Пациенти и експерти искат промени в нормативната база относно ранна диагностика и адекватна грижа
Тези кодове представят степените на хроничните бъбречни заболявания - доц. д-р Любомир Киров
Ние сме проводника за здраве между медицинската наука и пациентите - д-р Николай Брънзалов, БЛС
Нефролозите в България са едва около 260 човека - проф. д-р Борис Богов
Здравни специалисти участваха в дискусия за хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) в България. Те засегнаха един основен акцент, а именно - въвеждането на МКБ-10 кодовете, които са европейски стандарт за класификация с етапите на заболяването. Спрямо тях то се диагностицира още в ранен стадий, като по този начин може да се приложи и най-правилно лечение още в самото начало на болестта.
Проф. д-р Борис Богов отбеляза, че нефролози и общопрактикуващи лекари трябва да работят съвместно и чрез приемането на новите кодове по европейски стандарт джипито също ще може да предписва лекарства на тези пациенти, без да е необходимо да го изпраща при нефролог за рецепта.
„За профилактика в България се отделя 0,006% от БВП, което означава едно голямо нещо. В сравнение с европейските страни това е 0,03. Колаборацията е най-важното, защото първите два стадия са приоритет на общопрактикуващите лекари. Ако съумеем колегите да приемат присърце този проблем, мога да кажа, че бихме постигнали невероятни резултати. Въвеждането на новите кодове е важно, защото нас, като специалисти, ни ограничава в профилактиката на тези заболявания. Колегите общопрактикуващи лекари не могат да изписват лекарства за бъбречна недостатъчност, с които ние работим активно през последната година и половина. Това може да стане възможно с въвеждането на новите МК-10 кодове, по европейски стандарт“, отбеляза проф. д-р Борис Богов, д.м., главен координатор на Експертния съвет по "Нефрология" към министъра на здравеопазването.
Той засегна и друг проблем - малкото на брой нефролози в България.
"Нефролозите в България са около 260-270 човека", съобщи професорът.
"Има и още един опасен факт в световен мащаб – наднорменото тегло. Около 200 000 деца са с наднормено тегло и те всъщност са потенциални пациенти с това заболяване", допълни още той.
"Пациенти в първи и втори стадий с това заболяване са не само хората с диабет тип 2 и хипертония, а тук попадат и тези, които имат анамнеза в семейството с бъбречна болест, генетична болест - бъбречна поликистоза и тези с наднормено тегло. Албуминът и креатининът са огледалото на това заболяване и стойностите им показват първите нарушения, които предизвиква болестта", каза специалистът.
Здравният министър Галя Кондева пък отбеляза, че заболяването е от обществена значимост.
„Това е едно обществено-значимо заболяване. Аз самата съм свидетел на много битки с пациентите с ХБН“, каза министър Галя Кондева, която уточни, че ще се включат скринингови програми в бъдещия бюджет.
"Хронична бъбречна недостатъчност“ (ХБН), като термин се използва само в България. Всъщност хроничната бъбречна недостатъчност показва крайните стадии на заболяването и терминът е неточен, тъй като той не обхваща първите фази на развитие на болестта“, каза пред медиите Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).
„В България имаме други кодове на заболяването и това затруднява да се определи точния стадии, напредък на болестта. Ако той е в началните кодове, не му се поставя тази диагноза и пациентът изобщо не е лекувани“, каза тя.
Доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, уточни още, че трябва да се направят необходимите стъпки, за да се случи тази колаборация между нефролози специалисти и общопрактикуващи лекари, като това не е сложно за осъществяване.
„Проследяването на тези пациенти е ясно разписан алгоритъм. Нещата са много лесно приложими. Много е модерно да се говори за интегрирани грижи. Това, за което ние говорим, сътрудничеството в обгрижването на всяка една от тези посоки между нас и общопрактикуващите лекари, там, където и доколкото трябва, би повишило ефективността“, категоричен е той.
„Трябва да се осъвременява международната класификация на болестите. Тези кодове представят степените на ХБЗ. Ако това не се случи сега, ще изпаднем в срамна ситуация, че в България излиза, че няма пациенти с ХБЗ, а има едва ли не само такива с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) и то в терминален стадий или неуточнена, каквото и да значи това. Без тази класификация не може, важна е за коректната диагноза. И да разберем за тях, не като стигнат вече до хемодиализата. Важно е, за да можем да определим правилното лечение. Според различните степени на заболяването зависи и какво лечение да се приложи и затова е толкова важно", допълни още той.
"По-леките степени също искат лечение, наблюдение и контрол. Разписали сме го как да стане като алгоритъм и консултация с нефролог, който може да види нещо, което ние не можем да видим. Това е интегрираната грижа", каза здравният специалист.
Д-р Николай Брънзалов, председател на Български лекарски съюз (БЛС), отбеляза, че за бъбречните заболявания са необходими допълнителни ежегодни изследвания.
"Рядко ХБЗ съществува като изолирано заболяване, това са най-често срещаните пациенти – с диабет тип 2 и хипертония", уточни той.
"Има цели области в България, където няма нефролози. Пациенти, които са стигнали до хемодиализа са щастливци, защото са започнали ефективно лечение. Ние сме проводника за здраве между медицинската наука и пациентите", каза той.