Страх от бонус-малус намали безумието на пътя

С 214 по-малко са тежките катастрофи през миналата година

10 процента спад на загиналите през 2018 г., но България остава на първите места по жертви в ЕС

Броят на катастрофите и на загиналите по пътищата у нас намалява през 2018 г., но най-драстично това става през последните 4 месеца, сочат данните на „Пътна полиция”. Наред с други обективни причини като по-малко количество на валежите или по-засилени акции на КАТ за пътен контрол, налице е и психологически фактор – страх у шофьорите, включително и от новата система бонус-малус, научи „Труд”.

610 са убитите при катастрофи към 1 януари 2019 г., което е със 72 жертви по-малко от 2017 г., завършила с 682-ма загинали. Намалението е с над 10%, но окончателните данни ще станат известни след 31 януари. За съжаление, с около 86 убити на 1 млн. души, България ще остане сред първите по жертви страни от ЕС, най-вероятно само след Румъния.

]
Шофьорка на лека кола блъсна при изпреварване автобус на магистрала „Тракия” на 13 април м.г. Загинаха 6 души и 17 бяха ранени. Снимка: Цветан Томчев

Миналата година беше белязана от две тежки автобусни катастрофи. Шестима души загинаха, а 17 бяха ранени на 13 април на магистрала „Тракия”. В началото на декември м.г. прокуратурата внесе обвинителен акт срещу 29-годишната шофьорка Цвета Таскова, която при изпреварване с лека кола блъснала предната гума на автобуса, който се обърна встрани от магистралата. При втората катастрофа на 25 август край Своге загинаха 20 души, когато автобус след сблъсък на завой се обърна в 30-метрова пропаст край пътя.

Според експерти широкото медийно отразяване на тежката катастрофа край Своге става един от важните психологически фактори за намаляване на жертвите в следващите месеци. От 1 януари до 31 август 2018 г. статистиката сочи, че убитите са само с 23-ма души по-малко спрямо същия период на 2017 г., докато броят на тежките катастрофи и на ранени е приблизително еднакъв. Към 31 декември 2018 г. разликата при загиналите е със 72-ма души по-малко, при ранените намалението е с 236 души, а при тежките сблъсъци с 214.

Само седмица преди катастрофата в Своге, на 17 август фалира кипърското дружество „Олимпик”, което засегна 275 хил. застраховани, повечето от които шофьори с „Гражданска отговорност”. Тези хора не само трябваше да плащат втори път, а с ужас научиха и че цената на полицата е друга – ако за една стара кола среден клас през 2017 са дали около 160-170 лв., новата им полица струваше от 280 лв. нагоре. Като капак през октомври и ноември Комисията за финансов надзор обяви проекта си бонус-малус. Обсъжданията окончателно предизвикаха стрес у всеки, който може да си представи, че ще трябва да плаща до 400% повече.

 

Половин век назад

Подобен брой жертви - в средата на 60-те години

Броят на загиналите през 2018 г. е съотносим към този в средата на 60-те години на миналия век (виж таблицата). КАТ води статистиката от 1951 г., когато у нас има под 1 милион превозни средства и шофьори с книжки. През 60-те години броят на автомобилите и водачите надхвърля 1,5 млн. и след 1968 г. убитите надминават 1000 души. Такива стойности остават чак до 2006 г. Има само 2 изключения – през 1974 г. при световната петролна криза и през 1997 г., когато у нас е предизвикана банкова криза.

Най-много са загиналите през 1990 г. – 1567 души, а най-малко в двете поредни години 2012 и 2013 г. – по 601 жертви.

 

 

Комисар Росен Рапчев, шеф на „Пътна полиция”, пред „Труд”:

Стремим се, ако има грешки, да ги поправим

Цветан Гемишев

- Комисар Рапчев, каква е причината през 2018 г. загиналите при катастрофи да намалеят с 10 %?

