Богато на нюанси е експресивното изпълнение на Мария Бакалова
След като мина през престижната програма “Особен поглед” в Кан, конкурса в Сараево, програма “Хоризонти” в Карлови Вари и София филм фест-есен, вторият игрален филм на храбрия тандем Мина Милева-Весела Казакова е вече по екраните в цялата страна. Той също като “Котка в стената” е смел, социално значим и хибрид от игрално и документално кино, но не е толкова забавен.
Обяснимо е - през съдбите на три поколения в едно семейство, перипетиите на петте си героини, техния баща/дядо (Йосиф Сърчаджиев) и задръстения обществен фон по повод “джендъра” и неподписването на Истанбулската конвенция авторките се задълбават в темите за домашното насилие, любовта, майчинството, половата различност, повсеместната агресия...
Рамката на филма е изключително ефектна и вълнуваща - лекарска борба за спасяването на простреляна майка-щъркел, свързана и с героините.
Действието представя сложните отношения между неуравновесените млади сестри Соня (Мария Бакалова), която е серопозитивна заради секс с безотговорен женен мъж, и Лора (Ралица Стоянова), която е строителен работник, и с безработната им майка (Катя Казакова), взряна в астрологията; между нея и сестрите й близначки (Весела и Биляна Казакови) - едната лесбийка, а другата - майка на постоянно ревящо бебе и подчине на съпруга, която непрестанно разговаря с деспотичния си мъж по телефона и дори прави опит да скочи през балкона. На другия полюс е властният баща/дядо след инсулт, навремето тормозел починалата майка/баба, а в момента женен за безшумна хубавица.
Като изключим неговия катарзис и смелостта на млад гей на столичен митинг, всички мъже - в кадър и извън - са противни. Находка е, че съпругът на майката на бебето остава невидян. Във филма два пъти е показан секс - екстазен лесбийски и неслучил се хетеросексуален. На екрана страшно се крещи - с повод и без повод. Това правят и героините, и случайно срещнати хора на улицата. Агресията владее положението, а София е показана от неочакван ракурс.
Филмът е посветен на “майките ни”. И искрено се занимава с разни аспекти на майчинството. Повечето от актрисите се справят с ролите си. Талантливите и опитни истински близначки Весела и Биляна Казакови са много обичани от камерата - и най-филигранната промяна в израза на лицата им е уловена и въздейства. Богато на нюанси е и експресивното изпълнение на Мария Бакалова - многострадалното момиче на филма. А невероятният Йосиф Сърчаджиев убедително обиграва на екрана следите от собственото си заболяване.
Възприемам филма двойствено - от една страна, се възхищавам на смелостта на Мина Милева и Весела Казакова да отстояват темпераментно собствената си позиция, от друга - не мога да скрия, че монтажът куца и филмът се разпада на фрагменти. Някои от тях са излишни. “Котка в стената” е доста по-цялостен. И още - въпреки искреността и хъса, на моменти внушенията на филма са тезисни. Липсва му дълбочина.
И все пак си струва “Жените наистина плачат” (реплика от филма) да бъде видян. Става дума за случването и неслучването в общия ни живот.
„Жените наистина плачат”,
2021, България/Франция, 106 минути
Режисьори: Мина Милева, Весела Казакова
Продуценти: Мина Милева, Весела Казакова, Кристоф Брюнше
Сценарий: Биляна Казакова, Мина Милева и Весела Казакова
Оператор Димитър Костов
Музика Анди Каутън
В ролите: Мария Бакалова, Ралица Стоянова, Катя Казакова, Биляна Казакова, Весела Казакова, Йосиф Сърчаджиев, Росица Гевренова, Диана Спасова, Добриела Попова.
По екраните от 17 септември 2021 г.