Добрата новина е, че ако този кабинет се състои, властта се връща там, където ѝ е мястото - в парламента
Без съмнение анонсирането на поименен състав на нов министерски съвет (без екологията) от страна на лидера на „Има такъв народ“ - Слави Трифонов, подейства като тайфун в тиха чешка провинция в политическия свят. Кой каквото и да говори, почти всички бяха изненадани. Веднага започнаха и спекулациите. По-точно е да се каже, спекулациите продължиха с още по-голяма сила - пряко доказателство, че това е много силен ход. Въпросът е дали това е емоционален ход или добре премислено действие.
Слави Трифонов е демонстрирал своята честолюбивост и чувствителност в предаванията, които води, но това, което всички знаят е, че действията му винаги са добре премислени. Ако искаше и собствено правителство на всяка цена, можеше да го направи, подчертавам емоционално, веднага след като доминираният от ГЕРБ парламент се изгаври с резултатите от референдума. Ако Слави беше казал на всички тези стотици хиляди българи „Напред към парламента!“, още на следващия ден щеше да падне и кабинет, и Народно събрание.
Вероятно в дълбочина съществуват пластове - мотиви, обстоятелства, връзки, за които никой от нас не може да знае, но общата картина е това. Действията на „Има такъв народ“ са премислени, последователни и изненадват само опонентите, пък и потенциалните партньори.
Ако погледнем заявките на потенциалните партньори - „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, те искат да сложат край на едноличната власт, нещо, в което обвиняват Бойко Борисов. Това Слави Трифонов изпълнява категорично - не е депутат, не се самопредлага за министър-председател.
Потенциалните партньори на ИТН искат парламентът да върне достойнството си и това се случва с предложението за експертен кабинет. Това е и добрата новина: властта се връща там, където u е място по конституция. Имаме експертен кабинет, а партиите в Народното събрание, които са шест на брой, могат да упражняват контрол върху него. Мога да се обзаложа, че министър-председателят няма да отсъства от заседания, когато е призован за депутатски питания, ако няма наистина извинителни причини.
Този ход на Трифонов също така му дава аванс в действията. Както мнозина наблюдатели изтъкнаха, така той си измива ръцете, ако отново се провали парламентът. Никой не може да му каже, че бяга от отговорност, защото той е предложил кабинет, при това лично, при това с много сериозни експерти (ако изключим две сприхави персони, които ще сеят ядове на партията и ще подхранват язвителността на опозицията). Ако кабинетът не мине, като Пилат ще каже: „Ръцете ми са чисти“.
Този ход също така дава възможност на Трифонов да премести пазарлъците в Народното събрание, където ще се говори за политики - нещо, за което всички настояваха в предизборните си изяви - а не за личности и дялове от кабинета. Лидерите на почти всички парламентарно представени партии се кълняха, че няма да участват във властта на всяка цена, защото биха подкрепили политики.
Следващият ход на ИТН би бил в стил „Вие внесете проектозакона и нека народните представители преценят в открити дебати дали е добър“. Чиста демокрация, не е ли така?
Разбира се, в политиката е допустима надеждата, но не и липсата на прагматизъм, защото това е занаят на възможностите. Ако се осланяме на прагматизма, трябва да включим и онази максима-подправка „Каквото и да ви говорят, винаги става въпрос и за пари“. В крайна сметка „правителство“ е равно на „управление на държавния бюджет“. И не само. Демонстрацията на публичност не изключва задкулисните действия.
Картината ще се просветли едва, когато разберем защо в този иначе подреден и последователен ход на „Има такъв народ“ липсва позицията на министър на екологията, или както там ще го нарекат, при условие че „Зелена Европа“ и парите покрай нея са едни от най-важните. Ще стане по-прозрачно и когато чуем имената на тези, които ще приватизират Българската банка за развитие, както е заложено в програмата на ИТН... и. т. н. Това са сериозни въпроси с много сериозна добавена стойност.