Стефан Диомов: „Евровизия“ беше радост за очите, не толкова за ушите

Обичаният композитор Стефан Диомов е създал едни от най-красивите песни в българската музика. Още от малък той е много музикален и започва да свири на акордеон, като става толкова добър, че често го канят да свири на различни забави и събирания. 16-годишен започва да се занимава по-професионално с музика, а първата си вокална група – „Тоника“, сформира през 1972-ра година. Песните им „Балада“ и „Интимно“, създадени от Диомов, печелят Първа награда от Младежкия конкурс за забавна песен през 1974 г и 1978 г. Освен „Тоника“, Стефан Диомов създава и други от най-любимите родни групи, като „Тоника СВ“, „Горещ пясък“, „Фамилия Тоника“ и „Петте сезона“, които също печелят много награди и изнасят безброй концерти у нас и в чужбина. През 1996 г. композиторът възражда конкурса „Бургас и морето“, който се превърна в най-големия форум за българска музика в последните години. Известният бургазлия е направил и 7 фотоизложби, а в момента подготвя осмата, която ще се открие на 1 юли в Морската градина в Бургас. Стефан Диомов има син и дъщеря – Георги и Мария, които вече го зарадваха с 4 внука.

- Г-н Диомов, следихте ли конкурса за песен на „Евровизия“ и мислите ли, че политиката и съчувствието към Украйна надделя при определянето на победителя, или песента им имаше нужните качества? 
- С удоволствие ще отговоря, защото гледах „Евровизия“ с интерес. Беше много пиететно зрелище - радост за очите, но не толкова за ушите. Чух няколко хубави песни, обаче по-голямата част не докоснаха сърцето ми. Песента на Великобритания, която водеше непрекъснато беше добра, на Латвия също. Честно казано, на мен ми хареса и украинската песен, при тях се получи една смесица от съчувствие и емоция, но песента беше и стойностна. Тя носи белезите на тяхната народна песен - с виртуозен рап в нея. Това, че спечели не означава, че е само заради симпатии или съчувствие от зрителите - в никакъв случай, това значи да подценим екипа. Бях сигурен в успеха на тази песен, още на полуфиналите тя ми направи най-силно впечатление. В „Евровизия“ не ми допада, че почти всички държави пеят на английски, а така става еднотипно и скучно. Съжалявам за отпадането на нашите момчета, но какво да се прави - това е конкурс със своите правила, въпреки че Intelligent Music Project бяха добре подготвени.

- Вие кой роден изпълнител бихте искали да ни представи на този конкурс и какво е мнението ви за това, че в „Евровизия“ се набляга повече на ефектните костюми и хореография, отколкото на песните?
- Да, фантастична хореография и костюми - от оригинални по-оригинални, но я нямаше достатъчно песента. Аз бих желал да ни представи някой от известните ни изпълнители, но работата е там, че никой от тях не иска да поеме големия риск. Бедата на този конкурс е, че в него участват предимно млади неутвърдени певци, които приемат борбата за слава на живот и смърт. Да, подготвени са фантастично – пеещи и танцуващи, но я няма силната и завладяваща оригинална песен, която да повтори успеха на АВВА и Тото Кутуньо например, няма такива силни изпълнители, които да разтресат залата.

- На вас лично като творец , как ви се отразява войната в Украйна и мислите ли, че в новините виждаме цялата истина, или много неща остават скрити?
- Сигурно много неща остават скрити. За мен цялата тази война е нещо безкрайно нелепо и в никакъв случай не трябваше да се случва. Боледувам за това, което става - и за едната и за другата страна. На фронта гинат млади момчета – това е пълно безумие. Не съм очаквал това да се случва в нашия 21 век – жестока, братоубийствена, абсурдна война!  

- Един от хитовете на „Тоника СВ“ – „Мирът“, по-известен като „Ах, мирът“ звучи много актуално с днешна дата. Вярвате ли, че мирът скоро пак ще дойде?
- Музиката на „Мирът“ е на Янко Миладинов, стиховете са на Дамян Дамянов, а мое дело е аранжиментът. В момента толкова желая да се сложи край на тази война и очаквам това да се случи, другото би било провал на всички. Тази песен постигна голям успех и я пяхме много дълго време. Беше любима песен на Хачо Бояджиев, който я използваше във всички програми, но тогава нямаше война. Колко  съжалявам, че тъкмо тя стана актуална тази година, в която смятахме че ще живеем в мир и спокойствие.

