Синдиците на фалиралата КТБ излязоха с изявление "във връзка с подновени опити от страна на определен кръг лица чрез свои медийни изяви да внушават на обществото откровени неистини" по отношение работата им:
Съвсем скоро в Търговския регистър ще бъде обявена първата сметка за разпределение между кредиторите на КТБ АД (н) на събраните парични средства от масата на несъстоятелността на банката. В нея съвсем ясно ще се види каква е събраната до момента сума, можем да анонсираме, че тя ще е около 600 млн. лв. Подозираме обаче, че дори и тогава ще има лица, които съвсем преднамерено ще продължат да „грешат” в изчисленията си, когато определят сумата като процент от активите на КТБ АД (н). Истината е, че въпросната сума представлява над 40% от общата стойност на активите на банката към датата на обявяване на КТБ АД в несъстоятелност - 22.04.2015 г., която е 1 милиард и 378 милиона лева по оценка на международна одиторска компания, извършена съгласно чл. 52 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). За разлика от голословните твърдения на лица, търсещи евтина сензация и възможност за медийна изява, ние – синдиците на КТБ АД (н) ще аргументираме своята позиция с безспорни факти и данни.
На 6 ноември 2014 г. Управителният съвет на БНБ установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ АД в размер на минус 3.7 милиарда лева, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания на Регламент (ЕС) №575/2013 поради обезценки на активи на КТБ АД в общ размер на 4 милиарда 222 милиона лева и отнема лиценза за извършване на банкова дейност.
Докладът за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена преди това от три одиторски фирми, показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Множество кредити са с нулева стойност. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто. Този резултат бе потвърден и след това при извършването на различни експертни заключения от международни компании.
КТБ АД е обявена за неплатежоспособна и несъстоятелна със съдебно решение от 22 април 2015 г. С това решение съдът е приел, че несъстоятелността на банката е била факт още при налагане на специалния надзор от страна на БНБ на 20 юни 2014 г.
Със самото решение на съда за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно чл. 13 от ЗБН, съдът налага общ запор и възбрана върху всички активи, върху цялото имущество на банката. Така имуществото е блокирано, с него не са възможни никакви сделки и разходи, освен за покриване на разноските по несъстоятелността. Имуществото на банката подлежи на осребряване по реда на ЗБН съобразно одобрената от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) програма за осребряване. Тази програма е одобрена в края на 2016 г. и процедурите по търговете за публична продажба започнаха преди три месеца.
Именно със стойността от 1 милиард и 378 милиона лева трябва да се съпоставя резултатът от усилията на синдика на КТБ АД (н) и на ФГВБ за попълване на масата на несъстоятелността чрез събиране на кредитите, осребряването на активи и разваляне на прихващания. Следва да се отбележи, че при състоянието на КТБ АД, което е установено по професионален начин и от няколко български и международни одитни компании, невъзстановимостта на огромната част от активите е неизбежна.
Ясно доказателство за изключително лошото състояние на активите на КТБ АД е липсата на интерес от страна на други български или чуждестранни банки за закупуване на банката като цяло предприятие или пък на части от кредитния й портфейл, който по оценка на одиторските компании в огромната си част е обезценен и невъзстановим.
Според международни одиторски компании и изготвените доклади от различни български институции през периода след поставянето на банката под специален надзор пряката управленска и юридическа отговорност за нарушенията и за фалита на КТБ АД и съответно за вредите, причинени на нейните вложители и други кредитори, носи мениджмънтът на банката (администраторите по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИ) и най-вече председателят на надзорния й съвет, който е и притежател на капитала на основния акционер в банката – „Бромак”.
По време на специалния надзор от квесторите са осчетоводени прихващания в размер на около 850 млн. лева. Като резултат от тези прихващания са освободени множество обезпечения, с което е увредена масата на несъстоятелността. Това допълнително влошава ситуацията и затруднява работата ни. Сега водим множество дела за обявяване на тези прихващания за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, което отнема средства и време.
Длъжниците-кредитополучатели не само не погасяват кредитите си и не връщат придобитите с кредити от КТБ АД активи в масата на несъстоятелността, но и с всякакви средства се борят да направят невъзможно това да стане, в противодействие на нашите активни действия. В резултат от това към 31.12.2016 г. делът на редовните кредити в кредитния портфейл на КТБ АД (н) е в размер на 0.52%.
Към момента сме предприели правни действия по образуване и водене на над 1100 заповедни, установителни, отменителни и изпълнителни производства, на производства за връщане на получено имущество с произход от банката, производства по несъстоятелност срещу юридически лица (кредитополучатели, солидарни длъжници и др., в т.ч. и срещу трети лица), оспорени прихващания, предявени искове срещу бивши администратори на КТБ АД за присъждане на обезщетение за причинени вреди на банката, както и срещу одитора „КПМГ България”, заверил отчетите на банката за последните години преди фалита й.
