В живота съм притеснителна, избягвам публичността и се обличам скромно, казва звездата от сериала "Скъпи наследници"
- София, честит "Икар"! Как получи ролята на медицинската сестра в спектакъла "Танцът Делхи"?
- Явих се на кастинг заедно с няколко други актриси. Режисьорът Галин Стоев не познаваше никого от нас, нали работи в чужбина. Четохме всички роли, разменяхме се. Когато прочетох откъс от пиесата, ми хареса точно ролята на медицинската сестра. Усетих, че е по към моя натюрел. Тайничко си пожелах да изиграя точно тази роля и слава Богу, Галин ме избра за нея. Медицинската сестра се появява в пиесата винаги на най-неподходящите места, казва най-точните думи. Когато играхме пиесата в Тулуза, Франция, на срещата с публиката някой каза, че има много символика в тази медицинска сестра, и че това е образът на смъртта.
- Как се работи с европейски режисьор като Галин Стоев?
- В началото бях доста респектирана, но Галин е много готин човек, с много добро чувство за хумор - нещо, което винаги съм ценяла в хората.
- "Прегърна" ли от самото начало и другата роля, за която беше наградена - на Зина от "Чудаци"?
- Тя също е много сложна и интересна. Когато с режисьора проф. Красимир Спасов още в началото на репетициите четохме пиесата, се уплаших от един момент, в който героинята ми преживява истеричен припадък, граничещ с епилептичен. Видя ми се адски сложно, а проф. Спасов каза, че ако успея да изиграя тази роля, е за награда.
- Хората, които те гледат всяка делнична вечер в сериала "Скъпи наследници", може би ще се изненадат колко сериозна и трудолюбива актриса стои зад образа на клюкарката на селото Диана. Нали знаеш, някои отъждествяват актьора с ролята му.
- Случвало ми се е и все още ми е малко странно, когато ме поздравяват със "Здравей, Диди". Много си харесвам героинята, но като характер нямам почти нищо общо с нея. Наясно съм, че зрителите много често отъждествяват актьорите с техни популярни образи, но в живота не съм нито клюкарка, нито кифла.
- Спомена, че харесваш Диана.
- Тя е неординерна, но и банална с това, че е клюкарка и кифла. В същото време е добър човек, състрадателна е. Както е безпардонна, така може да бъде и много предан приятел, да те подкрепи, когато си в беда. Диана е изтъкана от противоречия, а такива роли винаги са ми били по-интересни. Когато продуцентът Михаил Менкаджиев ми обясни какво ще се случва на Диана, ми стана още по-интересно. Нататък ми ставаше все по-готино, защото сценаристите развиха образа, направиха го по-сложен от това, което беше в началото като замисъл.
- Пяла си като малка във вокална група "Врабчета", ще те чуем ли да пееш и в "Скъпи наследници"?
- Не, но ако някой иска да ме чуе как пея, да заповяда на новото представление "Терапевти" в Сатиричния театър. Много е забавно.
- Обличала ли си се така ярко като Диди?
- Не. Тя е прекалено атрактивна, а аз не обичам да привличам вниманието върху себе си без повод. Не е нужно и в живота да събирам погледите на всички, напротив, по-скоро съм от по-скромните хора.
- Получаваш ли повече неприлични предложения от мъже, след като излезе сериалът?
- Случва ми се от време на време, но не са чак толкова много мъжете, които пишат глупости.
- Вярно ли е, че в НАТФИЗ си била любима студентка на проф. Стефан Данаилов?
- Така казват. За мен това е огромен комплимент. Професор Данаилов се е държал прекрасно с всички нас. Клкото до мен, доста често го забавлявах с моите етюди, откъси.
- Заедно с Александър Кадиев сте получили наградите "Най-най" за най-добър студент и студентка на випуска.
- Александър Кадиев е страхотен артист, един от най-добрите в класа ни, така че за мен беше чест да съм наградена заедно с него.
- Как се нави да играеш 100-годишната Царица Тартальона при дипломирането?
- Вероятно защото беше най-сложната роля, особено за студент от IV курс без опит. В началото се стреснах, но после ми стана любима, защото беше най-тежка, положих много труд, визуално на нищо не приличах...
- Когато си в некрасив образ, това не засяга ли суетността ти като жена?
- Не, даже много обичам такива роли и въобще не се притеснявам да изглеждам така. И в живота много-много не се притеснявам да ходя без грим и спортно облечена по улиците.
Д-р ист. Николай Панайотов: Притежаваме единствената в света колекция от ритуални ножове за обрязване
Музей предложил да му подарят четирите кремъчни скалпела на възраст 7-8 хил. години, защото не били културна ценност
- Д-р Панайотов, за какво говори наличието на кремъчни скалпели от древността по нашите земи?
