Интересно дали министърът на икономиката Кирил Петков е гледал тавана или по чекмеджетата, за да назначи отново Стамен Янев за шеф на агенцията за инвестиции
Цялото правителство се стреми да предложи добри условия на потенциалния инвеститор - в завода за автомобили
В кадровата еклектика, сътворена от служебното правителство се откроява връщането на Стамен Янев като шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Въпреки че правителството на Борисов направи редица смени на ключови министри заради недостатъци в работата им, един несменяем човек - новият (стар) изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев остана на завет и даже получи повишение.
Той е ръководител на агенцията от януари 2015 г. до юли 2020 г., когато е повишен в зам.-министър на икономиката, отново с ресор чуждите инвестиции. Преди десетина дни служебният министър на икономиката Кирил Петков върна Стамен Янев като изпълнителен директор на БАИ, а назначението предизвика скандал.
Кирил Петков мотивира назначението с думите: „В момента е много важно максимално голям опит да се влее обратно в агенцията, така че да се опитаме да привлечем свеж капитал колкото можем, по най-ефективния начин. Опитваме се да имаме истински успехи“.
Чуждите инвестиции и през последните години останаха на ниските нива от времето на кризата. През 2016 г. ПЧИ са само 0,682 млрд. евро, при 1,575 млрд. евро за 2015 г. През 2019 г. (годината преди пандемията) ПЧИ са 0,623 млрд. евро, а през кризисната 2020 г. те намаляват до 0,562 млрд. евро. Това е десет пъти по-малко, спрямо чуждестранните вложения през 2007 г. По този начин всички надежди, че членството ни в ЕС ще доведе до привличане на свежи капитали, до ръст на икономиката и доходите на хората бяха попарени.
Цитираните по-горе данни на БНБ са неревизирани данни за чуждите инвестиции, които текущо през годините са били отчитани. Централната банка има право да ревизира данните за привлечените капитали на база допълнителна информация, която получава от годишните отчети на дружествата. Така ПЧИ за 2018 г. намаляват от 1,533 млрд. евро преди ревизията, на 0,967 млрд. евро след корекциите. За 2019 г. и 2020 г. ПЧИ нарастват съответно на 1,533 млрд. евро и 2,123 млрд. евро. След ревизия на данните привлечените инвестиции през добрите за страната години също стават по-високи. През 2007 г. след ревизия ПЧИ са 6,517 млрд. евро, а през 2008 г. са 6,549 млрд. евро. Оказва се, че и след ревизия на данните ПЧИ през 2019 г. са четири пъти, а през 2020 г. - три пъти по-ниски спрямо добрите за привличане на капитали години.
В България има заводи за производство на части за автомобили, но все още нито една голяма западна компания не е започнала сглобяването на цели коли в страната ни.
На какво се дължат тези ревизии на данните през всяка една от годините няма точни данни. „Ревизиите са в резултат основно на разширения обхват на проучването сред местните юридически лица с чуждестранно участие в капитала през 2020 г. и на получена информация от тримесечните отчети на финансовите и нефинансовите предприятия“, посочват от БНБ.
Преди ревизията общият размер на чуждите инвестиции за 2020 г. са 562 млн. евро. От тях реинвестираната печалба е 622 млн. евро, привлечените средства под формата на заеми от чужбина за български предприятия са 925 млн. евро, а привлеченият дялов капитал е отрицателен - минус 986 млн. евро. Това означава, че чуждестранни компании продават бизнеса си в България на български фирми и изтеглят капитали. След ревизията на БНБ общата сума на ПЧИ за 2020 г. е 2,12 млрд. евро, отрицателният привлечен дялов капитал става положителен - 267 млн. евро, а предоставените заеми са ревизирани нагоре с около 100 млн. евро.
От БНБ не уточняват на какво се дължи ревизията на привлечения дялов капитал. Всяка страна се радва, когато в нея бъде открит завод за производство на коли. Това винаги води до откриване на работни места, плащане на повече данъци в хазната, ръст на икономиката и доходите на хората. Въпреки твърденията, че редица фирми оглеждат България, страната ни така и не можа да привлече голяма западна автомобилна компания. В България има заводи за производство на части за коли, но нито една западна компания не избра България, за да сглобява тук автомобилите си. И то при ниските данъци и работни заплати в страната. Явно големите компании предпочитат да плащат повече, вместо да дойдат в България.
Последното фиаско бе с откриването на завод на „Фолксваген“. Германският концерн искаше да изгради нов завод на стойност 1 млрд. евро, като на финалната права в състезанието между страните, които искат да привлекат инвестицията, останаха България и Турция. В тази ситуация България изглежда логичният избор. Тя е член на ЕС, данъците са ниски, имаме кадри, предлагахме на „Фолксваген“ няколко различни локации за завода, като една от тях е теренът на бившия завод „Кремиковци“ - близо до София с възможност за изграждане дори на метро до там.
Цялото правителство се стреми да предложи добри условия на потенциалния инвеститор. Стамен Янев обаче има свои виждания по реализацията и условията за тази апетитна сделка. И резултатът е плачевен - „Фолксваген“ избира Турция, с което дори си навлича критики от представители на ЕС. Докато президентът на Турция Ердоган търпи критики от Брюксел за провежданата от него политика, една от най-големите европейски компании решава да инвестира 1 млрд. евро в Турция. От „Фолксваген“ обясняват, че Турция е страна с развита пазарна икономика и затова е предпочетена. Но заради оформилият се скандал в ЕС „Фолксваген“ първоначално отлага инвестицията си в Турция.
Компанията е готова да забави изграждането на планирания нов завод, но не и да го направи в България, където за привличането на инвестиции отговаря Стамен Янев. След това идва пандемията и проектът на „Фолксваген“ за изграждане на завода е изцяло зачеркнат.