Върла католичка, мъжете ѝ се броят на пръстите на едната ръка
Звездата на световното кино не знае в колко филма е играла, но помни партньорите си
Расте хубавица, снажна и надарена с желани от всяка жена форми
За експлозивната ѝ хубост има „заслуга“ и отломка от бомба
Спечелва второто място на надпревара за хубавици в Рим, където я забелязва Карло Понти
Набожна, дисциплинирана, точна, понякога потайна, но не и подмолна
В живота на малката София Лорен се случват две неприятни събития, които го белязват завинаги. Първото е категоричният отказ на нейния богат баща и виден римски строителен бос Рикардо Шиколоне не само да се ожени за майка ѝ, но и да издържа нея и двете ѝ дъщери. С които я е забременил, докато е бил женен за законната си съпруга, от която пък има двама сина. Но след горещата тръпка с талантливата пианистка и неуспяла актриса Ромилда Вилиани и раждането на двете им момиченца София и Ана Мария, Рикардо не иска да чуе и дума за тях.
Отглежда ги майка им, която, за да ги изхрани, превръща партерните стаи на скромната къща на родителите си край Неапол в кафене. Там набива клавишите до припадък за кеф на офицерите от близките казарми, а невръстните девойчета разнасят лимонада, бира и вино. По-голямата София ще види баща си само три пъти, докато е жив, като последният е на смъртния му одър и тя му прощава големия грях.
Ревностна католичка, в същото време дъщерята се заклева никога да не обръща гръб на семейството си. И да бъде целомъдрена, като не изневерява на съпруга си, щом веднъж му се е заклела във вечна вярност.
Втората неприятност е свързана с бомба, отломка от която се забива в личицето на осемгодишното момиченце. Годината е 1943-та, Ромилда, София и Ана Мария живеят в споменатата къща в предградието на Неапол – Поцуоли, където има голяма фабрика за боеприпаси. Те са предназначени за войската на фашистка Италия, която воюва рамо до рамо с хитлеристка Германия срещу Съюзниците във Втората световна война – Великобритания, САЩ и Съветския съюз. Съвсем естествено техните самолети и преди всичко тези на първата от трите държави често бомбардират Поцуоли и веднъж малката София едва не загива. Докато бягат с майка си и сестра си към скривалището след обявена въздушна тревога, недалеч от тях гръмва бомба и малка отломка от нея се забива в брадичката на момиченцето. Естествено Ромилда се побърква от страх да не би парченцето метал да обезобрази завинаги детето ѝ, но отломката за радост се явява нещо като манна небесна. Защото след нея като белег остава малка красива вдлъбнатина в долната част на личицето на София. Която по-късно ще му предаде онова удивително сексапилно изражение, подлудило силната половина на света.
На ревю като млада
Расте хубавица, снажна и надарена с желани от всяка жена форми и още петнайсетгодишна майка ѝ започва да я води по пръкналите се в следвоенна Италия всевъзможни конкурси за красота. И през 1950 г. София спечелва второто място на надпревара за хубавици в Рим, където я забелязва по-големият от нея с 22 години нашумял филмов продуцент Карло Понти. Запознават се, вечерят заедно и по собствените ѝ признания пред френското списание „Гала“ тя за пръв път отхвърля категорично компанията на придружаващата я навсякъде родителка. Малолетна е, присъствието на майката в ония времена е едва ли не задължително, но София предпочита да остане сама. На вечерята в класен римски ресторант Карло Понти само ѝ препоръчва да се яви на пробни снимки за някои от филмовите проекти, по които работи. И я праща при колоса на италианското кино, великия римски актьор и режисьор, непоправимия „Казанова“ на Апенините и заклет многоженец Виторио Де Сика. Когото София поразява като мълния с артистичния си талант, въпреки че никога не е стъпвала в актьорски школи или курсове. Но най-вече го омагьосва с непоправимата си красота, с излъчваната от цялото ѝ тяло убийствена женственост, с големите си мили, но таящи дълбоко в тях желание за сласт очи.
