Симона Загорова: По непукист съм от мама

По-силна съм в попмузиката, отколкото във фолка

Баба ми умее най-добре да ме нахъсва и стимулира

Нашият гост

Талантливата млада певица Симона Загорова е дъщеря на фолкпримата Глория и композитора Илия Загоров, а и двете й баби са народни певици. Симона израства обградена с музика и съвсем естествено избира и да тръгне по този път. Завършва Музикалното училище в София със специалност поп и джаз пеене, после следва в НБУ. Дебютната й песен „Моята първа награда“ е дует с майка й Глория, а през 2016-та година печели симпатии със самостоятелното си парче „Моето момче“. Певческият й талант добива най-голямо признание с участието й в популярния формат „Гласът на България“, където остава на косъм от победата. След края на шоуто Симона продължава да превзема нови музикални върхове и вече може да се похвали с приз от един от най-престижните конкурси у нас – „Бургас и морето“.

- Симона, честито! Как се чувстваш, след като спечели една от големите награди на фестивала „Бургас и морето“ с песента „Как искам времето да върна“?

- Чувствам се прекрасно! Искам да благодаря на всички за тази оценка, за многото аплодисменти на публиката и особено на журито, заради максималния брой точки - 50, което означава, че песента и изпълнението са достигнали до техните сърца. Разбира се, наградата ме амбицира за нови успешни проекти и съвсем скоро ще видите много изненади от мен.

- Кой пръв те поздрави за приза?

- Човекът, който остана буден до края на вечерта – до след 24 часа - беше моята баба Стефка. Тя с голямо нетърпение чакаше да види резултата и беше първият човек, който ме поздрави. Преди да изляза на сцената тя ми каза: Симона, излез и дай най-доброто от себе си, ти си родена за сцена, докажи, че можеш и пей от сърце и душа! А след това - Знаех си, браво бабо, гордея се с теб! Баба умее най-добре да ме нахъсва и стимулира. На другия ден се чухме, разбира се и с майка ми и баща ми, а още на сцената се поздравихме и с колегите ми от „Гласът на България“ - Димитър Атанасов и Гергана Великова, с които си поделихме първата награда. Получи се така, че „Гласът на България“ тази година атакува „Бургас и морето“ и обра наградите!

- Как се реши да кандидатстваш в „Гласът на България“?

- Абсолютно на шега се записах, не съм имала огромни очаквания какво ще се случи. Целта ми беше да се подготвя добре и да направя каквото трябва, пък да става каквото ще. По принцип не тръгвам с много големи очаквания, но вярвам, че човек, като има късмет и с упоритост и нещата се получават. Човек трябва да гони мечтите си и да слуша сърцето си.

- Успя да разплачеш дори Иван Лечев с талант. Осъзнаваш ли силата си да въздействаш на хората?

- Много се радвам, че точно такава реакция имаше от страна на Иван Лечев и това ми даде още по-голям стимул и увереност да изпълнявам балади. Нищо не въздейства така, както музиката и тя трябва да достигне до хората, затова тази реакция - особено от професионалист като него - е просто сбъдната мечта.

- Изненада ли се, че Камелия на два пъти те поиска в своя отбор, въпреки че преди време медиите я бяха забъркали в конфликт с майка ти Глория?

- Медиите винаги са се опитвали да правят интриги между майка ми и колежки, последно ме замесиха и мен, но тези неща не ме интересуват и със сигурност не е било това причината да предпочета Иван Лечев. Аз, в такива моменти не мисля с главата си, а със сърцето си и тогава просто така усетих нещата, че там е моето място и моят отбор. Благодаря на Камелия, че два пъти ме поиска в своя отбор, винаги ще я уважавам.

- Защо се насочи към попмузиката, а не към попфолка?

- Това е мое лично решение, а и цял живот съм учила поп и джаз - завърших музикално училище, след това и Нов български университет и вече съм бакалавър, искам сега да запиша и за магистър. Не обичам да казвам никога, но по-професионално съм се занимавала с този жанр и съм по–силна в попмузиката.

- Би ли записала дует с попфолк изпълнител?

