Ако боята бъде обновена, от 30 до 50 човешки живота ще бъдат спасени догодина
На 30 на сто от пътищата у нас изобщо няма осеви линии
Mаркировката по 90 процента по пътищата у нас не отговаря на стандарта за светлоотразителни качества. А на 30 на сто от шосета, предимно общински или между малки населени места, изобщо липсват осеви линии и други означения, по които да се ориентират шофьорите. Това е резултатът от проучване на Института за пътна безопасност, проведено от началото на октомври досега на републикански и общински пътища.
Предстои довършване на изследването, след което неправителствената организация ще го изпрати на премиера Бойко Борисов, на Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”, на министерства, агенции и на Сдружението на общините.
Снимки: Денислав Стойчев
“Искаме изпълнителната власт да се намеси решително и през 2020 г. да се обнови хоризонталната маркировка поне по пътищата от Първи и Втори клас, където движението е двупосочно и стават тежки катастрофи. Целта е да спасим от 30 до 50 човешки живота”, каза пред “Труд” инж. Богдан Милчев, шеф на Института. По думите му липсата на добра маркировка се превръща в предпоставка за пътен инцидент, особено в зимните месеци, когато светлата част на деня е по-къса, има валежи и т. н.
Един от изводите на експертите е, че Българският държавен стандарт за светлоотразителни свойства на боите за маркировка е изключително добър, взет е изцяло от стандарта в Германия. Проблемът обаче е, че у нас съдържанието на боята се изследва в лаборатория преди да бъде сложена на асфалта и липсва контрол какво реално има на шосето.
Ето защо изследването е направено с мобилен уред ретрорефлектометър Delta LTL2000S/SQ, производство на САЩ. Измервани са светлоотразителните свойства на боята денем, нощем, по време на мъгла или на дъжд. Проверена е например хоризонталната маркировка на изхода на София на магистрала “Хемус” при отбивката за Долни Богров, както и на опасни участъци, в които през последните 3 месеца са ставали тежки катастрофи със загинали. Установено е, че тези, които правят маркировка, “спестяват” най-много от слагането на т. нар. перли за нощно виждане, от “котешки очи” и т. н.
От Института смятат, че при обновяване на маркировката самите шофьори ще станат по-внимателни, ще намалее усещането им за пълен хаос и липса на контрол по пътищата. Силен антикорупционен ефект ще има също и върху производителите на боя, възложителите и изпълнители на обществените поръчки за строеж и ремонт на пътища.
Инж. Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност:
Призоваваме 2020 година да бъде на пътната маркировка
- Инж. Милчев, колко време от Института проучвахте темата за маркировката?
- Започнахме още от миналата година, когато правихме обследвания на места с тежки катастрофи и си виждаше с просто око, че там маркировката или липсва, или не отговаря на изискванията. От първите дни на октомври т. г. започнаха и замервания с мобилен уред. Резултатите са отчайващи. Ето защо призоваваме не някой друг, а самия премиер Бойко Борисов - нека да обяви Новата 2020 г. за година пътната маркировка. Иначе другите институции тотално са абдикирали от ангажимента си за безопасност.
- Но нали си пускат нови или ремонтирани участъци от магистралите, там какво в състоянието на маркировката?
- В някои случаи направо слагат саламура - убеден съм, че това е точната дума, която се изтрива след 3 месеца. На магистралите маркировката е по-добра, но денем, а нощем, при мъгла или дъжд, също няма нужните качества.. На повечето места липсват светлоотразителните перли, които всъщност са най-скъпата част от боята. Просто си ги спестяват, а АПИ или общините нямат уред, с който да измерват дали са спазени стандартите. В пътната агенцията имат само един подобен уред, който не е сертифициран, затова тези измервания се правят в лабораториите. Но едно е да провериш съдържанието в една бака с боя, друго е да се провери какво вече е сложено на пътя.
- Защо вашият призив е за нова маркировка на пътищата от Първи и Втори клас?
- Защото там стават челни удари, там хората излизат от пътя в тъмната част на денонощието, защото се дезориентират. Маркировката има дисциплиниращ ефект върху водачите, държи ги нащрек, създава им усещането, че на пътя има правила, а не че карат през пустиня.
- Колко ще струва подмяната?
- Не е въпрос толкова на пари. Но да речем, че и сега се дават 100 милиона за подмяна на маркировката и за кърпене на пътищата, но ние настояваме да има приоритет при изразходването на тези пари. Казваме, че могат да се спасят от 30 до 50 човешки живота годишно. Същият проблем са имали през 80-те години на миналия век в Швеция. Още първата година след смяна на маркировката, жертвите са намалели с 10%. През 2011 г. бях сред онези, които инициираха повдигнатите пешеходни пътеки, а тогава всички ни убеждаваха, че няма как това да стане. Но стана и има ефект. Надявам се същото да се получи и с качествената маркировка.