Съдържат високи количества витамин С
Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Обикновеният дрян (Cornus mas) е храстовидно растение от семейство Дрянови (Cornaceae). Неговите прекрасни цветове са сред първите, с които посрещаме пролетта и пробуждането на природата.
Дренките са известни като много древен плод. Има исторически данни за тяхната употреба още от епохата на неолита. Ареалът им на разпространение са средните и южни части на Европа, както и западните части на Азия. Цъфтежът е много ранен, но истински узрелите плодове се явяват чак в края на лятото и началото на есента. Съветът ми е за консумация да се избират точно те.
Когато са в пик на зрялост, дренките са с най-наситен тъмен червен цвят, характерният им стипчиво-кисел вкус не е така натрапчив и се смесва с приятно открояваща се свежест. Костилковите плодчета могат да се изсушават и съхраняват за зимата. След като ги наберем, ги оставяме разстлани върху чиста хартия, докато омекнат. После слагаме в дехидратор до хубаво изсушаваме. Могат да изтраят дълго, поставени в платнени торбички в проветриво помещение.
Винаги препоръчвам плодовете да се консумират в сезона на слънчево узряване, но в студените месеци отвара от дренки с 1-2 зрънца карамфил ще ни зареди с енергия. Няколко плодчета са добра комбинация с билки при запарване на чая. Противопоказни са само при упорит запек.
Облагородените храстчета в градините лесно привличат погледа с едрия размер на плодовете. Те са и най-често предлагани на пазарните сергии. Самото растение е лесно за отглеждане, не изисква почти никакви грижи, като същевременно е много благодарно - дарява с изобилна реколта.
Дървесината на дряна е много жилава и плътна. Затова у нас той е символ на здравина и устойчивост. С пръчка от дрян старейшината в семейството разравял въглените в камината по Коледа. Дървото има и още сериозно участие в различни древни български ритуали, съхранени през вековете. От клоните се свиват сурвакниците, а пъпките му са символ на пълнота и благоденствие, поставени върху обредната трапеза на Васильовден. В наше време с пъпките в новогодишната баница се прави наричането за бъдещи добри дни и късмет.
Отличително качество на дървесината е също изключителната й плътност, заради която е сред малкото, потъващи във вода.
В народната медицина се използвали плодчетата и листата на дряна. Лечителите давали дренки при висока температура, простуда и треска. Имали ефект и срещу подагра, ставни болки и за спиране кървенето на венците. С отварата от плодове и листа се облекчавали стомашни болки. Великият учител Петър Димков ги определя като безотказно средство при разстройство.
Дренките имат ефект за укрепване на имунитета най вече заради високото съдържание на витамин С. Исторически източници посочват, че през Първата световна война войниците на Кавказкия фронт се спасявали от скорбут /остра липса на витамин С/ с лаваш - традиционно за Кавказ лакомство от намачкани и изсушени на тънък слой дренки.
Плодовете дължат популярността си на наличието на танини, споменатия витамин С, захари и плодови киселини, галова и салицилова киселина. Съдържат пектин, а богатото наличие на антоцианини в тях е отговорно за яркия червен цвят. Това е сигурен белег, че дренките проявяват много добра антиоксидантна активност. Има проучвания, според които комбинацията на съставки в тях са в състояние да извеждат от организма радиоактивни вещества. Наскоро публикувани резултати от изследвания върху чешки, украински и австрийски сортове определят дренките като добър източник на калий, калций, магнезий, желязо и манган, както и на микроелементите мед, цинк и хром. Благодарение на съчетанието от витамин С и желязо в тях, са препоръчвани за справяне с анемия.
Съветът ми е да консумираме дренките в периода на зреене. Но и през зимните месеци алената им свежест ще ни зареди с полезни вещества, ако сме ги съхранили правилно.
Рецепта на сътрудник Пламен Иванов
Шейк с грозде
Продукти:
300 мл соево мляко,
3 капки есенция ванилия,
1 банан,
10 зърна черно грозде
Приготовление:
Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес.
Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков
Бобени кюфтета
Продукти:
200 г сварен боб /изкиснат във вода преди варенето/,
150 г мариновани печурки,
100 фини овесени ядки,
70 г смлени белени слънчогледови семки,
30 г прясно смляно ленено семе,
1 връзка магданоз и 3 стръка пресен лук, нарязани на ситно,
на вкус - кимион, ронена чубрица, червен и черен пипер, морска сол
Приготовление:
Всички съставки се поставят в купата на кухненския робот и се размесват до получаване на смес с консистенция на кайма. Оформят се кюфтета и се оставят в хладилник за 3-4 часа, за да поемат аромата на подправките и да се стегнат. Пекат се върху предварително загрят сух тиган за по 1 минута от двете страни.