На фона на шока и травмата във Валенсия, избликът на солидарност нараства с всеки изминал ден.
В сградата на музей в центъра на града огромен брой доброволци се редяха на опашка, за да получат провизии – кофи, мопове, храна и вода – преди да се качат на автобусите за районите, най-силно засегнати от катастрофалните наводнения, които заляха региона по-рано тази седмица, убивайки повече над 200 души. Много хора, включително и един българин, все още са в неизвестност.
Организаторите смятат, че 15 000 души са се появили само тази сутрин за първото координирано почистване, запълвайки това, което според мнозина е вакуум, оставен от властите, съобщават от BBC.
Шестнадесетгодишният Педро Франциско чака на опашка с родителите си в продължение на четири часа, отчаяно търсейки помощ. Той казва, че дядото на негова приятелка е загинал при наводненията, но досега тя не е успяла да извади тялото.
„Трябва да направим каквото можем“, казва Педро. „Просто е ужасно да видя какво се е случило.“
На опашката се реди и Оскар Мартинес със съпругата и синът си.
„Чувствам гняв“, признава той. „Това беше трагедия, която можеше да се избегне. Всичко, което регионалното правителство трябваше да направи, беше да ни даде предварително предупреждения за наводнения."
Гневът е повтаряща се тема във Валенсия и околностите, където са станали повечето от 211-те смъртни случая - като се очаква броят им да нарасне още повече.
В понеделник започнаха проливни дъждове, които причиниха масивни наводнения в региона, разрушиха мостове, откъснаха общностите и ги оставиха без вода, храна или електричество. Хиляди служби за сигурност и службите за спешна помощ трескаво разчистват отломки и кал в търсене на жертвите, взети от това, което испанското правителство нарича второто най-смъртоносно наводнение в Европа.
Ампаро Естеве говори пред BBC на пешеходен мост, пресичащ река Турия във Валенсия. Тя се готви да отиде пеша до своя град, Пайпорта, тъй като пътищата остават затворени, а Естеве отчаяно иска да помогне на съседите си.
Описвайки момента, в който се появиха внезапните наводнения, тя казва: „Моите съседи ми казаха да бягам колкото мога по-бързо. Водите ме следваха, наистина, много бързо. Бях вкъщи три дни без светлина, без вода, без телефони, нищо. Не можах да се обадя на майка ми, за да й кажа, че съм добре. Нямахме храна или вода за пиене."
Тя също изразява гняв срещу властите.
"Никой не ни помага", категорична е Естеве.
Сега Ампаро остава при баба си и дядо си, защото се страхува да се върне заради грабителите.
Правителството на Валенсия заяви, че грабежите увеличават несигурността в региона и предупреди, че виновните ще бъдат изправени пред правосъдието. Собственичката на магазин Емилия, на 74 години, също споделя, че се чувства изоставена, докато разчита на разрушенията в Пиканя, предградие на Валенсия.
„Чувстваме се изоставени, има много хора, които се нуждаят от помощ“, казва тя пред агенция Ройтерс, добавяйки, че хората изхвърлят много, ако не и всичките си домакински вещи. "Дори не можем да си изперем дрехите и дори не можем да си вземем душ.“
В телевизионно изявление испанският премиер Педро Санчес обяви увеличаване на силите за сигурност, за да помогне на хуманитарните работи. Той каза, че разполага още 5000 войници, за да помогнат с издирването и почистването в допълнение към вече разположените 2500, наричайки това най-голямата операция на въоръжените сили в Испания в мирно време.
Ще бъде извършено и допълнително разполагане на 5000 полицаи и гражданска гвардия.
Правителството съобщи, че са извършени 4800 спасителни операции и 30 000 души са получили помощ.
Но освен реакцията им, властите бяха подложени на критики и за адекватността на системите за предупреждение преди наводнението.
„Наясно съм, че отговорът не е достатъчен, има проблеми и сериозен недостиг... градове, затрупани с кал, отчаяни хора, търсещи роднините си... трябва да се подобрим“, каза Санчес.