- Ритуалното обрязване при много племена и народи, видно от изследванията на учените, е традиция - древна колкото самото човечество. И най-беглият преглед на всеобщото фолклорно наследство показва, че няма на света предания и легенди, създадени дори в зората на историята, в които да не присъства темата! С възникването на писмеността през V хил. пр.н.е. по днешните български земи, чак до наши дни, историческите извори изобилстват с данни за ритуалното обрязване, инструменти и неговата същност. Така например, в приетата за най-стара "енциклопедия" - Старият Завет на Библията, за обрязване с кремъчни ножове се споменава в над 20 книги /Битие, Изход, Второзаконие и т.н./ с повече от 100 цитата. Всички тези факти намират реално потвърждение и в археологическите находки в обекти, датиращи от старокаменната епоха - палеолита, до края на бронзовата епоха Ц - II хил. пр.н.е.
- Какви доказателства е намерила археологията?
- Като пример ще цитирам многобройните находки от кремъчни ножове-пластини, датиращи предимно от мезолита /ХI-IХ хил. пр.н.е./, неолита /VII-V хил. пр.н.е./ и халколита /V-III хил. пр.н.е./, открити по днешните български земи. Такива артефакти има и в световноизвестния Варненски халколитен военен мемориал, където беше открито смятаното за най-старо обработено злато в света - датиращо от IV хил. пр.н.е. Тук в гроб №43 на царя-жрец освен многобройните дарове, са открити и 4 броя кремъчни ножове-пластини за ритуално обрязване, като единият е с дължина 30 см. Тук е открит и т.нар. "златен фалос", което всъщност е предпазител /превръзка/ след обрязването. Интересен факт е, че почти всички от откритите при археологически разкопки по българските земи десетки глинени фалоси, датиращи от неолита и халколита, са изработени като обрязани! Такива са трите глинени пениса от с. Майор Узуново, Видинско - на близо 8000 години, керамичният пенис на 6300 г. от с. Кошарна, Русенско, фалосът от Созопол на 5400 г. и т.н.
- Какво означават всички тези находки?
- Анализирайки всичките налични археологически находки и писмени данни и обръщайки специално внимание на фолклорното наследство по темата, достигнах до изключително интересни обобщения. Оказа се, че от незапомнени времена древните хора са съхранили легендата за срещата на Бога-Аллах с предводителя на съответното племе. В библеистиката това е срещата на пророка Авраам /в Корана - Ибрахим/ с Бог ЕЛ - Аллах и сключването на Завета. В знак на преданост към Всевишния, Авраам - макар и на 80 години, се обрязал с кремъчен дъговиден нож, даден му от самия Бог. След това обрязал и синовете си Ишмаил /Исмаил/ - праотец на арабите, и Исаак - праотец на евреите. Понеже събитието, по мои изследвания, става в началото на новокаменната епоха /около 6 хил. години пр.н.е./, Бог-Аллах препоръчва операцията по ритуалното обрязване в бъдеще да се извършва с кремъчен нож. /Тук ще отбележа, че най-съвременните изследвания показват, че кремъкът не държи микроби и се мие само с вода!/ Според най-древните предания Бог-Аллах дал на хората кожена торба със свещени дъговидни кремъчни ножове - да бъдат като еталони за четирите човешки раси - бели, жълти, черни и червени, които приемат Завета. Тези дъговидни кремъчни скалпели били направени от самия Бог-Аллах и имали необичайна и невъзможна за подражание дъговидна форма! "Няма да има на света простосмъртен, който без Моя Благословия да може да изработи такъв нож - казал Бог-Аллах и допълнил: - Пазете моите ножове - те ще бъдат вашата закрила вовеков!" Смятало се, че всеки един от Божествените свещени кремъчни скалпели притежава определени свойства - предпазва от болести, дарява дълголетие, носи мир и любов, богатство, късмет и вяра. Четири заедно /четирите раси!/ обаче въплъщавали необятната Божия сила! С такива дъговидни кремъчни ножове се обрязвали владетелските царски и жречески родове, докато за обикновените хора се ползвали прави, т.нар. кремъчни пластини. Не случайно в царски гроб №1 на Варненския халколитен военен мемориал освен погребалните дарове, са открити и 4 кремъчни пластини за обрязване, и два свещени, дъговидни кремъчни ножа - единият с дължина 44 см! За съществуването на други подобни находки в музейните експозиции няма засега данни.
* Деси Бъкърджиева била жертва на насилие
* Родни звезди почетоха паметта на Тончо Русев
* Ники Михайлов и Ни Ло се показаха заедно
* Синът на д-р Енчев проговори на гръцки
* Гениалните доктори "клъцни-срежи"
Холивудските знаменитости дължат "естествения" си вид на виртуозни пластични хирурзи
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 18 АПРИЛ