Живеем във времето на изкуствения интелект, а не на естествения примитивизъм
Често бъркаме шоуто и забавлението със сериозната политика
В началото на годината разговаряме с Вежди Рашидов за случващото се в политиката, за уроците, които е научил в нея и за компромисите.
Едни „капацитети“ анализират всичко - от Персийския залив до фекалиите в Дунава, от Америка до Каспичан, от петролните кладенци до канализацията на Драгалевци, казва творецът пред „Труд news“.
- Господин Рашидов, с какви надежди започвате 2025 г., какво очаквате от нея?
- За разлика от много други години назад по инерцията на живота традиционно си пожелавахме по-добра година от предишната. Като че ли тази годна за първи път в живота ми си пожелавам да излезем от тази тиня, в която сме затънали всички заедно, от безизходицата, която ни задушава. Измина една тежка ялова нищо не носеща на българите година, освен само беднотия и страх и затова пожеланието ми е дано час по-скоро да се отървем от това. Дано!
- Вече сте страничен наблюдател на политиката, забавлявате ли се като гледате какво става в парламента?
- Политиката не би трябвало да има странични наблюдатели. Когато има двеста човека, които си играят на политици и има седем милиона наблюдатели и зрители, то тогава сеирът е голям. Затова често бъркаме шоуто и забавлението със сериозната политика. Истинските политици отдавна останаха в миналото, а шоуто обсеби това пространство. Ако това наричаме политика, то как бихме могли да наречем този панаир. Аз, който съм бил там още при създаването на партията, аз, който съм мечтал и работил честно близо петнайсет години, оставам завинаги свързан с партия ГЕРБ. Тя е част от моя живот. Българинът има много хубава поговорка: „Нивата не ще молитва, а мотика“. Поговорка колкото наивна, толкова и мъдра. Днес доживях да видя едни и същи хора да пълнят публичното пространство с анализи и бръщолевения за каквото им падне - едни „капацитети“ анализират всичко - от Персийския залив до фекалиите по Дунава, от Америка до Каспичан, от петролните кладенци до канализацията на Драгалевци. Те разбират от всичко, произнасят се за всичко и обсебват всичко. Превърнахме живота си във вълнение от сутрин до вечер от дрескода на депутатите до силикона на родните тунинговани звезди, които са известни, защото са известни, вместо да чуем нещо добро за деня или за всекидневието на някои отрудени в земеделието хора, благодарение на които всички ние ядем насъщния. Как така от живота ни изчезна смисленият герой? Анализираме едни двеста човека в костюми и нищо повече. Е, точно това не е смисълът на един живот.
- Смятате ли, че е възможно да бъде съставено правителство с мандата на първата политическа сила - ГЕРБ?
- Този въпрос агонизира вече месеци в публичното пространство. Някои хора не са наясно нито с обстановката в държавата, с безотговорно тежката ситуация, в която сме вкарани, нито пък с това, че те самите въобще не стават за политици. Случайността и безхаберието, съчетани с безпрецедентна наглост и празното самочувствие, са основната причина днес България да преживява такава унизителна духовна, икономическа и политическа криза. Хората от партията на Промяната, вторачени в собствените си мании за величие, се провъзгласиха за политици - една сложна професия за достойни хора, от която зависят съдбите на милиони, а не от поведението на жълтопаветни истерици. Ще бъда безкрайно откровен - колегите от ППДБ трябва да са много благодарни на един човек, който изработи стратегия, визия и програма, благодарение на което те днес са депутати. Но нали предателството е българска черта - вместо да благодарят на своя стратег, те самодоволно му обърнаха гръб. На тази дама те трябва единствено да са благодарни. И ако са забравили, тя се казва Диана Дамянова. И каква е наглостта ви да оспорвате правото на първата политическа сила, спечелила по демократичен път своите избори, носеща моралното и материалното право да поеме както мандата, така и отговорността върху този мандат - не разбирам на какво основание са вашите претенции. Ще си позволя да кажа, че Бойко Борисов, в каквито и грехове да го обвиняваме, той е легитимният лидер на най-голямата партия в България, той е най-реализираният и опитен политик в новото време, доказано нелош стратег в политическото строителство и не само че