Той едва ли е пазил в тайна своя мироглед, а сега Украйна плаща цената за това, че западните лидери си бяха обърнали погледа на другата страна
Каналът „Хистъри“ излъчваше на живо. Американският коментатор, направи една саркастична забележка, че събитията, които се развиват в момента в Украйна, ще се помнят за много десетилетия занапред, че бъдещите поколения от ученици ще бъдат призвани да запомнят датата 24 февруари 2022 г. Но това е вярно и в един друг, по-тъмен смисъл. Защото това е мрачна ретро война. Руските войски преминават през международна граница, и се приближават към една европейска столица. Семействата, се укриват в подземните станции на метрото, децата се разделят с бащите си, цивилните облекат униформи и грабват пушките и се заричат да се бият до смърт за родината си? Истинско нахлуване в една европейска държава от друга? Кадрите от тези събития изглеждат странно на цвят и би трябвало да са в зърнесто черно-бяло.
А Европа трябваше да остави подобни събития зад гърба си, ако не през 1940-те години, когато нацистката бомбардировка на Киев започна в 4 часа сутринта в един ден през 1941 г., а не в 5 часа сутринта, избран в четвъртък от Владимир Путин, и много по-късно от XX век, когато съветските танкове влязоха в Будапеща през 1956 г. или в Прага през 1968 г. Но историята се завръща и ни изправя отново пред избора, който сме си представяли, че сме направили отдавна.
Изборът беше поставен толкова категорично, колкото можеше да бъде, от лидерите и на двете страни, които сега се намират в неравна битка. Путин говори два пъти, като първото му обръщение многократно е описвано като объркано и непоследователно, но не по-малко смразяващо от това. Между двете изяви Путин изложи своето оправдание за инвазията, което, естествено, се основаваше на лъжи. Той твърди, че Москва е трябвало да нахлуе, за да спаси рускоговорящите в Източна Украйна от заплахата от геноцид, която не съществува. Той ще спаси Украйна от управлението на „неонацистите“, странен начин да се опише тази страна, чийто президент и бивш премиер са евреи, и двамата са демократи.
Но под фалшивата защита се крие мирогледът на Путин. Неговото възражение не беше, както биха казали западните апологети на Путин от крайната десница и крайната левица, просто срещу разширяването на НАТО, а нещо доста по-фундаментално. Путин твърди, че Украйна не е правилна страна, което предполага, че от държавите, родени от разпадналия се Съветски съюз, само една е реална и легитимна и това е Русия. За всички останали това право на съществуване е доста мъгливо и се определя от самия Путин, и ако е необходимо, с оръжие. Взирайки се в думите и делата му, Путин вярва, че има правото да преначертае картата на Европа и то с кръв.
Не след дълго украинския президент Володимир Зеленски също се обърна към руския народ като и той говореше на руски. Това беше реч за векове, такава, която заслужава да бъде прочетена сега и дълго след края на тази криза. Защото тя не просто пледираше за делото на неговите сънародници, но направи точно това: „Много от вас имат роднини в Украйна. Знаете нашия характер, нашите принципи, и какво е важното за нас. А хората губят своите близки и себе си“. Това не само застава срещу всички войни, но в него изрично е изложен основният принцип според „международното право, това е правото сам да определяш собственото си бъдеще“.
Тогава какъв е изборът. Искаме ли да живеем в света, описан от Зеленски, където демократичните държави са защитени от международна система от правила, колкото и погрешна и непоследователна да е тази система? Или искаме да живеем в света на Путин, управляван от закона на джунглата и където единственото право е силата?
Ние смятаме, че знаем на коя страна сме и искаме да застанем до тези деца с потъмнели очи, стиснали книжките си за оцветяване, докато си лягат да спят в метростанцията в Киев. Казваме си, че сме с тях и срещу Путин и неговата агресивна война.
Но дали ние сме прави? Защото Путин едва ли е пазил в тайна своя мироглед досега. Напротив, той бе действал според него поне три пъти през последните 15 години, като всеки път плащаше много малка цена. Той завзе част от Грузия през 2008 г. и от Украйна през 2014 г., да не говорим за решението му да приеме да участва в убийствената война на режима на Асад срещу сирийския народ една година по-късно. Може да сме забравилия за всичко това и руският дисидент Гари Каспаров с право се оплаква от „амнезията на Запада“, а Путин само отбеляза как Запада сви рамене, с което приветства анексирането от него на Крим и как само четири години по-късно Русия беше домакин на Световното първенство по футбол. И към този момент нямаше усилване на отбраната на украинците, за да могат да се защитят от този момент. Нямаше никакво изчистване на парите на олигарсите от Лондон. И Путин много добре разбра сигнала: беше му дадена зелена светлина.
И какво предлагаме да направим, за да го спрем сега, дори когато нахлува в земята на своя съсед? Последните икономически санкции едва ли ще са осакатяващи, не и когато Москва има приятели, като се започне от Китай, които е готов да смекчи този удар. Но дори и мерките да бяха по-силни, няма никаква гаранция, че те ще работят. И Башар ал Асад, и режимът в Техеран са изправени пред санкции от години, но те все още се държат, и поведението им почти не се е променило. Проблемът е очевиден: Путин не го интересува дали хората му страдат. Той е оценен в този удар от приятелите си олигарсите, точно каквато е и цената на загубата на живота на руските военни. За него завладяването на Украйна и премахването от там на примера на един демократичен съсед, който може да показва на руснаците, че е възможен и друг различен живот си заслужава цената.
Но ако икономическото противопоставяне на Путин е неефективно, военното противопоставяне с него едва ли е правдоподобно или приемливо. Руският диктатор се постара да напомни на Запада, че той е „мощна ядрена държава“. Анализаторите казват, че Путин не вижда ядрения капацитет на Русия като теоретичен и той е погълнат от своята военна стратегия. Никой не би искал да се заплита с този мъж, не на последно място, след той изглежда че се отдалечава все повече от една стабилна рационалност. Очевидно скромните варианти, като налагането на забранена за полети зона над Украйна ще се сблъскват със същите проблеми и това би означавало, че НАТО е във война с Русия.
Можем ли да се надяваме на дворцов преврат срещу царя?. Можем само да изпратим нашата солидарност и възхищение към онези руски антивоенни протестиращи, достатъчно смели да излязат на улиците, надявайки се, че по някакъв начин да могат да свалят автократа, който съсипва толкова много животи. Но това не е нищо повече от желания. По-мрачната перспектива е, че Путин разбира нещо за XXI век, с което малцина от нас искат да се сблъскат и това е че, е епоха на безнаказаност, особено за онези, които имат огромен и смъртоносен арсенал, и не изпитват неудобството да го използват.
Това е залога в този момент. И Пекин много добре разбира, че ако Русия може да превземе Украйна, защо Китай да не може да грабне Тайван? Ксения също го разбира. Тя е младата жена от Киев, която след една нощ в метростанция каза пред BBC: „Ние сме щита за Европа и за света. Борим се за свободата на света”. Тя е права, но въпреки това и тя и нейната страна са ужасно сами.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)