- Не съм се замисляла за това, но едва ли би могло да стане, поне на този етап, иначе всички много ги харесвам и се радвам на успехите на всеки, който много се труди. Имам си някои фаворити – Азис от мъжете, харесва ми как пее и като артист, а от жените, разбира се – мама!

- Строга майка ли е Глория?

- Много е критична, но тя го прави единствено и само за да ме научи, че човек трябва да може да минава през трудностите. Благодаря й за това възпитание, направила ме е доста по-силна! Много рядко ми казва – браво, но за последната ми песен „Горе-горе“ каза - браво, много добра работа сте свършили, гордея се с теб. Тя наистина рядко ме хвали.

- Сигурно си срещала предразсъдъци в попгилдията заради майка ти?

- Усещала съм такива предразсъдъци, в този музикален бизнес няма как да няма разделение, клюки или погледи накриво, но това е нещо, през което се минава. Човек трябва да е непукист, това е много по-добре, поне аз така правя, защото няма как всички да те харесват. Аз не мисля, че вече е нужно да има това разделение между различните жанрове и Слави Трифонов много хубаво го е казал, че музиката е или хубава, или лоша.

- Също като майка ти не разчиташ на скандали за популярност...

- Смятам, че стойностните изпълнители, които не са залагали на скандала, като майка ми, са се задържали много по-дълго време на гребена на вълната и песните им остават. По-добре е по-бавно, без скандали, но трайно, въпреки че не съм против леките закачки и провокации, без обаче да се преминава границата.

- Честите сравнения с майка ти дразнят ли те?

- Винаги са ни сравнявали, може би щях да имам нещо против, ако тя не беше човек, от който можеш да взимаш пример– тя е красива и успяла и понякога дори се чувствам поласкана, като ме сравняват с нея. Приличаме си по много неща. Тя ме е учила, че не трябва да се отказвам от мечтите си, но и че не всичко е на всяка цена. Тя ми е казвала също: Симона, никога не робувай на модата, бъди себе си, така ще се отличиш от останалите. Старая се да взема от нея точността й и да не закъснявам, както понякога ми се случва. Има и неща, по които не си приличаме, например тя изглежда като жена, на която не й пука, но всъщност се впечатлява повече от мен от някои неща. Аз съм по непукист и не ме е страх какво ще кажат и пишат за мен, а също така когато сме заедно на сцената с нея и на моменти тя повече се притеснява, въпреки че има 25 години кариера.

- Песен на Глория е посветена на теб – „Радост - тревога“. Освен поводи за радост, давала ли си й често поводи да се тревожи за теб?

- Не мисля, че има родител, който да не се тревожи за детето си, до 18 години имах вечерен час, както и задачата винаги да си пиша домашните и да имам хубав успех. Това доста ме е мотивирало, понякога ме е и изморявало, но ме е научило на много неща. В едно семейство трябва единият родител да бъде строг, за което й благодаря. Лесно е, като си тийнейджър да кривнеш и да не учиш, да ходиш повече по купони, но винаги, когато не съм си вкъщи на време и тя ми звъни - Симона, къде си, закъсняваш!

- Глория глезеше ли те, като по-малка?

- Не, тя винаги е била много строга. Казвала ми е - като искаш нещо, заслужи си го! Никога не е била от този тип, да ми подаряват различни скъпи неща. Тя искаше да оценя колко трудно се изкарват парите и като започнах да работя, ми каза: сега осъзна ли, че няма смисъл да си купиш последен модел таблет, а има смисъл да вложиш тези пари в нещо и аз ги вложих в следващите ми проекти. Моите песни и клипове - „SOS“ и „Достъп забранен“ съм ги финансирала и организирала сама, а майка ми не знаеше за това и ги видя чак когато бяха готови. Разбрах, че не е толкова трудно, просто човек не трябва никога да се отказва.

- Чувствала ли си се понякога в сянката на майка ти?

- Да, разбира се, все пак тя е моя майка и се е доказала в годините и е изградила нейното име. Нормално е хората да ни сравняват, но това започва да избледнява с годините и започвам да доказвам, че не пея просто защото съм дъщеря на майка си и баща си, а защото се трудя и лека-полека излизам от сянката й и се доказвам чрез песни и хубава продукция.