има правото да носи отговорност, а е и длъжен за това. А неговият грях е в това, че с големия си опит трябва да осъзнава, че при големите политици и грешките могат да бъдат големи. Политическата недалновидност да се купува тишина и лично спокойствие са крачки към отстъпление. Не бива повече. Време е Борисов да се върне към онзи Борисов от първия се мандат, когато ние всички негови съратници застанахме зад един истински мъжки характер, готови да се доказваме пред народ и общество, че сме съзидатели, което хората искат. Не може непрекъснато да се съобразяваме с някакви Галинки от посолства, фондации и с какви ли не още умни и красиви хора. Големите дела не се създават от красиви и умни и от техните коафьори с розови бузи. Големите дела се създават от измъчени и отрудени хора, готови на саможертва в името на децата си. Едни хора, незнайно откъде дошли, се прилепиха, за да докажат не друго, а това, че ГЕРБ не купува тишина, а по-скоро те завладяват територии. Тези прилепчиви хора все повече изместват истинските гербери. Те не смятат, че са купени, а мисията им е да завладяват територии. И все хора, които незнайно къде са били, когато ние сме били до коженото манто и кметския стол на Бойко Борисов, за да създаваме тази партия ГЕРБ - единна и силна, партия на победителите. Моят апел към лидера Борисов е да спре окончателно да се забавлява с недоносени хора, да се освободи от свои зависимости и като онзи наш лидер от първия мандат да удари по масата. Тогава всички ние, които вървяхме след него и създадохме ГЕРБ - победителят, сигурно ще се появим отново там, където ни е мястото. Затова изборите са най-демократичната форма, не бива да се страхуваме от избори, ако трябва - и до откат, но по-важно е бъдещето на нашата държава и нейното измъкване от тази тиня. На този етап за тази мисия Борисов е най-подготвеният политик. Това е истината. Ако искате.
- Може ли електоратът на ГЕРБ да понесе още компромиси?
- Компромисите трябва да приключат. Изчерпани са възможностите за компромиси вече. Партията все още е единна, но електоратът - колеблив. Хората очакват решителност. Хората очакват онези гербери, които устояваха на обещанията си и ги реализираха, онези гербери, чиято дадена дума бе мъжката дума. Незнайно защо са все по-малко видими. Това е онзи лакмус на политиката, който очаква своя лидер начело. Хората искат това.
- Имате ли обяснение за разделянето на ДПС?
- Да, поради моя етнос винаги съм имал едно по-особено отношение към тази партия. Прекалено много знам за нея, за нейното създаване и съществуване. Много години минаха върху една легенда за носителя на етническия мир. Години наред съм казвал, че етническият мир не е нищо повече от търпимостта и толерантността на минимум два етноса. Така че такъв етнически мир може да се дължи на фифти-фифти търпимостта на две страни. Но този разговор и тази тема е много дълга и тя е била умишлено криво поставена в публичното пространство. Така създавахме хибридите от нищо до нещо, от мухата - слон, от паразитите - трудещи се... Нали живеем в страната на митоманите, мога даже да кажа, че митоманията у нас вече е професия. А колкото до разделението на ДПС - аз смятам, че то дори е закъсняло, защото близо петдесетгодишните ни днес деца отдавна не знаят какво е това Държавна сигурност, отдавна не носят чувството за виновност. Имаме едно цяло поколение, което иска в едно общество като нашето да живее съвместно, да общува и да се реализира заедно и да споделя един свой прекрасен живот без разделение. Това искат и това ще бъде. Живеем във времето на изкуствения интелект, а не на естествения примитивизъм.
- Смятате ли, че нови предсрочни избори биха променили конфигурацията в парламента?
- Това е мечтата на всички ни. Всеки избор може да допринесе за промяна, достатъчно е тя да е положителна. Възможно е опитни партии да имат дори самостоятелно управление, което би било прекрасно. Що се отнася до нови формации - то би било много хубаво, но не за да може да се плюят по безобразен начин от банките на парламента и така да изграждат своя фалшив политически образ. Трябват градивни предложения, с които да се търсят нови решения единствено в интерес на българския избирател.
- Все по-често политолозите говорят за износване на сегашните партии, дошло ли и време за нов политически проект?
