Ехо от кинофестивала в Карлови Вари
22 филма, които пресъздават литературния свят на големия писател
С произход от немскоезично еврейско семейство, той завършва право в Пражкия университет
Приятелят обаче нe изпълнява молбата и днес световната литература има романите “Процесът”, “Замъкът” и “Америка”
Самостоятелен остров в световната култура
Нямаше как 58-то издание на кинофестивала в Карлови Вари (28 юни - 6 юли 2024) да пропусне такова важно събитие като 100-годишнината от смъртта на изключителния писател Франц (Франтишек) Кафка (3 юли 1883 - 3 юни 1924)! Роден и живял в Прага, той е самостоятелен остров в световната култура като бележит немскоезичен писател. И затова фестивалните селекционери, водени от художествения директор Карел Ох, са подготвили специална програма “Кафка и киното” с общо 22 филма от световната продукция през годините, които пряко или косвено се облягат на могъщия литературен свят на писателя.
Франц Кафка
С произход от немскоезично еврейско семейство, той завършва право в Пражкия университет и започва работа в застрахователно дружество. Пише разкази и писма (!) - да, много писма до свои родственици и приятели, които разбира се, не са литература, но талантът винаги е самовзискателен и тази епистоларна практика изостря перото му и изчиства стила.
Приживе публикува само два сборника с разкази, а когато туберкулозата все повече разяжда гърдите му, моли своя най-близък и доверен приятел Макс Брод след смъртта му да унищожи всички незавършени ръкописи. Приятелят обаче нe изпълнява молбата и днес световната литература има романите “Процесът”, “Замъкът” и “Америка”. Като млад и начинаещ писател Кафка безспорно се влияе от титани като Флобер, Достоевски, Грилпарцер, Гогол и други. Но по-късно неговите произведения оказват огромно влияние върху цяла плеяда европейски писатели от ХХ век като Томас Ман, Албер Камю, Жан-Пол Сартр, Макс Фриш, Фридрих Дюренмат и още много талантливи пера.
Кадър от "Замъкът"
Не само туберкулозата, но и няколко безрезултатни годежа, наслагват в чувствителна душевност на Кафка особена утайка, която безспорно мотивира перото му в определена посока и осветява в специфична тоналност литературните му произведения.
Тъкмо затова е особено интересно и дори откривателско да се видят разнообразни филми от целия свят, които екранизират негови романи или са повлияни от силата на литературния му талант. И така да се разгадаят, доколкото е възможно, кафкианските прозрения на субекта, който търси своята самоличност, за да се отчужди от нея!
Специалният гост на фестивала - талантливият американски режисьор Стивън Содърбърг, даде началото на програмата “Кафка и киното” с филма си “Mr. Kneff” (2024, САЩ, Франция), който е нова преработена версия на ранния му филм “Kafka” (1991). И двете версии са свободна интерпретация на романите “Процесът” и “Замъкът”, а непостижимият актьор Джеръми Айрънс е самият Кафка в две възрасти, за да затвърди името си на култов нестандартен актьор!
А какво да кажем за “Процесът” (1962) на великия американски режисьор Орсън Уелс! Когато американските продуценти отказват да финансират проекта му, той поема риска да направи европейски филм (Франция, Италия, Германия) като своеобразно черно-бяло есе за хлъзгавата територия между вината и невинността.
Големият чешки режисьор Ян Немец като емигрант в Германия прави телевизионна версия на “Метаморфози” (1975), за да убеди всички, че Кафка може да бъде прочетен като съвременен пророк с прозренията си за тежненията на духа към истина и свобода! А в далечна Япония знаменитият режисьор Коджи Ямамура прави късометражна анимационна версия по разказа “Провинциалният доктор” (2007) със сцецифичния кафкиански микс от психически “терор” и черен хумор.
Кадър от "Метаморфози"
В същата “кафкианска” кохорта са и известните филми на световни режисьори като черната комедия “Наемателят” (1976) на Роман Полански или обобщеният филм “Twin Peaks. A Limited Event Series” (2017, 60 мин.) на знаменития Дейвид Линч - и двамата не екранизират буквално Кафка, но са силно повлияни от неговата психологическа дълбочина и наративна стилистика.
Та дори геният Федерико Фелини, който естетически е диаметрална противоположност на Кафка, в “Интервю” (1987) вмъква дискретно “намигане” към романа му “Изчезналият” (известен още като “Америка”).
Ето как 100-годишнината от смъртта на големия писател Франц Кафка, при грамотна фестивална програмация не само вади от аналите на културната памет неговото име, но осветява мястото му днес в “кафкиански” преплетените проблеми на съвременното общество. Защото при разумен прочит художественото наследство винаги е по-полезно от припрения хаос на текущите сътресения.