След изборите - 2022: “Секс, наука и политика”

У нас вече сме в 33-годишна преходна „война“ и няма признаци за „мирни“ политически договори и след тези парламентарни избори

Политиците се обединяват от правото на открита нечестност

Преди няколко години д-р Марлийн Темерман - белгийска сенаторка и известен гинеколог и учен - призова жените на политиците да обявят сексуална стачка: „Стиснете си краката, докато не съставят ново правителство!“. Тя даде пример от древногръцката комедия „Лизистрата“ на Аристофан. В нея жените лишават от секс съпрузите си и това спира войната между Атина и Спарта.

Д-р Темерман работи в Международния център по репродуктивно здраве в Университета в град Гент. Тя е публикувала повече от 200 статии в реномирани (peer-reviewed) научни списания - творческа активност, каквато рядко има всред български доценти, професори и академици. Д-р Темерман успешно съчетава науката с политиката - нещо рядко срещано у нас. Един професор по имунология се опита - за жалост - с ИТН и стана депутат в предишното НС, казах му го „в очите“ във фейсбук.

През 2019 г. английското седмично списание The Economist публикува статия на учени от Университета на Пенсилвания в САЩ, озаглавена „Богатите, бедните и България. Парите наистина могат да купят вашето щастие“. Учените отхвърлят парадокса на проф. Ричард Истърлин: „Хората се чувстват зле, не защото доходите им са малки, а защото са останали на дъното на обществото.“ Те достигнаха до извода, че големината на дохода определя доволството от живота. В заключение,The Economist написа, че „най-тъжното място в света по доходи на човек е България“ (The saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria).

Защо?

Защото „демокрацията е най-лошото управление в нискокултурна и необразована страна“ (Стоян Михайловски). Защото действа „организираната посредственост“ - диагноза на проф. Александър Балабанов, публикувана във вестник „Мир“ на 6 август 1928 г. - 94 години оттогава, и никакво репрограмиране на политическия и социален пейзаж. А ние се гордеем, че сме българи. Но искаме да живеем в Италия, Испания или Дания. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран министър на образованието и науката. И когато Националният стадион се изпълни с хора да слушат поезията на Христо Фотев, Константин Павлов и Борис Христов и разказите на Здравка Евтимова, Георги Господинов и Георги Бърдаров.

Защото реформи трябва да има на принципа „отгоре-надолу“ - там „горе“ е „ахилесовата глава“ на много български институции, включително НС и МС. Защото нямаше лустрация и имахме премиер-комунист, премиер-цар и президент-комунист - и то 2 пъти по 5 години. Имахме и Proviotic на един харвардски „канадски“ бизнесмен, който всъщност се оказа Pronecrotic в българската политика. No absolvо te - не се оневинявайте!

Защото бюрократите в ЕС не осъзнават, че минава времето на либералната демокрация и настъпва времето на консервативната демокрация. И не трябва яростно да критикуват ОРБАНизацията, базирана на християнски ценности, в Унгария, Италия и други страни, 

Внимание, Вестфалските мирни договори от 1648 г. слагат край на Тридесетгодишните религиозни войни (1618 - 1648 г.) и католиците и протестантите намират компромисното равновесие.* 

У нас вече сме в 33-годишна преходна „война“ и няма признаци за „мирни“ политически договори и след тези парламентарни избори. Сега, преди и след изборите, пак се жонглира със словесни еквилибристики.

И още, политиците да си спомнят, че във Втората световна война, през 1941 г. България се присъедини към силната тогава Германия. И през декември същата година обявява война на Великобритания и САЩ. Ето част от речта през 1941 г. на председателя на НС: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония.“ И през 1941-1944 г. британски и американски самолети бомбардират мирните граждани и къщите им в София и други български градове. Сега това звучи така: „Ние, българските политици, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни евроатлантически приятели.“ И през 2022 г. кой ще ни бомбардира?

Все пак, едно детенцето ми каза: „Васил Левски е бил герой. Той се е борил за нашата свобода. Свобода е никой лош да не ни бие“. Докато има такива деца и няма такива 45 + 33 политици, ще я има България!“

Освен това, пак искам да кажа: не чупете „златния мост“ на диалога за мир! Спрете да въоръжавате зеленото човече, което не спира да плаче за оръжия! Защото човешкият живот е много, много по-ценен от геополитическата война в Украйна!

„All we are saying is give peace a chance,
All we are saying is give peace a chance.“ 

John Lennon, Beatles

*Гениалният математик Джон Форбс Наш-младши доказва, че съществува система от решения за всеки отделен “играч”, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално (win-win approach to negotiation). Дотогава в класическите “игри” са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби (win-lose approach to negotiation). “Равновесието на Наш” се превърна в поведение, прилагано в съвременния бизнес, политика и други сфери на живота. За което през 1994 г. професор Джон Наш е удостоен с Нобелова награда за икономически науки.

А България - най-после - да бъде удостоена с пробългарско, антропоцентрично правителство.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Д-р Георги Чалдъков

Този уебсайт използва "бисквитки"