията на директора на Робърт колеж в Истанбул Джордж Уошбърн, не се споменава и дума, че в Илинденско-Преображенското въстание се е сражавал дори един представител на някаква несъществуваща в този период македонска нация. Логично! Македонистите просто не са били родени! Те се зачеват от титовистите и се пръкват едва през август 1944 г., т. е. 41 години след Илинден.

Очевидно наглостта, арогантността, цинизмът на платените македонисти са безгранични. Само безмозъчни същества могат да забраняват на наследниците на илинденци да тачат паметта на своите прадеди. Само майкопродавци и отцеругатели с мръсните си ръце и покварено съзнание могат да крадат едно българско свято събитие и да се гаврят с паметта на кристално чисти българи.

Впрочем най-големият кошмар на скопските македонисти не е България, която спира членството им в ЕС, а процесът на македонизация, който сериозно зацикля. Това ги прави гневни, нервни, невъздържани. България се използва само като отдушник на тяхната злоба и неосъществени амбиции. Самото македонизиране дори и в македонската държава е под въпрос, след като над 100 000 са получили българско гражданство, а ако не беше българската бюрокрация, броят им щеше да бъде неколкократно по-голям.

Въпреки огромните средства, които се хвърлят, титовият режим и днешните скопски управници не успяват да пречупят българския дух на многохилядната емиграция от Македония и да я македонизират. Българите от Америка, Западна Европа и Австралия запазиха не само националната си принадлежност, но и чистия литературен български език. По-възрастните поколения съхраниха красиви диалектни говори от различни краища на Македония. А според двата милиона българи, живеещи в България, с корени от различни кътчета на Македония, македонизмът е титово творение, зад което се крият коварните намерения на Белград да бъде етап към сърбизиране на Вардарска Македония. Що се касае до „македонскиот“ език, той се приема като крайно влошен сърбо-македонски диалект на българския език.

Широкомащабната и изключително жлъчна антибългарска политика и пропаганда на Скопие, която е без аналог в световната история, безпрецедентната фалшификация на българското минало, отричане в училищните и университетските учебници дори правото на съществуване на българския народ, налагат ден по-скоро България да погледне с най-голяма отговорност и сериозност на враждебното поведение на скопияни и техните вдъхновители и съмишленици от Белград. Незабавното противодействие на агресивния македонизъм е без алтернатива. Настоящите и бъдещите управници на българската държава са длъжни да включат целия административен, пропаганден и научен потенциал и наложат един безкомпромисен процес на разобличаване на македонизма като враг №1 на българския народ и държава.

Както писах в друга статия, гърците направиха скопските фалшификатори смешни. Ние трябва да ги направим жалки.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Доц. д-р Йордан Величков

Този уебсайт използва "бисквитки"