Много по-лесно е да се започне един конфликт, отколкото да се приключи
Неолиберализмът е тежко ударен, но за значим завой в посока „Европа на нациите“ е рано
Отминаха изборите за Европарламент (ЕП), анализите в политическите централи в Брюксел са с насилено успокоителен характер, обаче се долавя и тревожна неувереност за бъдещето. ЕНП би могла да си преизбере Урсула фон дер Лайен за председател на Еврокомисията (ЕК), но изглежда среща съпротиви сред лидерите на ЕС. Напукана е следизборно конструкцията на Съюза.
Американски проект е той, икономическата и военната му опори досега бяха главно американски, от решаващо значение са. Напоследък САЩ са принудени да смаляват присъствието си в Европа, да намаляват крепежа на опорите под ЕС, да изсмукват финансови и индустриални активи от държавите в него.
Най-важната им съюзничка Великобритания, една от основателките на ЕС, логично побърза да излезе. Изборите показаха политическата драма в другите две особено важни членки - Германия и Франция. Както и другаде в ЕС, но особено там се видя готовността за твърда съпротива срещу неолибералната полуда.
Лесно може да се прогнозират и предстоящите последствия от нея. Оттам произлизат и следизборните истерии във все още крайно неолиберализирания Брюксел. Успехите на френските националисти и особено на германските „Алтернатива за Германия“ и отбора на Сара Вагенкнехт сочат перспективите пред особено важните в ЕС две държави.
Стават неизбежни решителните мерки срещу пришълците, категоричното недопускане на нелегална миграция, изгонването на криминално проявените, опразването на масовите убежища за „гости“.
Бившият чешки дипломат, експерт в областта на сигурността и геополитиката Яромир Новотни: „САЩ вкараха Русия в прегръдката на Китай. Сега оставят потъващата в кризи Европа една на една с Русия. Признавайки независимостта на Косово, ние ликвидирахме последния действащ договор - Хелзинкското споразумение. Европа живее в правен вакум. А имаме „спящи“ конфликти за Голяма Албания, Голямо Косово, Голяма Македония, Голяма Сърбия и Голяма Хърватска...“
Бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков: „Защо политическият вятър издува толкова мощно платната на крайната десница? Става дума за процеси. В общественото поле ключовият елемент е дефицитът на доверие, разминаването между дневния ред на елитите и този на гражданите... Отсъствието на сигурност - национална и персонална - оформи дълбоки разделителни линии вътре в обществата. България е в пълна хармония с процесите в Европа.“
Неолибералните тенденции са тежко ударени, но значим завой в посока „Европа на нациите“ все още не предстои. Не го допуска военният сблъсък на НАТО с Русия в Украйна. Затова Вашингтон и проамериканските политически елити в ЕС с всички сили осигуряват с всякакви военни и финансови ресурси отчаяната съпротива на властта в Киев.
Промени в линията на ЕК и ЕП ще има, но главно в посока на познатия либерализъм с отказ от някои крайности на неолиберализма. И все пак Макрон и Шолц са силно разклатени у дома си, а това касае целия ЕС. В Германия наскоро имаше демонстрации за създаване на германски халифат, а полицията не се намеси, пропагандирането на халифат не било забранено...
PR-ът покрай конференцията за „формулата на Зеленски“ в Швейцария на 15-16 юни се провали. Повечето от поканените не разбраха как е възможно без Русия да се обсъжда уреждане на конфликт с Русия. Постигнато е някакво комюнике, официално съобщение. За първоначалните „10 точки на Зеленски“, свити до три. Необвързващ никого с нищо лист хартия.
Bloomberg от 17 юни: „Неспособността да привлекат на своя страна Глобалния Юг показва, че Русия е все така далеч от изолация. Докато в отблъскването на руския натиск Украйна все така разчита преди всичко на западната помощ.“
Ден преди конференцията Владимир Путин засили всеобщата тревога като обяви нов пакет изисквания и призова Киев като условия за евентуални преговори да изведе войските си от четири бивши украински области. Урсула фон дер Лайен ги нарече „възмутителни условия“, естествено. Но и тя скоро ще проумее истинността на думите на Бисмарк, че географията е присъда.
„Уолстрийт джърнал“: „Глобалната дипломатическа офанзива на Киев в Швейцария не постигна пълна изолация на Москва.“
Да припомним тук, че към проблемите на Запада се добавиха и кризите му в Африка.
По-късно обаче Г-7 гръмко обявиха, че са готови на сблъсък с Русия с всички средства до окончателна победа на Украйна. До последния украинец, както става все по-ясно. Въобще не говориха за мир, напротив, всичко да се направи, за да продължава войната. А какво друго? Както най-често се случва, много по-лесно е да започнеш един конфликт, отколкото да го приключиш.
Зеленски обаче вече не е представян като герой.
Същевременно руският президент предприе мощна серия посещения в Далечния Изток, сериозни разтревожили Запада и особено Вашингтон. Изглежда решително е тръгнал по света да събира разпиляното от Русия по времето на Горби и Елцин. В Пхенян възстанови предишните пределно топли отношения със Северна Корея, преди всичко братството по оръжие.
С особено важната цел потенциални врагове вече да не могат да ги ударят поотделно без гарантирано да получат категоричен отговор. Знак, че светът е свърнал към нов етап на студената война. На 17 т. м. беше подписан и „20-годишен договор за сътрудничество между Русия и Иран“ с особено голям обхват в секторите за отбрана и енергетика.
Пренебрегвайки критиката на Вашингтон, че „никоя страна не трябва да дава на Путин платформа за пропаганда на агресивната си политика“, виетнамските власти приеха Путин в Ханой с големи почести. Съществен знак, предвид особено важното географско положение на Виетнам и недалечната история с агресията на САЩ там и милионите жертви сред местното население.
Неотдавна турският министър на външните работи Хакан Фидан сподели, че страната му би желала да се присъедини към БРИКС. В тази група държави с влияние в международната икономика, а вече и политика, основен член и основател е Русия. Натам се е запътила важната за нас съседка.
Помним, че фактическият лидер, той и създател на ДПС, Ахмед Доган преди доста време провидя, че „пътят на България минава през Босфора“. Та ето в каква още хармония са процесите в България...