След мъртвака идват големите медузи

Масово българи и чужденци не спазват флаговата сигнализация

Пенсионери на опашка да си мерят кръвното

Септемврийското море е рай за закъснелите отпускари. Тази година заради дългите жеги водата още е много топла, бурните ветрове секват и морето става гладко като тепсия. След две седмици мъки заради високите вълни и следващия ги мъртвак, спасителите във Варна си отдъхват. Североизточният вятър, който вдига високи вълни, утихна и по вишките вече се вее не червен, а жълт, а някъде дори зелен флаг. Въпреки че ивиците още са пълни с народ, постовете са разредени и по двама души бдят на 15, вместо на 25 вишки.

]
Почти всяка година цели колони медузи изплуват до брега през септември.

„Макар че морето се кротва, плуването през септември също крие рискове. Най-големият са едрите медузи, които превземат крайбрежието в ранна есен. Още не са се появили, но ги чакаме тези дни. Те не са като малките бели майски медузи - лилави и охранени са. Опасни са най-вече за очите, затова всеки плувец трябва да носи очила“, обясни пред „Труд“ главният спасител на варненските ивици Георги Есов. Доайенът си припомни, че като млад имал опасна среща с такава голяма медуза. Парнала го по окото, докато плувал навътре в морето и загубил ориентация за около половин час. „Ако човек се паникьоса, може и вода да нагълта при такъв инцидент“, предупреждава Есов. Иначе черноморските медузи не са опасни за живота. И двата вида, които излизат на крайбрежието - малките Aurelia aurita и достигащите до 60 см Rhizostoma pulmo, наричани още белодробни медузи, могат да причинят дискомфорт, но не и тежко увреждане на здравето. Мешестите отделят слуз с три вида токсини, които предизвикват зачервяване на кожата, сърбеж, понякога и алергични реакции. Засегнатото място веднага трябва да се промие с морска вода, докато се отстрани слузта, а после да се подсуши. Миенето с вода от чешмата обаче дава обратен ефект, предупреждават плажните медици.

Посетителите на градските ивици във Варна могат да разчитат на безплатната им помощ чак до края на септември увери началникът на ДКЦ 1 „Св. Клементина“ д-р Иван Иванов. Това лято екипите са имали повече работа с пострадали на брега, отколкото в морето. Помагали са на много слънчасали, хронично болни, ужилени от насекоми и получили различни травми. Тъй като градските плажове са предпочитани от местните пенсионери, в пунктовете час през час идват възрастни плажори да си мерят кръвното без пари. Този сезон е имало и куриозни случаи. Туристи по бански, въоръжени със сини здравноосигурителни книжки, настоявали да се прегледат на пясъка на аванта, вместо да отидат в поликлиника. „Трудно разбират, че нямаме право да извършваме такава дейност, както и да пишем рецепти. И за това много често ни търсят“, коментира д-р Иванов. В края на сезона и той, и шефът на спасителите са категорични, че плажуващите стават все по-некултурни. Хипертоници се пекат по обед, бабаити се хвърлят в прибоя след 2-3 бири, родители зарязват малките си деца си сами във водата и на пясъка, докато хапват в плажните кръчми. И масово - българи и чужденци, не спазват флаговата сигнализация. „Нямаме права да ги санкционираме, единственото ни оръжие са свирките“, не крие разочарованието си Георги Есов. Той споделя, че няколко пъти това лято колегите му били принудени да играят ролята на бавачки на загубени малчугани. Последният случай бил в първите дни на септември. Спасителите приютили хлипащо мъниче. Докато разсеяните му родителите дойдат, минал повече от половин час.

 

На Бургаския плаж

Нито един глобен за неподчинение на спасителите

Мария Кехайова,

ТРУД, Бургас

Нито един плажуващ не е бил глобен на Бургаския плаж за неподчинение на спасителите през това лято. По принцип санкцията, ако не изпълняваш разпоредбите на морските стражи, варира от 50 до 200 лева. Обикновено летовниците не се подчиняват на свирките на спасителите и влизат във водата при червен флаг, без да мислят за последствията. Спасителите викат общинска полиция и общинарите им съставят актове. Тази година обаче прави изключение и всички гости на Бургаската плажна ивица са били прилежни.

„Най-разбрани бяха родните летовници“, разкриха спасителите. Нашенци редовно следели прогнозите и разпитвали за опасностите от мъртвото вълнение. Много от тях дори гледали да опънат хавлиите си по-близо до вишките. По Южното Черноморие спречквания обаче е имало. Очевидци разказват как бесен спасител измъкнал от морето чужденец, който искал да плува навътре при червен флаг и го пернал заплашително.

В момента броят на спасителите е редуциран, а от 15 септември морските стражи по плажовете ще станат още по-малко. Десети ден продължава червената сигнализация, която предупреждава за опасно мъртво вълнение, туристите трябва да са много внимателни.

 

Рибарите: Няма знаци за силен паламуден сезон

Край Царево хващат „минокоп“, ставала за супа и скара

„Няма знаци, че сезонът ще е „паламуден“. Миналата година по това време хващахме екземпляри по 500 грама, а сега на чепаретата за сафрид не се закачат дори и рибки по 200 грама. Което значи, че паламуд няма.“ За това се тюхкат рибари от Царево и прогнозират слаба есен за паламуда. „Още е много рано. Към созополския остров „Свети Иван“ колегите „вземат“ сред сафрида и циганки- паламудчета по 250 грама“, опонират им рибарите от селището Ченгене скеле край Бургас.

„Водата е много топла и рибата затова не идва към брега. Въпреки това ловим по малко дребен сафрид на чепаре и зарган. И времето е лошо- до 9-и го дават ветровито, с голяма вълна“, обясняват морските вълци. Те не губят надежда, че по-нататък през есента, ще се появят паламудените пасажи, защото рибарлъкът все пак е непредвидим.

В момента край Царево и Сарафово хващат рибата „минокоп“. Тя живее предимно в Средиземно море и по-рядко идва в наши води. Преди имало много от нея, после изчезнала, но сега се е появила отново. Прилича на рибите „врана“ и „спари“ и е отлична за супа. За скара също става, макар да е по-суха риба, обясняват морските.

В Сарафово килото върви по 10 лева и съдържателите на крайморски ресторанти се скъсвали да я купуват още от лодките.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Даниела Фархи, кореспондент на "Труд" във Варна

Този уебсайт използва "бисквитки"