Родената в Северна Корея Лий Со Йънг е на четиридесет години. Тя прекарва девет години от живота си (от 1992 до 2001 г.) на доброволна служба в армията. Избира този път, не заради добрия живот. По това време страната е в ужасна разруха, а военнослужещите са сред малцината хранени ежедневно с държавна храна. През 2009 г. Лий успява да избяга в Южна Корея и сега може открито да говори за ужасите, които преживява по време на службата си.
Лий спи на долния ред на двуетажно легло, в стая, в която освен нея живеят още две дузини жени. Всяка от тях има нощно шкафче за съхранение на униформите, а на нощните шкафчета винаги има две рамкирани снимки: на бащата-основател на КНДР Ким Ир Сен и неговият наследник Ким Чен Ир.
Изминали са почти десет години, а Лий все още помни онази отвратителна миризма, която никога не изчезва от бетонната казарма. „Матраците са направени от оризови люспи. Те попиват всички аромати като гъби. Често си лягахме не къпани, така че казармата постоянно мирише на пот."
Трудности с хигиената възникват поради плачевното състояние на водопреносната мрежа. „Невъзможно е да се къпеш нормално. Топла вода няма! Водата се изтегля през маркуч директно от планинската река и е ледена. А понякога жаби и змии текат от чешмата."
Ежедневната тренировка за мъжете и жените е почти еднаква. Единствената разлика е, че жените правят по-малко физически упражнения. Но за сметка на това те ежедневно почистват казармата и готвят храна. Мъжете са освободени от тези задължения.
„От 2015 г. военната служба е задължителна за пълнолетните жени в Северна Корея. Днес над 40% от момичетата на възраст между 18 и 25 години носят военни униформи и тази цифра само ще расте. За жените експлоатационният живот е седем години; мъжете служат поне три години по-дълго. Студентите и надарените граждани са освободени от армията, която струва почти половината от бюджета на страната. Например, изключителни спортисти или музиканти.“
Това са най-строгите условия на военна служба в света. Поради големите натоварвания и оскъдното хранене, женското тяло е в състояние на постоянен стрес.
„След шест месеца служба на повечето момичета им спира менструацията. И вероятно е за добро, тъй като дамски превръзки се доставят в казармата изключително рядко и тези, които продължават да имат месечни цикли, трябва да използват подръчни средства."
Въпреки това, използването на употребявани и скъсани кърпи вместо превръзки далеч не е най-унизителното нещо, с което се сблъскват жените от военния персонал. Според Лий, в звената, разположени в селските райони, често липсват отделни тоалетни. Те са общи за мъже и жени, което значително увеличава риска от сексуален тормоз.
„Лично мен този тормоз ме отмина, но много момичета стават жертви на изнасилване. Ако едно момиче забременее, е принудено да направи аборт. В едно от подразделенията, където служих, командирът на нашата рота оставаше в офиса, след като светлините изгаснеха, часове наред изнасилваше жените под негово командване. Това продължи повече от година, докато беше преместен в друго звено. Офицерът не понесе никакво наказание."
Лий, която служи в подразделението за радиоелектронна борба, се пенсионира на 28-годишна възраст. Тя се радва да се срещне със семейството си, но е напълно неподходяща за живота в цивилния свят. Изправена пред бедността, тя прави първия си опит да избяга от страната през 2008 г., но е хваната на китайската граница и изпратена в принудителен трудов лагер за една година.
Вторият опит е успешен. Скоро след излизането си от затвора Ли преплува река Туманная и се озовава в Китай. Там я среща агент и транспортира бегълката до Южна Корея, където Лий все още живее.