Ако беше жив, на 11 юли 2018 г. мъченикът от Рим щеше да стане на 70
На погребението му през август 2007 г. звучи „Ветрове“ на любимата му певица Лили Иванова
Ако беше жив, на 11 юли 2018 година Сергей Антонов щеше да навърши 70 години. Отива си от този свят рано, на 59 годишна възраст. Издъхва самотен в таванския етаж на семейното жилище на софийската улица “Сердика” в жарък августовски ден на 2007 година. Към вечното му жилище го изпращат най-близките му хора. Държавници и политици, които ежедневно сладкодумно ни уверяват колко милеят за България и нейните граждани, липсват. За Сергей Антонов, разпъван на кръст без вина четири години от “независимите, безпристрастни и обективни “ италиански магистрати, спасил България от позор, няма ритуалните в такива случаи речи и благодарствени слова за последно сбогом. До пломбирания му ковчег поставят негова снимка, орден “Народна република България”, с който Държавният съвет на НРБ го удостоява през 1986 г., и екземпляр от стихосбирка с негови стихове. Никоя българска институция не изпраща венец или букет цветя. В тъжните мигове на раздялата с него, в ритуалната зала на Централния софийски гробищен парк по време на тридесетминутния ритуал проглушено звучи само мелодията на песента “Ветрове”, в изпълнение на любимата му певица Лили Иванова.
Когато през 1976 година Сергей е изпратен на задгранична работа в Рим като заместник-директор на представителството на БГА “Балкан” в Италия, едва ли е предполагал, какво го чака. Познаващите отблизо Сергей го характеризират като носител на най-ценните добродетели на българина: обич към семейство и родина, трудолюбие, хуманност. “Зад юнашките му мустаци, казва един от приближените му, прозира мек, послушен, добронамерен, услужлив характер, готов да помогне на всеки в нужда.”
Арестът на 25 ноември 1982 година преобръща живота му завинаги. Като причина за задържането му италианските магистрати сочат “участие в държавен преврат”, на което той отговаря” “Това е абсурдно”. Впоследствие му приписват водеща роля на организатор на атентата срещу римокатолическия папа Йоан Павел ІІ по поръчение на българските органи за сигурност, извършен от турския терорист Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. Обвинението е изцяло скалъпено. Водеща роля в него играе ЦРУ на САЩ, с активното участие на италианските и турските специални служби. Другите спецслужби на западния алианс играят второстепенна, поддържаща роля. В историята на Студената война това е най-мащабното активно мероприятие на Запада срещу Изтока, основен прицел на което са българската държава, нейните органи за сигурност и Сергей Антонов.
Напоследък много се говори за фалшиви новини. Активно мероприятие “Папският инцидент”, под което кодово наименование протичат материалите в ЦРУ, е класически пример на фабрикуване на фалшиви новини, които няколко години наред са основна тема на медиите по цял свят. По стародавна традиция в кампанията участват и много българи. България, нейните органи за сигурност и Сергей Антонов бяха обвинявани във всички земни грехове, от което страната ни понася огромни морални и материални щети.
В продължилия почти четиригодишен арест, безпричинно протакан съдебен фарс, Сергей е подложен на нечовешки изпитания. Правени са опити да го съблазнят с огромна парична сума, за да лъжесвидетелствува, държат го в обкръжението на закоравели престъпници, обработван е с психотропни вещества, за да се сломи волята му.
Въпреки изпитанията, пред следствените органи и съда той не признава отправяните му скалъпени в централите на тайни служби обвинения. Малцина си задават днес въпроса какви щяха да са последствията за страната ни, ако той не беше издържал на натиска, бе се поддал на съблазните и беше потвърдил внушаваните му обвинения, че по поръчение на българските органи за сигурност е организирал атентата срещу папата. Този позор щеше да тегне като прокоба за вечни времена на името, честа и престижа на България пред целия цивилизован свят.
България, родината му, която той защити, не направи нужното да му отдаде заслужена почит. Награден бе с орден, отпусна му се мизерна пенсия, която не покриваше и елементарните му разходи и с това се изчерпаха грижите за него. През 2014 г инициативен комитет под председателството на покойния професор Божидар Димитров направи предложение пред столична община, на летището, работното място на Сергей Антонов, да бъде поставен паметен знак и в София да бъде наименувана улица на негово име. Четири години на предложението не се дава ход. Раздвижване има едва напоследък, след личната намеса на премиера Бойко Борисов.
В края на март 2016 г. граждански сдружения поеха инициативата да се отбележи по подобаващ начин 30-годишнината от оправдателната присъда над Сергей Антонов. На държавно ниво не бе предприето нищо. За проявите в страната пристигна защитникът на Антонов, професор Джузепе Консоло, който бе отличен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет. Проведе се теоретична конференция на тема “Атентатът срещу България – истината”, представена бе книгата “Сергей Антонов. Страдалецът от Рим”, инициираха се многообразни медийни изяви. Пак по инициатива на граждански сдружения, в началото на тази година Университетското издателство на Софийския университет преведе и издаде книгата на професор Джузепе Консоло “Атентатът срещу папата”.
За съжаление, все още се намират зложелатели, които продължават да втълпяват на света, че България носи вина за атентата срещу папата, сякаш не е произнесена оправдателна присъда. В англоезичния алманах “Плийс”, разпространяван по цял свят в помощ на родители как да помагат на децата си да пишат своите домашни работи, за България има две изречения: “Държава на Балканския полуостров. Разследвана за атентата срещу римокатолическия папа”.
Полските журналисти Анджей Грабовски и Михаил Сквора, във вестник “Госч Неделни” през 2015 г. повтарят тезата за българско участие в атентата срещу папата, извършен и с подкрепата на другите социалистически страни. Майкъл Сулик, дългогодишен заместник-директор на ЦРУ по операциите през 2006 г. посещава България и пред бивши български служители в специалните служби споделя, че никое разузнаване в света няма данни за българско участие в атентата срещу папата, и че страната ни не трябва да признава вина.
Владимир Крючков, дългогодишен ръководител на съветското разузнаване и КГБ, в мемоарната си книга “Дело 0016” твърди, че КГБ никога не са вярвали в българска следа в покушението срещу папата, но поради мащабната пропаганда, в някои съветски ръководители се създало впечатление, че българите може би са замесени. Крючков цитира и случаи на опити на организаторите на антибългарската кампания да склонят съветски граждани да лъжесвидетелствуват на процеса срещу Сергей Антонов.
Седемдесетгодишнината на Сергей Антонов е подходящ повод България да му отдаде заслужена почит и направи необходимото за изчистване на името си от безпрецедентното обвинение.
Инициативата за паметен знак на летището и назоваване на улица в София на името на Сергей Антонов трябва да се осъществи. При едно от посещенията си в България, защитникът му професор Джузепе Коносоло лансира идеята пред отговорни български държавници и институции, на името на Сергей трябва да се назове не улица, а площад в София.
Българската държава е в правото си да настоява пред някогашните наши основни противници и сегашни съюзници да разсекретят своите архиви, така както направиха това нашите държавници, за да излезе наяве цялата истина за измислената “българска следа” в атентата срещу папа Йоан Павел II.