Искането на ПППП за сключване на договор за почтеност, включващо и информация относно финансовото им състояние, отнася ли се и до Петков и Василев
Почти дословно са копирали най-важните акценти, които преди 20 години обявява Симеон Сакскобургготски
Преди броени дни бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев представиха политическия си проект "Продължаваме промяната". Те обясниха, че към момента са разговаряли със седем малки партии, които да бъдат техен мандатоносител, като имат две условия – да не искат пари и да нямат предложения за листите. Двамата заявиха, че съвсем скоро ще стане ясно името на партията мандатоносител.
Кандидатите за депутати от техния проект трябва да отговарят на няколко условия: да подпишат договор за почтеност (което включва да покажат финансовия си баланс); имената им да не са замесени в обществени скандали; да имат добра кариера извън политиката; да не са били в повече от една партия извън тяхната. Петков и Василев направиха уточнението, че: „Не е важно дали си ляв или десен. Важното е дали си почтен. Това е огромният приоритет и ние сме тук, за да започнем да работим с почтените хора", допълвайки, че най-важният критерий за подбор на хората и партиите, с които ще работят, е почтеността.
Преди двадесет години пък, през април 2001 г., в официално обръщение към народа от резиденция „Врана“, Симеон Сакскобургготски обявява учредяването на „Национално движение Симеон Втори“, с което ще участва в парламентарните избори същата година. По думите му, това е „обществено движение за нов морал в политиката“. В речта си царят обещава, че за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши, а пред испанския вестник АБС той казва, че „Не е необходимо човек да е републиканец или монархист, просто той трябва да желае доброто за България“.
Веднага прави впечатление, че Петков и Василев почти дословно са копирали най-важните акценти, които преди 20 години обявява Симеон - „нов морал в политиката“ - са неговите думи, а двамата бивши служебни министри говорят за „договор за почтеност“, както и: „Не е необходимо човек да е републиканец или монархист, просто той трябва да желае доброто за България“ - заявява тогава Симеон, а думите на Василев и Петков са: „Не е важно дали си ляв или десен. Важното е дали си почтен“. Както тогава с юпитата, и сега, двата проекта залагат на млади, сравнително непознати и не особено опитни в политиката лица. Пред 20 години движението на Симеон Сакскобургготски печели парламентарните избори, той е избран за министър-председател, а през юли е съставено и правителство след споразумение за коалиционно управление с ДПС. Какво се случи после, помним.
Но да се върнем на условията, на които Петков и Василев искат да отговарят кандидатите за депутати от техния проект: да подпишат договор за почтеност; имената им да не са замесени в обществени скандали; да имат добра кариера извън политиката; да не са били в повече от една партия извън тяхната.
Първото и второто условие неминуемо водят до някои резонни въпроси. Искането за сключване на договор за почтеност, включващо и информация относно финансовото им състояние, отнася ли се и до Петков и Василев. И по-конкретно - откъде двамата разполагат с толкова сериозни средства, позволяващи им да си купят партия и за краткия срок, който остава до изборите, да осигурят финансиране за кампанията.
А при положение, че именно покрай името на Петков се разшумя заради казуса с двойното му гражданство, е нелепо точно той да говори за почтеност и липса на скандали. И докато по въпроса за двойното му гражданство все пак има две версии, доста по-скандално и никак некореспондиращо с почтеност, се оказа разкритието, което направи дни преди официалното представяне на новия проект председателят на „Екогласност“ (коалиционен партньор на БСП) Емил Георгиев. Георгиев обяви, че е получил предложение от двамата бивши служебни министри да съдейства за явяване на вота, с други думи - да му вземат партията.
„Имахме два разговора - първият беше с представител на г-н Петков, г-н Василев и министъра на образованието. Те поискаха да ръководят изцяло дейността на „Екогласност“. И аз казах, че разговорът приключва“, заяви Георгиев пред БНТ на 15 септември. „На другия ден същият този техен представител ми се обади и каза, че лично Кирил Петков желае да се срещнем. На него му казах, че няма как да се съгласим на нас да ни бъдат предложени условия. Оттеглиха иска си да поемат изцяло „Екогласност“, но поставиха искането да влязат в ръководството на „Екогласност“, защото след няколко дни имахме национална конференция.“
На фона на високата популярност, която придобиха буквално за месеци, беше очаквано, че Кирил Петков и Асен Василев ще създадат нов политически проект. Като трябва да вметнем, че е „очаквано“, следвайки логиката на политиката в България. Но плашещото е, че само на база „популярност“ всеки, който е известен в някаква сфера или по-лошото - за отрицателно време придобива популярност в политиката, решава да създаде нов политически проект, решава и да управлява. И това не е от днес, разбира се. Но удивителното е, че дори предишни спасители сега с готовност очакват новите, които да спасят и тях. Мая Манолова от ИБНИ поздрави Петков и Василев за проекта им и веднага опита да се присламчи към новите месии - „Съвпадаме напълно в заявката за търсене на съгласие и търсене на общи действия сред формациите на промяната, защото това е пътят за постигане на мнозинство на почтените в следващия парламент“, заяви тя. Радан Кънев от ДБ също смята, че партията му трябва да търси съюз с Кирил Петков и Асен Василев: „Реформаторските сили в българското общество за пръв път от 1997 година да имат първо място на изборите. Това е много рядък исторически шанс. Шанс, който трудно ще се повтори в близките години.“
Отново ли ще ни спасяват?
Като някой персонаж от пиесата на Самюел Бекет „В очакване на Годо“, сме приседнали до едно дърво и чакаме. Вече години наред. И точно както Естрагон и Владимир1, чакащите са различни помежду си и на различно мнение по доста въпроси, често се карат и искат да се разделят, но едновременно с това изпитват необходимостта да стоят заедно. И да чакат Годо, който така и не идва. Хранят и илюзорни надежди, че Годо ще промени живота им, правейки го по-добър. И нищо не се случва, защото героите не могат да тръгнат - те очакват Годо. И ние, точно по същия начин, много пъти казваме, че тръгваме нанякъде, но дори не помръдваме. Чакането вече се е превърнало в навик, съществуването ни също. И за пореден път, както в пиесата, се наговарят безброй безсмислици от всички, докато притихнали очакваме новия месия, който ще ни избави от несгодите. Парадоксално, но всичките предходни месии, вместо да разклатят увереността ни и да ни накарат да се замислим, че „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“2, не са разклатили вярата ни, че все някога Годо ще дойде.
Но Месията може да дойде само от едно място, а ние сме обърнали взор към възможно най-невероятните, очаквайки да бъдем избавени от мъките ни. Спасението не включва безкрайно очакване и наивно доверие към лъжливи месии. И освен вяра ни трябват дела - лични, а не илюзорни, чужди, вероятни. Тогава то може и да дойде. Кирил Петков повтори няколко пъти, че въпреки подкрепата за Румен Радев очакванията им са за над 121 депутати в следващия парламент. " Намеренията на бившите служебни министри са да продължат в следващите четири години промяната, започната в последните четири месеца - спиране на корупцията и кражбите, освобождаване на малкия и средния бизнес, привличане на високотехнологични инвестиции. Целите ще бъдат преследвани със съдействието на хора, които имат добра кариера извън политиката, не са били в повече от една партия и около тях няма скандали. Кандидатът за президент на „Промяната продължава“ е Румен Радев, но партията не е президентска, подчертаха нейните основатели. „Много уважаваме президента и той представлява нашите ценности, но по никакъв начин това не е негова партия“, каза Петков.