С Карло Понти
Виторио де Сика става нейният първи екранен партньор, но според свидетели на връзката им той е и първата нейна знайна креватна тръпка, въпреки трийсетината години разлика. Ама това сякаш не е важно за София - малцината знайни нейни партньори, които се броят на пръстите на едната ѝ ръка, включително единственият ѝ съпруг Карло Понти, са доста по-големи от нея. Може би защото отсъствието на баща до нея през детските ѝ години я кара да предпочита по-възрастни мъже, които освен любовници, да ѝ бъдат и закрилници. А след тръпката, Виторио де Сика ѝ остава верен приятел до края на живота си, като през 1960 г. той е режисьорът на филма „Чочарка“. Оня, с който най-известната актриса на Италия печели първия си „Оскар“ за най-добра женска роля. Вторият трийсетина години по-късно е за цялостната ѝ кариера.
Вторият мъж, когото според жълтата хроника София забива след Де Сика, е продуцент и се казва Гофредо Ломбардо. През 1952 г. той я избира за главната роля в лентата си „По моретата на Африка“, но остава в нейната биография не с изявите си в чаршафите ѝ, а с нещо много по-важно. Пълното име на знойната млада дама е София Костанца Бриджида Вилани Шиколони. Виторио Де Сика и продуцентът му Карло Понти, който по онова време е женен, но започва да преследва навсякъде младото гадже, са измислили артистичния псевдоним София Лазаро. Но това име не се харесва на Гофредо Ломбардо и той я кръщава за филма си София Лорен, изплагиатствайки името от това на известната по онова време шведска актриса Mарта Торен, като заменя обаче „Т“-то с „Л“. И така ражда един мит, който шества още по света в цялото си великолепие, а по-големият с 14 години „кръстник“ ще остане в историята като продуцент на великите италиански ленти „Гепардът“, „Роко и неговите братя“, „Содом и Гомор“.
В „Чочарка“
Следващото „документирано“ приключение на звездата е с режисьора на нейния първи холивудски филм, по-големият от нея с 21 години ас на американското кино Стенли Крамър. Междувременно пламва и флирт с мита на италианското кино Марчело Мастрояни, но двамата със София са толкова често партньори в различни филми, че никой не може да разбере кога между тях пламти екранна и кога съвсем обикновена страст.
И после идва ред на най-голямата, може би единствена сърдечна история на София Лорен, която за малко да я отведе до брачния олтар. Тази с ярката звезда на задокеанското кино Кари Грант, който е неин партньор в няколко ленти. Влюбват се, радват си се и накрая любимецът на Холивуд ѝ предлага да се омъжи за него. Годината е 1957-а, той е с трета поредна брачна халка на пръста, по-голям е от божественатаа италианка с 31 години, но това въобще не я впечатлява. Разколебава я обаче фактът, че освен типичните за Холивуд скандали при раздели между звездни съпрузи Кари го чака и дълга съдебна процедура на развод, каквато чака и вече поискалият ръката ѝ Карло Понти. Тоест великата актриса е изправена като на кино пред житейска дилема и в края на краищата избира италианският вариант, с когото ще станат мъж и жена, но чак през 1966 г., и то след поредица от умопомрачителни перипетии на разводи и бракове.
Лорен и Кари Грант
Ами когато казва „Не!“ на Кари Грант и „Да!“ на Карло Понти, София му поставя условието, че може да заживее под един покрив с него, само ако е разведен, тоест по всички канони на Светата католическа църква. А в края на петдесетте години на миналия век това е доста сложен казус за бързо решение в Италия и влюбеният до уши продуцент започва да търси начин как да се измъкне от заплетената ситуация. Още повече, че усеща как във врата му диша съперникът Кари Грант и перспективата София да се върне при красивия и изключително популярен холивудски ас не е въобще за изключване. И Карло, чиято съпруга Джулиана не иска да му даде развод, намира някакво половинчато решение, което обаче изглежда задоволява избраницата му. През 1957 г. той заминава за Мексико, където успява да получи развод от жена си и на 17 септември се венчае за София чрез пълномощник. Тоест и в двата случая „главните действащи лица“ са заменени от адвокати – нещо, което е възможно както в доста страни на Латинска Америка, така и в няколко европейски. След брака Понти не се връща в Италия, за да избегне обвиненията в бигамия - по това време разводът не е разрешен в Италия. През 1962 г., надявайки се, че историята им е забравена, двамата обаче се завръщат в Италия, но веднага са обвинени в бигамия и са заплашени от затвор. Разбира се, отричат да са женени, като намират начин да анулират през 1962 г. мексиканския си брак. И за да решат проблема си, през 1965 г. двамата стават френски граждани, след като молбата им е одобрена лично от тогавашния премиер на Франция Жорж Помпиду. Веднага след това Понти получава развод от Джулиана, но пак във Франция, което му позволява най-накрая да се ожени истински за София на 9 април 1966 г. Раждат си после двама сина – Карло Джуниър през 1968 г. и Едоардо през 1973 г.