- Смятам, че не политолозите, а обществото негодува от това. И тук не става въпрос за износване на един или друга партия, а за неможенето и липсата на каквато и да е политика в тяхното съществуване и тоталната загуба на доверие. Политиката не е нищо повече освен реализиране на идеи с посока градивност. Деградацията, която някои днешни партии носят в себе си, може да ражда единствено омраза и разпад, в какъвто всъщност се намираме, а това неминуемо деморализира обществото. Това е предпоставка за анархия. Затова безсмислените партии трябва да си отиват по най-бързия начин, за да отстъпят място на нови млади поколения, носещи идеи и положителни послания.
- Разочарован ли сте от това, което ви се случи в политиката и имате ли обяснение защо спрямо вас бе реагирано така драстично?
- Никой в живота ми не си е позволявал да направи какъвто и да е опит да ме унизи. Търпимостта ми бе дълга и датира от арестуването ми пред столична община преди близо 25 години през изборите в Кърджали, които спечелих убедително до собствения ми отказ да бъда трети мандат министър, до мръзненето ми при ареста на Борисов, който беше унижен пред децата му. Петнайсет години съм служил вярно на каузата ГЕРБ, но за толкова време някои не разбраха кой стои в ешелона до тях, не забелязваха елементарните уроци на БСП в поведението им към Стефан Данаилов, когото изпратиха от политиката на пиедестал с достойнството, което заслужава. А на мен ми се наложи да чуя публичното ми наказание и линчуване не от своя съратник, приятел и партиен лидер, а от устата на назначени „килъри“, които злорадо да ми съобщят моето наказание. Хора, които не знам къде са били, когато създавахме ГЕРБ. Аз съм човек, който сам избирам самонаказанието си и начина, по който да го направя. Това го изисква моят морал. Като всеки обиден можех да седна като независим на парламентарната банка или да бъда поредната мижитурка. Не! Напуснах и политиката и партията и то отново заради ГЕРБ - партията, към която имам сантименти и отдаден живот и към която не съм и няма как да бъда безразличен. В тази партия аз съм от първите дни, имам договор и стисната ръка единствено с премиера Борисов и с никой друг.
- Съжалявате ли за годините, които посветихте на политиката и ако може да върнете времето назад какво бихте правили през тези години?
- През целия си съзнателен живот съм създавал изкуство, в което съм вярвал, пред което съм коленичил и съм се молил, изкуство, с което и до днес прехранвам моето семейство и моя дом, изкуство, което създаде този Вежди, който днес е пред вас. Така че въпросът ви пред мен не съществува по два различни начина. Аз съм човек, който с каквото и да се захвана, силното ми желание е да успея. И го правя. Прекрасно е в политиката да има хора мечтатели, но не само един.
- Има ли политика и в изкуството?
- Политика е всичко в живота.
- Защо за художниците почти нищо не чуваме, докато артистите непрекъснато ни занимават с проблемите си и най-вече с финансовите?
- Добър и странен въпрос. Не мога да определя кое съпровожда тишината - посредствеността, страхът, липсата на самочувствие - все неща, които биха ограничили един художник да бъде вик, глас, морал и съвест на епохата. Пикасо ще остане велик, защото колосалният шум около неговата гениалност е провокиран от два много простички плаката - белият гълъб и протеста му срещу Франко - „Герника“. Две картини, които създадоха ореола му. А театрите - те са държавни институции.
- Какви са предизвикателствата пред вас в краткосрочен и дългосрочен план?
- Този въпрос може да го отправите към Всевишния...
Нашият гост
Член на Европейската академия за изкуство - Париж
• Академик на Международната академия по изкуства - Москва
• Член на АЯП на ЮНЕСКО
• Член-кореспондент на БАН
• Член на Парижкия есенен салон
• Почетен професор и Доктор хонорис кауза на УниБИТ
• Почетен член на СБХ
• Почетен член на Съюза на испанските художници
• Носител на най-високите ордени на България
• Носител на най-авторитетните международни награди за изкуство
• Два пъти министър на културата на България
• Председател на Комисията по културата и медиите в 44-ото Народно събрание
• Председател на 48-ото НС