- Баща ти Илия Загоров още ли живее в чужбина и кои негови качества си взела?

- Баща ми още живее в Швеция, занимава се със свой бизнес, чувства се добре и се радвам за него. Приличам много на него като душевност и по това как усещам живота, с него обичаме да сме душата на компанията, да купонясваме и излизаме. До ден-днешен е така – пеем, танцуваме, а той свири на китара и като успеем да се съберем въпреки забързания начин на живот, намираме време да изживеем тези емоции. Майка ми е доста заета, но и с нея намираме време да ходим на кино, да се забавляваме, да записваме песни, всичко си е в баланс.

- Кои от актуалните имена на родната сцена харесваш и посещаваш ли и попфолк клубове?

- Обичам да излизам, последно бях на участие на Тита на един рожден ден миналата седмица. Иначе всички много ги харесвам, кефи ме, че са много продуктивни и добре знаят как да си изиграят картите, доста се говори за тях. Радвам се на колеги, които имат успехи! Попфолк изпълнителите също ги харесвам и сега, като ходих на участие на Джордан и бях като луда фенка, защото ми е любимец от малка.

- Песента ти „Достъп забранен“ на твоя доскорошен приятел ли е посветена и какви момчета харесваш?

- Не обичам да посвещавам песни на конкретен човек, защото ги правя от любов към музиката. Иначе харесвам момчета, които оценяват момичетата до себе си и ги подкрепят, а също да може да им се вярва. Не обичам лъжите, предпочитам всичко да си кажем в очите, отколкото след това да разбирам. Всичко мога да понеса, стига човек да е честен с мен. В любовта, а и в приятелството трябва да има разбирателство и компромиси, така нещата вървят гладко.

- Поздравления за това, че нямаш пластични корекции, както някои от младите певици. Изкушавала ли си се някога да си направиш?

-Не, нямам нужда от пластични корекции - било на лицето, или по тялото. Мисля, че сме достатъчно млади и се стараем да извайваме телата си не по изкуствен начин, а с тренировки и правилно хранене. Корекциите са за хора, които имат нужда, или след като си родила, да помогнат да изглеждаш добре. По принцип не съм против тези неща, но според мен всичко трябва да е умерено, защото след това някои не приличат на себе си.

- Продължаваш ли да спазваш лечебното гладуване на д-р Емилова?

- Да, разбира се. За мен плодовете са здраве и начин на живот. Никога не ги забравям и те винаги са част от моето ежедневие, поддържат ме силна и ми дават енергия. Обожавам сладко и шоколад, това ми е слабо място и не мога да спра да ям сладко. Обичам и тестени неща, но гледам да не ги консумирам, защото явно не съм от тези, на които не им се лепи – аз от най-малкото качвам, но също така и бързо смъквам.

- Как се виждаш след 10 години?

- На сцената с два, или три албума зад себе си. Виждам се също така със свой собствен бенд – „Симона Загоровa бенд“.

- Какво четеш?

- Обичам книги, които да ме мотивират. От биографиите харесвам тази на Мерил Стрийп. От нея съм взела толкова неща като пример - как са я отхвърляли, как не са вярвали в нея, но тя не се е отказала. Тя е или всичко, или нищо, тя е хамелеон! Обожавам Мерил Стрийп и препоръчвам горещо тази книга.

- Усещала ли си невидима подкрепа в трудни моменти?

- Сега се сещам за един такъв пример от „Гласът на България“, когато бях в кръга с музикалните дуели и трябваше да избера в кой отбор да отида. Тогава бях толкова объркана, защото вече бях заобичала отбора на Иван Лечев и си казах: моля те, Господи, дай ми знак кого да избера, моля те! И тогава чух ясно моята баба от публиката – избирай Поли (Генова –б.а.)!

- Любимата ти мисъл, или цитат?

- Ще цитирам Мерил Стрийп: „Няма път към щастието, щастието е пътят“.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Светла Йорданова

Този уебсайт използва "бисквитки"