След ден става на 80 години, но изглежда по-млад. Гледа благо – изчезнала е хладната строгост на погледа, която помнят журналистите от времето, когато беше първият председател на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност (КУИППД). Според него причината за тази промяна е, че от 7-8 години насам непрекъснато живее в рая.
“Раят” – това е китният двор на проф. Стоян Кушлев в Мърчаево. Къщата му там открай време е скромна и още по-скромна е станала с помощта на неизвестен подпалвач, но стопаните й са радостни, че са оцелели в пожара и са прикрили следите от него с буйна зеленина и цветя.
Под “непрекъснат живот в този рай” професорът разбира явно доброволното си изгнание в селото на жена си, което избра, след като бе провокиран да се откаже от поста си във властта. Не е обиден, нито съжалява:
“Оттеглих се очаквано. Усетих сам, че ставам камъче в обувката на хора с важни позиции в престъпния и в политическия свят. Един прокурор веднъж ми каза: “ Г-н Кушлев, гледах отвисоко на вашата комисия, смятах, че дублирате наши функции. Убедих се обаче, че като осъдим условно, примерно, един измамник, той ни се смее в очите, подиграва се. А подхванете ли вие къщите и колите му, хваща се за главата и вика: Изгорях!”. Ние по онова време имахме производства за отнемане на имущество на почти всички знакови бандити с прякори, на 8 депутати и 13 кметове от всички партии. Митьо Очите и Роко пращаха бабаити да ме заплашват, натискаха ме политици: “Остави на Косьо Самоковеца вдовицата, нашия човек не го закачай, ходатайстваха за назначения и тъй нататък. По кадрови въпроси се случваше да се поддам, честно казано. Но при мен и дума не можеше да става за нещо като тефтерчето на Златанов – “оня да се удари”, тоя да се оправи”. Аз политически чадър не търпях и не държах. Изгоних от комисията къртици на мафията, като инспектор Живко Опашката, който даваше документи на Маргините и един директор, който докладваше на вдовицата на Косьо какво правим за имотите им в Англия... Платих за това. Очерниха ме. Написаха проектозакон за закриване на комисията. Един от депутатите с необясними богатства ме предупреди: Ще се видиш във вестника утре”.
Видя се. Като няма чадър, видимостта в медиите е голяма. Всички съобщиха, че Кушлев е назначавал в КУИППД комшии от Мърчаево – за шофьор, за секретарка...Бил в конфликт на интереси – като шеф на комисията си останал и председател на съвета на “Царски ловен клуб”, и член на Развъдната асоциация по овцевъдство. Не бил професор даже, вземал голяма заплата, дал на всичките си подчинени 25% бонус за опазване на тайни, милиони похарчили, а делата им в съда се бавели, вместо да пълнят незабавно хазната... Впрочем, доста хора не разбират и сега това, което Кушлев много пъти обяснява: “че комисията за конфискацията, не е създадена, за да внася в бюджета налози, че тя не е сметкосъбирач, а орган за репресия срещу корупцията и престъпността”. Тъй или инак, професорът хвърли оставка. Обвиненията срещу него паднаха в съда до последната инстанция - той бе оправдан. Твърди сега, че не го боли от обида, както по-рано. Но едва ли е вярно.
Роден е на 26 юли 1938 г. в с. Широка лъка. Завършил с пълно отличие право в СУ (1960). Следовател в Девин (1961-1964). Аспирант, научен сътрудник, доктор и професор в Института за държавата и правото към БАН (1964-1991). Депутат от НДСВ в 39-то НС, вносител на 15 закона и член на комисията за промяна на конституцията (1991-1995). Основател на комисията за отнемане на богатството с престъпен произход (2005-2011), която работи под различни имена (КУИППД, КОНПИ, КПКОНПИ) и досега. Представляващ на българското председателство в Международната мрежа на службите за установяване на престъпни активи – CARIN (2010- 2011). Председател на Царския ловен клуб ( 1993-1999) и на Ловно-рибарския съюз (1991-2000).
В навечерието на юбилея проф. Кушлев споделя, че не счита шефския пост в КУИППД за връх в кариерата си:
“Най-силните ми години са тия, в които бях ловен и риболовен деятел. Аз съм вярващ – от рода съм на екзарх Стефан Първи - и смятам, че с назначаването ми в комисията Бог ми прати изпитание. Опасната и неблагодарна работа там беше в замяна на признанията, които съм получавал в световното риболовно и ловно движение. Бях 4 г. вицепрезидент на световната конфедерация по спортен риболов и лов и още 7 г. – член на президиума и председател на най-важната комисия. Безброй са наградите ми. Те са и за България, в която направихме 5 световни първенства! Тук не броя верните приятелства, с които се сдобих в ловната дружинка! Като изключим семейството ми, те са най-ценното, което имам.“
Мъчно му е за събираната цял живот колекция от ловни трофеи,изпепелена от пожара в дома му – един малък музей, в който спомените са колкото експонатите. Утешава се: “В живота е така – едно печелиш, друго губиш, за едно жалиш, за друго се радваш. Аз имам Божи дар да се радвам и на малките неща.”
Какви са тия хубави неща? Един съсед, отбил се при професора случайно, чува моя въпрос и се обажда: “Ще видите какво е хубаво нещо, ако си хапнете яхния от дивеч на маса с професор Кушлев и жена му.”
Спомен за белия елен
Професор Кушлев, като ловец с кой трофей най-много се гордее? На този въпрос той отговаря без затруднение: “Един бял елен лопатар. Отстрелях го на “Студен кладенец”. Беше албинос, от такива популацията се изражда. Раних го от 350 м с един великолепен изстрел от карабината ми “Браунинг”. След това го доубих.”
За него
Той сложи началото
Професор Кушлев има моето голямо уважение, защото ръководеше екипа, който сложи началото на институцията, призвана да лишава извършителите на престъпления от техните активи. Оценявам работата му като председател на комисията. Знам от опит, че тя е изключително трудна и среща силна съпротива.
Пламен Георгиев, шеф на КПКОНПИ
Прояви вещина и кураж
Проф. Кушлев прояви отлични умения и вещина в процеса на създаване и утвърждаване на административна институция, която провежда процедури по установяване и отнемане на необяснимо богатство. И то, когато закони, практики и специализирани органи за гражданска конфискация почти липсваха в Европа. Решителността и куражът на Кушлев бяха фактори за точното прилагане на закон, който предизвиква опасения в обществото и същевременно засяга икономическата основа на организираната престъпност. Професорът намери баланса и резултатът е налице - стотици отнети имоти и ценности на криминалния контингент. А днес България е сочена за пример за успешен модел за гражданска конфискация.
Николай Николов - член на КУИППД (2005 – 2010 г.)
Понесе с достойнство всичко
Съпругът ми е човек, отдаден изцяло на работата си. И човек, за който законът е Бог и началник. Задачата му в комисията за отнемане на престъпните богатства бяха мъчна и опасна. Плашиха го, оплюха го, вкъщи идваха бандити с джип, ритаха и се заканваха да го убият, ако не остави на мира техен роднина. Живяхме под охрана, като я свалиха, запалиха дома ни. Съпругът ми понесе с достойнство всичко. И не се промени. Радвам се, че вече е далеч от политиката.
Съпругата Блага Кушлева
Постигаше реални резултати
По време на председателството на проф. Кушлев, комисията за установяване на престъпното имущество беше на прицел от медиите - за зло или за добро, защото работеше прозрачно и постигаше конкретни реални резултати. После се появиха някакви виртуални милиарди и конспирация в дейността.
Христо Русанов, бивш регионален директор на КУИППД