Янките строят тайни съоръжения по суша, въздух и вода
Скъпите за поддръжка комплекси, отдавна са затворени
Веднъж известният политик и общественик Ник Палмър казва: „Можем да празнуваме и да се забавляваме колкото си искаме, но има нещо важно... Ние не победихме руснаците и когато най-накрая те разберат това, ние ще съжаляваме!“
Не е известно със сигурност дали Западът съжалява за измамата. Но фактът, че САЩ и Европа се страхуват от Съветския съюз, е неоспорим. Каквото и да говорят западните страни, Студената война непрекъснато стимулира световната наука, а сега дори най-напредналите държави на планетата не могат да извършат отдавна обещания полет до Марс. Преди това парите за наука не се пестят, въпреки че тези инвестиции са насочени предимно към разработването на оръжия.
Наред с неистовата конфронтация между разузнавателните служби и подготовката за глобална война, СССР и САЩ се занимават със създаването на строго секретни съоръжения. Някои от тях дори и сега е трудно да си ги представим, но те със сигурност съществуват и изумяват със сложните си технически решения.
Леден червей
При строежа на ледения червей, конструкторите „изгризват“ леда и го укрепват с метални елементи.
Строителите на тази база буквално „захапват“ леда, укрепвайки конструкцията със стоманени елементи. Още през 50-те години на миналия век американците се опитват да решат проблема с огромното разстояние до СССР. Ясно е, че те не могат да променят картата, така че янките могат само физически да се доближат до границите на потенциалния си враг.
Американските бомбардировачи нямат необходимия обсег. Е, за да се увеличи този ресурс, е решено да започне изграждането на подземен базов град в Гренландия. Така по-близкото местоположение до границата на Съветския съюз значително ще намали времето за полет на самолетите и ще позволи на пилотите да се връщат обратно без зареждане с гориво.
Програмата Ice Worm е одобрена през 1958 г., а през 1960 г. в леда и замръзналата земя на най-големия остров на планетата започват да се появяват бункери, хангари и тунели. По време на строителството всички комуникации са подсилени със стоманени елементи, а като източник на енергия е използван малък ядрен реактор. Обслужващият персонал на базата наброява над 200 души. Всички те трябва денонощно да осигуряват функционирането както на самото съоръжение, така и на намиращите се там бомбардировачи.
Американските "гении" не вземат предвид нещо много важно. Факт е, че ледът на Гренландия никога не стои неподвижен. Следователно, поради движението на блоковете, комплексът е деформиран и постоянно е под заплаха от пълно унищожение. В резултат на това, въпреки огромните инвестиции и лъвския дял от свършената работа, базата е затворена през 1966 г.
Кулите в Тексас
Тексаските кули приличат на обикновена нефтена платформа.
На външен вид сградата прилича на обикновена нефтена платформа. Ако по време на Втората световна война самолетите изпълняват мисии локално, то 10 години след приключването й, значително е увеличен летателният им ресурс. Сега акцентът е върху авиацията на далечни разстояния и в резултат на това има заплаха от проникване на врага дълбоко в страната. Като се има предвид, че самолетите могат да носят атомни бомби на борда си, въздушното нападение може да завърши с глобална катастрофа и за двете страни.
За да се предпазят от подобни събития, янките започват изграждането на свръхсекретен комплекс в Тексас. Това е мощна станция за ранно предупреждение за бомбардировачи и се нарича „Тексаските кули“. На външен вид структурата изглежда като група от петролни платформи. И не е на брега, а в Мексиканския залив. Плановете на строителите включват изграждането на 4 станции от този тип по източното крайбрежие на САЩ. Те трябва предварително да открият вражески самолети и спешно да уведомят всички заинтересовани страни за заплахата от атака.
Строежът на базата започва в средата на 50-те години и продължава почти 5 години. Всяка от кулите струва на данъкоплатците 21 милиона долара, а целият комплекс е набор от радарни станции, които се обслужват от група военни техници, които са общо 50 души. Изграждането на тези конструкции продължава, докато през 1961 г. една от кулите не потъва в морето поради буря. В резултат на това развитието на скъпото съоръжения е спряно и то е напълно изоставено през 1969 г.
Изоставена пирамида
Всеки знае, че пирамиди има по целия свят, не само в Египет. Нещо подобно има в отдалеченото градче Некома, намиращо се в щата Северна Дакота. Височината на американската пирамида е 24 метра и малко хора знаят, че точно под нея има огромен бункер. Вероятно се досещате, че структурата е издигната не от древните предци, а от предприемчивите американски военни. Всъщност тази пирамида представлява ключова крепост за противоракетна отбрана, която е пусната в експлоатация в началото на 70-те години.
Поради непрекъснатото усъвършенстване на междуконтиненталните балистични ракети в СССР, янките започват изграждането на система за противоракетна отбрана. В това отношение местността Некома се оказва най-подходяща, тъй като е на доста тайно място. Общата площ на съоръжението е невероятните 12 хиляди квадратни метра, а преди това огромен радар се извисява над сложната структура. Но поради титаничните разходи за поддръжка, програмата е ограничена през 1976 г. и още през 1977 г. комплексът е опразнен.