- Тази година се навършват 50 години от създаването на вокална група „Тоника“. Ще отбележите ли този юбилей и какво си спомняте най-ярко като се връщате в първите години на тази легендарна група?
- Това бяха много романтични години. Тогава ние бяхме млади и ентусиазирани и всичко беше като един хубав сън. Успехът ни грабна и ни завъртя във вихрен танц, който продължава и до ден днешен. Жалко, че двама от „Тоника“ вече ги няма – прекрасният Гого и неповторимият Иван. Миналата година направих един концерт с много изпълнители и се опитах да възстановя „Тоника“ и мисля, че се получи – те отново напомниха за себе си. Силна група бяха, с оригинални песни и гласове. Тази година, на 5-ти септември, аз и моите няколко формации сме поканени да закрием празниците на изкуствата „Аполония“ и отново ще събера моите приятели и съратници и ще повторя предишния концерт, който имаше голям успех. По желание на организаторите на този прекрасен фестивал в Созопол отново ще се изявят заедно „Тоника“, „Тоника СВ“, „Фамилия Тоника“, „Петте сезона“, Тони Димитрова, Боян Михайлов и други.

- А в момента записвате ли нови песни?
- По време на пандемията написах няколко песни и се надявам да ги реализирам с „Тоника СВ" и „Петте сезона“. Оставаме си пак същите мелодици и продължаваме тази тенденция да пеем за любовта и за приятелството. През лятото ни предстоят доста концерти в много градове и се радваме, че пандемията поотмина. На последната ни изява в известен столичен клуб  имаше много публика и забелязах, че това бяха предимно млади хора. Цялата ни програма беше повече от час, а те пееха по-силно от нас и знаеха текстовете по-добре от мен, което си беше цяло чудо, защото това бяха 15-20-30 годишни хора! 

- Незабравимата Ваня Костова е ваше откритие. Какво ви липсва най-силно от общуването с нея?
- Тя самата ми липсва. Тази жена беше изтъкана от песен. Често след концерт се събирахме да вечеряме и там също ставаха фантастични концерти. След като похапнехме, най-неочаквано Ваня запяваше народни песни, а когато хората в заведението усетеха какво се случва и започваха да ръкопляскат и така започваше втората част на концерта. В какви ли не ситуации сме били, а тя: „Диомов, дай да изпея една песен!“ По това се познава истинският певец - по желанието да пее, ако вземе да мрънка, че не е добре с гърлото, че не е спал и т.н. – работата е ясна. Съжалявам много, че с Ваня се случи най-лошото, но тя остави следа – първо, имаше силни текстове, второ – уникален глас и  изпяваше така всяка сричка, че да се разбере от слушателя. Толкова съм зажаднял за изпълнители, които излизат на сцената да казват, а не да се показват.

- Как попадна Ваня в групата?
- Случи се, когато най-неочаквано Ева забременя и трябваше да й се намери заместничка в първата „Тоника“, защото ни предстоеше турне в Полша. Тогава се сетих за едно момиченце с очила, много слабо и фино, което ми беше направило впечатление, след като веднъж я чух как пее и много я харесах. Тогава тя изпя своя песен „Обичам печени кестени“ - неин ученически опит, при това пееше с такава невероятна лекота и извивки, че като трябваше да намеря заместничка на Ева, веднага взех нея. Няколко години по-късно, като започнах да правя „Тоника СВ“, отново се сетих за Ваня. След като я взех, малко по малко тя израсна и в последните няколко години даже аз започнах да се уча от нея, а не тя от мен. Малко хора знаят, че тя беше чудесен изпълнител на народни песни. Най-хубаво пееше тези от репертоара на Борис Машалов. Днес съжалявам, че с Ваня не успях да запиша албум с нейните интерпретации на български народни песни. Бяхме толкова често на сцената и правехме стотици концерти на година и за нейните народни песни така и не остана време... Тъжно е, че Пламен Ставрев също си отиде най-неочаквано - случи се точно когато аз му готвех коледен концерт. Той беше истински мъжкар и беше като богатир на сцената – с прекрасна дикция и голям афинитет към баладата.

- А кога забелязахте Тони Димитрова, която също е от Бургас? Как си обяснявате, че талантлива певица като нея е била изключена от училищния хор?
- Тук има много неща за размисъл - защо така се получава... Тони дойде най-неочаквано в моя живот, като метеор! Тя продължава да бъде моя приятелка, скоро пак ще направя песен за нея. За първи път я чух на един  конкурс и направо не можах да повярвам на ушите си, а точно тогава имах нужда от солистка на група „Горещ пясък“! Незабавно я назначих, работата потръгна и скоро тя започна да пее моите песни все по-успешно и най-неочаквано се случи чудото. Интересно е, че в началото никой не искаше да я издава, защото била крайно неизвестна. Първата й издателка Дора Чернева се съгласи заради мен и Тончо Русев. Тя каза: „Дано да се продадат поне триста бройки“, а Тони продаде триста хиляди! 