- Причините за намалението са няколко, като на по-предните места, според мен, са законодателните промени от последните 2 години, засилената контролна дейност, въвеждането на нови технически средства и автоматизирането на процеса по издаване и връчване на електронни фишове. Например - през миналата година имаме 76 000 електронни фиша, връчени на собствениците от наши служители на пътя, които са направили проверка в таблета и са пуснали наказателното постановление на принтер в патрулния автомобил.

- През есента „Пътна полиция” започна по нов начин да публикува ежедневната статистика за броя на пострадалите в сайта на МВР. Смятате ли, че тя вече е вярна?

- Говорим за оперативни данни, които се получават до 24,00 ч на съответната дата и ние ги публикуваме на другия ден сутринта. Тази информация и преди не е била грешна, но след промяната вече я показваме по-детайлно, ако в рамките на 30 дни бъде добавен починал човек. При регистрирането на пътния инцидент той е бил ранен и с опасност за живота, състоянието му се следи и ние вече отбелязваме на коя дата е била злополуката с него и на територията на коя област. Но това не са окончателни данни и ако са се получили грешки, стремежът ни винаги е бил да ги откриваме и поправяме.

- Сверявате ли вашите данни за пострадали при катастрофи с тези на здравното министерство?

- Получават се разминавания, но те не са резултат от грешки нито на полицията, нито на здравните заведения. Да речем, че имаме водач, участвал в инцидент, който завява пред нашите служители, че се чувства добре и те не отбелязват, че е пострадал. След няколко часа обаче му прилошава, той отива на преглед при лекар, назначава му се лечение. Подобно нещо може да се получи и с пациент, който не е доволен, напуска една болница и постъпва в друга, или такъв, който е бил настанен в даден град, но решава да се премести в общинската болница, където живее и т.н.

- Смятате ли, че шофьорите се уплашиха от проекта на системата бонус-малус, при който застраховките скачаха с 400%, а дори при няколко години примерно поведение и без нарушения, трябва да се плащат завишени суми?

- Система бонус-малус ще бъде въведена, надявам се още през тази година, но какви ще са условията и дали ще са такива, каквито цитирате, не мога да кажа. Призовавам всички да мислят позитивно и да са спокойни, че когато не нарушават закона, няма и да плащат по-висока застраховка. Страхуват се тези, които разсъждават от гледна точка на нарушители. За съжаление, ние – българите, по-често сме от втория тип.

 

Коментар

Защо пак започваме от А(генция)

Остава и консултативната комисия в МВР

Ясен Люцканов

След автобусната катастрофа в Своге правителството реши да създаде Агенция за пътна безопасност с 39 щатни служители, чиято задача ще е да следи за всякакви проблеми – от строежа на пътищата до плащането на глобите, наложени от КАТ.

В същото време се запазва и сегашната консултативна комисия, ръководена от вътрешния министър, в която участват представители на 11 министерства и ведомства.

А в първите месеци на 2019 г. се очаква публикуването за обсъждане на три нови законопроекта, които ще заменят сегашния Закон за движение по пътищата.

В азбуката на чиновниците, както знаем, А е за Агенция. Но защо трябва да се започва отначало всеки път? Отговорите на МС звучат така: за „подобряване на координацията“, „обезпечаване на политиката“, „осигуряване на мониторинг и контрол на резултатите“ и “подобряване на информираността на обществото“.

Данните за тежките катастрофи се тъпчат в таблици, описват се в доклади и в редките случаи, когато има за какво, се изтъкват в интервюта. Оказва се обаче, че не някакви приложени мерки, а страхът от бъдещия малус е предизвикал бонуса с по-малкото жертви на пътя през 2018 г.

Куп публикации и около година време трябваше на „Пътна полиция“, за да приведе в приличен вид статистиката за катастрофите, която се публикува всеки ден на сайта на МВР. Но за да се промени нещо в това, което стои зад числата, явно ще трябва много повече...

 

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Екип на "Труд"

Този уебсайт използва "бисквитки"