СКОПИЕ - Точно седмица мина от подписването на договора за добросъседство между България и Македония. И тогава в Скопие пристигнаха най-важните личности в политиката ни. Снимаха се, прегръщаха се и обявиха важна крачка за бъдещето.
Събитието със сигурност бе важно и за македонците. Но точно 7 дни по-късно Скопие се изкачи на своя футболен Олимп. Прие не само стотици български запалянковци. Накара света да гледа стадион „Филип II“, където играха два от най-обичаните отбори по света – „Реал“ и „Манчестър Юнайтед“.
На трибуните се бяха наредили едни от най-големите легенди на футбола, шефове от УЕФА и ФИФА и други ВИП гости на големия мач за Суперкупата на Европа. Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо бяха пред двете скамейки. Кристиано Роналдо и Серхио Рамос в черни фланелки, Пол Погба и Ромелу Лукаку в червени. Какво шоу! „Реал“ срази „Юнайтед“ с 2:1 и спечели четвъртата си Суперкупа на Европа. Дори без Роналдо, който е на 3 тренировки след ваканцията си и влезе само в последните 15 минути, „кралете“ показаха, че са много по-силни от англичаните. Факт - първият гол на Каземиро беше от засада, което отново остави лош вкус в устата за съдийско рамо в полза на „Реал“. Но истината е, че испанският шампион можеше да вкара още много.
Да се върнем на Скопие. Два дни поред Македония беше столицата на футболния свят. Фензоната с нищо не отстъпваше на тези, издигани в най-големите градове по финалите на Шампионската лига. Англичаните погълнаха безброй литри „Скопско пиво“, а испанците пееха „Кампеонес, Кампеонес“ с вино в ръка. Имаше запалянковци на двата отбора от всички балкански страни. И да, наистина си заслужава да им завидим и да помечтаем, че някога и ние ще сме домакини на подобен купон.
За да стигне дотук, македонският футбол се потруди здраво. Не бяха толкова далеч годините, когато България гостуваше за контроли на „Филип II“, приличащ тогава на стадион „Берое“ – една голяма централна трибуна и почти нищо повече. Днес арената е изключително модерна. Къде спахме ние? Стадион „Берое“ минава за един от най-добрите в България, а УЕФА дори не би разгледала негова кандидатура за подобен спектакъл. Христо Стоичков пак се оказва прав, че България няма лоби в УЕФА, а има само „лоби бар“. Сори, ако някой се чувства засегнат. Хвалим се, че имаме представители в много комисии начело с изпълкома. Но футболът ни и инфраструктурата му спринтират със скоростта на запотен охлюв в скопската жега. Сложим осветление на някой стадион след десетки години закъснение и хоп - ръкопляскаме от радост. Господа, футболни управници, заповядайте на „Филип II“. Не е срамно да почерпиш опит от Македония. Включително и от „Вардар“, който домакинства на същия стадион. Без финансите и чужденците на „Лудогорец“, без историята и претенциите на ЦСКА и „Левски“, отборът още е в евротурнирите и мечтае за групи.
За съжаление на местните купонът завърши. В сряда сутринта Скопие се събуди с обичайните свои проблеми. Но и с гордост, че влезе в историята с домакинство, което доведе в Македония най-титулувания отбор в най-великата игра и един от най-звездните футболисти.