Любопитен е фактът, че през периода на брачните перипетии от 1958 г. до венчилото осем години по-късно, великата актриса изпълнява главните роли в десетки холивудски продукции. В тях партньори са ѝ светилата по онова време на филмовата Мека - Чарлътън Хестън, Питър Селърс, Джон Уейн, Антъни Куин, Франк Синатра, Кларк Гейбъл, Питър Устинов, Пол Нюман, Грегъри Пек, Антъни Перкинс, Раф Валоне, Кърк Дъглас, Марлон Брандо, малко по-късно Ричард Бъртън. Във Франция пък тя се вихри с асовете на месното кино Ален Делон, Жан Пол Белмондо, Мишел Пиколи и т.н. Съвсем естествено клюкарските издания, особено отвъд Океана, но и в Хексагона, приписват свалки на София с всеки от нейните партньори на снимачната площадка и след всеки филм, като често илюстрират дописките си със страстни сцени от самата лента.
Актрисата обаче въобще не обръща внимание на подобни публикации, които даже изглеждат съвсем нормални, тъй като наред с Бриджит Бардо, Мерлин Монро и Джина Лолобриджида тя е един от секс-символите на епохата. Нито пък поставя на адвокати задачата да съдят оклеветяващите я издатели, както се прави в Холивуд с цел получаване на голямо обезщетение, обричайки с мълчанието си мълвата на бързо повяхване. Като само веднъж отговаря на всеослушание на въпроса не се ли била изкушила поне веднъж да се гушне с някой от партньорите си, до един желани от жените по света. „Нямаше начин – казва София през смях в края на осемдесетте години по първи канал на френската телевизия – На почти всичките ми филми Карло беше продуцент и беше неотлъчно до мен и режисьора. А на онези, на които не беше, той се превръщаше в мой денонощен асистент!“
Младата София Лорен в гола сцена от началото на 50-те.
Набожна, дисциплинирана, точна, понякога потайна, но не и подмолна, според биографиите ѝ София Лорен обаче никога не е била срамежлива, свенлива или досадно скромна. Напротив – като отрасло в Неапол момиче, свикнало на разправии на висок глас за щяло и нещяло, тя често е влизала в словесни пък и в по-остри пререкания с колежки, партньори, режисьори и т.н. Разпри, които пак съвсем по неаполитански, накрая са приключвали със задушевна прегръдка, хапване на щедра пица и пиене на хубаво вино. Актрисата обаче се вбесява веднъж, и то на мъжката библия „Плейбой“ за това, че публикува без разрешението ѝ единствените голи сцени в нейната кариера. Става дума за филмите „Какви смешни нощи“ от 1951 г. и „Две нощи с Клеопатра“ от 1953 г., където София показва без задръжки щедрата си гръд, сякаш, за да стане още по-желана. Въобще не ѝ пука, майка ѝ е била до нея на снимачната площадка, като при въртенето на първата лента тя е била на 16 години, а на втората - на 18. Но когато „Плейбой“ озарява през 1957 г. страниците си със знойната ѝ голота, тя е вече известна актриса, готви се да се омъжва и се ядосва. Според някои твърдения гневът ѝ е усмирен с половин милион долара – все едно пет милиона днес.
Но за малко София да развее щедрата си гръд и на 72 години, при това пред много народ. През 2007 г. се заклева пред италианския спортен всекидневник „Гадзета дело спорт“, че ще направи стриптийз на стадиона в Неапол, ако любимия ѝ футболен клуб „Наполи“ спечели титлата на Италия. Феновете на отбора под Везувий и милиони привърженици на други отбори от страната искрено се надяват той да стане шампион. Защото година преди това са видели страхотните форми на София на 71 г. в прочутия еротичен календар „Пирели“. „Наполи“ обаче не успява в начинанието и мечтата на италианските геронтофили да се порадват на великата си сънародничка така, както майка ѝ я е родила, остава неосъществена.