- С Тони Димитрова обичате да се шегувате със славата и разказвате със самоирония как веднъж са ви объркали с Тони Дачева и Развигор Попов. Имате ли и други подобни случки?  
- Имал съм много често такива случки, понякога дори абсурдни. Веднъж, докато си купувам чушки за печене от един магазин в Нови Искър и гледам двете продавачки нещо си шушнат и ме коментират. Като отидох към тях и едната се надвеси над мен и ми каза съучастнически: „Митко Щерев, нали?“ С някой друг нямаше  да се учудя да ме объркат, но с Митко Щерев?! Ние нямаме никаква прилика. С Ваня Костова също имам подобен забавен случай. Бях на опашка за вестници, а тя ме чакаше отстрани на пейката и две бабички отидоха при нея. Едната й каза: „Ти си, която ни пееш по телевизията, нали?“ Ваня разбра, че е разпозната и й  отговори: „Да, бабе, аз съм“. „Златен глас си!“, допълни жената. След това двете баби тръгнаха и като минаваха покрай мен чух как другата  я попита: „Коя беше тази ма?“А тя й вика: „Как коя ма - Кичка Бодурова!“ Много се смяхме с Ваня след това

- Наскоро излезе втората част на вашата биографична книга „Белите  и черни клавиши на моя живот“. Как се приема тя от почитателите ви?
- Много добре се приема – горд съм с тази книга. Най-неочаквано за мен тя преживя няколко ретиража. Докато я пишех се стремях тя да не бъде моята автобиография, а на всички групи и оркестранти, с които работих и създадох. Славни времена бяха и съм щастлив, че направихме песни, които се пеят вече 40 години, без тогава да осъзнаваме, че ще се радваме на успех и толкова години по-късно. Ние бяхме ентусиазирани млади хора, влюбени в песента и преодолявахме трудностите по пътя, защото в онова време нямаше компютри, телефони, или джипиеси - нямаше ги тези удобства и всичко беше на косъм от провала, но не спирахме, защото много обичахме това, което правим.

- Вие сте пътувал много. Коя е най-любимата ви дестинация и бихте ли споделили някоя интересна случка от тези ваши пътешествия?
- Във втората си книга разказах за моите неповторими преживявания. Бил съм в над 80 държави и не са една и две дестинациите, които са ме очаровали, но най-силно впечатление ми направиха трите велики водопада – Виктория, Игуасу и Ниагара. Много ме впечатли и Австралия, Индия, както и Перу  - с невероятните Колка каньон и особено Мачу Пикчу. Там е уникално, но много се изморих и хванах височинна болест, защото това са обекти на над 3000 м. надморска височина, а дори над 5000 метра аз се изкачвах без кислородна маска и получих на два пъти кислороден глад, даже припаднах в ръцете на моите приятели. Добре, че нашия гид носеше кислороден апарат и това успя да ме спаси.

- „Бургас и морето“ остана единствения голям форум за българска музика. Защо стана така, че почти няма къде да се чуе хубава родна песен, при положение че хората имат нужда от нея?
-Ами, тъжно е това, защото наистина „Бургас и морето“ остана единственият поп фестивал. Не знам защо стана така  и вече няма „Златният Орфей“ и „Мелодия на годината“ – може би те си изживяха времето. Но вярвам, че един де това ще се промени.

- Мислите ли, че днес също има нужда от комисии, които да отсяват кои песни стават за ефир, защото се появиха доста нецензурни неща?
- О, много труден въпрос, но не смятам, че има нужда от комисия. Живеем в демократична държава и ако се появи комисия ще ми замирише на социализъм - самите редактори на радиа и телевизии не трябва да пускат пошлите неща. Факт е, че започнаха да се появяват недопустимо пошли текстове. За това са виновни редакторите и ако те по-съвестно си гледат работата това няма да се случва, но нека да има свобода  - без свобода сме за никъде. Но, трябва да се знае, че популярната музика стига до децата и тя им влияе, затова трябва да се подхожда по-внимателно. 

- Вашият внук Божидар вече също пее и вие направихте дуетна песен за него и внучката на Ваня Костова - Ванеса. Бихте ли искали да продължи на пътя на песента и той по какво друго се увлича?
- Той свири на пиано. Сега е в четвърти клас - много музикално дете, много му се радвам. Скоро имаше участие в Сливен и постигна голям успех,  хората много му ръкопляскаха, но той беше недоволен от участието си и доста плака. Представил се беше чудесно и публиката много го хареса, а той плачеше неукротимо, защото се укоряваше, че е сбъркал на едно място. Аз го успокоявах, че никой нищо не е разбрал, но това е хубаво качество - да е взискателен към себе си. Един музикант трябва да бъде винаги недоволен, иначе отива в полето на самодоволството, а това е толкова отблъскващо.

- Усещал ли сте божията помощ и кои са най-важните уроци, които сте научил в живота?
- Няколко пъти съм бил в сериозни ситуации и сякаш някакъв ангел пазител ме закриля  - дай Боже да продължи да ме пази. Научих този урок, че човек може да постигне всичко, стига силно да го желае, а когато си разколебан за нещо, по-добре не го прави. Това, което ни се случва в живота е една олелия, но ние никога не си казахме: няма да го направим, казахме си: ще го направим! Човек трябва да вярва в това, което прави и и да го прави докрай, да не се отказва на половината път. Никога не трябва да спираш по средата на пътя, както се пееше в една песен.

TRUD_VERSION_AMP:1//