Всички съдебни производства са предприети съобразно действащото в Република България законодателство. Тъй като основната част от активите на банката, както и седалището на нелоялните длъжници на банката са на територията на страната, делата се водят пред българските съдилища. Производството е състезателно и протича в основната си част в няколко съдебни заседания и на три инстанции. Резултатът от всички стъпки, които са предприети съобразно действащото законодателство, са функция от решенията на съдилищата в съответните юрисдикции и основно от съдилищата в Република България, с оглед на което резултати по водените съдебни дела могат да се очакват в един бъдещ период от време (вероятно след години). Няма лице в света, което веднага да отиде и да „прибере“ откраднатите от банката активи, тъй като всички действия по попълване на масата на несъстоятелността са съобразени с действащото законодателство. Следва да се има предвид и обстоятелството, че по голяма част от тези съдебни производства се прилагат нови процедури в законодателството, по които няма съдебна практика.
Има предявен иск от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Цветан Василев. Искът е в огромен размер и ако резултатът от делото е успешен за комисията, има правни възможности от отнетото имущество да се прехвърлят средства в масата на несъстоятелността и така да се стигне до обществено справедливия резултат – основният причинител на щетите на КТБ АД да обезщети нейните кредитори.
По отношение на „хвърлянето” в публичното пространство на откровена дезинформация и опитите за насаждане на съмнения за вторично разграбени активи, като се споменават дори конкретни имоти и дружества, сред които сградата на КТБ АД на пл. „Гарибалди”, БТК, „Дунарит”, „Авионамс” и „Техномаркет”, обявяваме следното:
Сградата на КТБ АД на пл. „Гарибалди” е продадена още през 2013 г. – няколко месеца преди поставянето на банката под специален надзор, на цена много по-висока от действителната й стойност. Към настоящия момент се водят съдебни производства за възстановяване на сградата в активите на КТБ АД (н). Същата не е била предмет на обезпечение в полза на банката.
БТК никога не е била притежание на КТБ АД и не е сред нейните длъжници. От КТБ АД обаче са отпуснати като кредити на други дружества, които са придобили акции от веригата дружества, учредени за нуждите на придобиването на акциите на БТК. Акции на тези дружества никога не са били залагани или контролирани по какъвто и да е начин от КТБ АД. За събиране на отпуснатите кредити на тези дружества сме завели искове, които са обезпечени със запор на вземане и акции на БТК на обща стойност 125 млн. евро.
„Дунарит”: Предприятието е било длъжник на банката. Задълженията на „Дунарит” са погасени изцяло с прихващания, извършени и осчетоводени в периода на квестурата на КТБ АД. Ние сме предявили отменителен иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършените от „Дунарит” прихващания. Към момента делото е висящо в Софийски градски съд.
„Авионамс” има предвидени за разпределение в полза КТБ АД (н) 29 млн. лв., които са обект на съдебно производство и след приключването му, следва да бъдат включени в масата на несъстоятелността на КТБ АД (н).
„Техномаркет” не е длъжник на КТБ АД (н). В полза на КТБ АД (н) е учреден залог на 100% от акциите на това дружество от „Домтех холдинг” АГ, Лихтенщайн, което е получило кредит от банката за закупуването им. В периода септември–декември 2014 г. е извършено на два пъти увеличение на капитала на „Техномаркет”, който от 1,7 млн. лв. е станал 11,2 млн. лв. Акциите от увеличението на капитала, върху които КТБ АД (н) няма права, са записани от трети лица със съгласието на дотогавашния едноличен собственик на капитала – „Домтех холдинг”. Срещу действията на „Домтех холдинг” и третите лица банката е завела иск в Софийски градски съд.
В заключение заявяваме, че ние не сме допуснали „вторично разграбване“ на активи на КТБ АД (н) – напротив, положили сме максимални усилия да съхраним активите на банката. Както споменаваме по-горе, имуществото на банката подлежи на осребряване по реда на ЗБН съобразно одобрената от ФГВБ програма. Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се осребряват, съобразно разпоредбите на ЗБН, чрез търгове за публична продан, които се оповестяват в публичното пространство по регламентирания ред в ЗБН.
Относно ипотекираните и запорирани в полза на банката имоти и вещи като обезпечение по отпуснати кредити, следва да се има предвид, че тези имоти се продават от съдебни изпълнители по реда на ГПК чрез публична продан. Кой ги придобива е без значение от гледна точка постъпленията в масата на несъстоятелността на КТБ АД (н), защото проданта се обявява публично и всеки заинтересован може да участва, да наддава и да придобие съответния имот. В този смисъл спекулациите на тема кой е закупил даден имот на публична продан, извършена от съдебен изпълнител, са безпредметни и не могат да се адресират към синдика на КТБ АД (н).
По отношение последния от въпросите, по които се разпространяват откровени лъжи – разходите, които извършва синдика на КТБ АД (н), ще отбележим само, че през последните две години разноските по несъстоятелността на КТБ АД (н) са само 5% от събраната до настоящия момент сума в масата на несъстоятелността. Тези разноски включват плащанията към международни компании, работили за КТБ АД (н), съдебни такси, адвокатски разноски, поддръжка на сгради, разходи за комунални услуги, възнаграждения на служители, охрана и опазване имуществото на КТБ АД (н).