Документи, с които “Труд” разполага, поставят под съмнение подписал ли е изобщо председателят на ВКС актовете си за встъпване в длъжност и валидни ли са хиляди съдебни актове и решения, засягащи стотици човешки съдби
Всичко случило се в последния месец, свързано с Лозан Панов и съпругата му, затвърди впечатленията, че в цялата история на Върховния съд на България не е имало негов председател, който едва за преполовен мандат да е генерирал толкова много скандали, колкото всичките му предшественици взети заедно дори не са допускали, че са възможни. Проблемът е, че десетките казуси рефлектират не само върху ВКС, но и уронват престижа на съдебната власт. И макар да е изключително трудно човек да допусне какво още трябва да се случи, за да освободи срочно Панов върха на правосъдието, от документите, които получихме в редакцията на в-к “Труд” от неизвестен подател и чиято автентичност успяхме да потвърдим след задълбочено проучване, става ясно, че под въпрос вече не е просто доверието в съдебната система, а дори нейната легитимност.
В редакцията бе получен плик, съдържащ копия от документи – Акт за встъпване в длъжност като младши съдия в Софийския градски съд на Лозан Панов от 8 февруари 1999г.; Молба от Лозан Панов от 23 ноември 1999г. до председателя на СГС за назначаването му като районен съдия в Софийския районен съд; Акт за встъпването в длъжност от 3 януари 2007 г. на Панов като “Административен ръководител – председател” на Административен съд София – град. Видно от трите документа е, че макар да би трябвало да са подписани от един и същи човек, а именно Лозан Йорданов Панов, те не само напълно се различават един от друг, но по всичко изглежда са подписвани от различни лица. Подписите дотолкова се различават, че е невъзможно да се установи, кой от наличните документи е на настоящия председател на ВКС. На публичните документи, които са публикувани на интернет-страницата на ВКС, подписите на Панов са заличени.
Това, че на официални документи, свързани със съдия Панов, подписите, които не е съвсем ясно дали той е полагал, се различават в толкова голяма степен е изключително сериозен проблем не само за самия върховен магистрат и висш кадровик, а и крие потенциални негативни последици, които могат да предизвикат действията (или по-скоро бездействието) на настоящия председател на ВКС върху цялата правосъдна система.
Ако се окаже, че Панов не е подписал лично няколко или дори само един от актовете за встъпване в длъжност, то заемането на съответния пост ще се окаже в несъответствие със закона, а оттам всички негови заповеди и актове като съдия ще се окажат компрометирани. И тъй като Панов е магистрат със значителен юридически стаж в съдебната система, става въпрос не за стотици, а за хиляди постановени от него актове – като младши, районен, административен и върховен административен/касационен съдия (еднолично или в състави с други съдии).
Така може да се окаже, че хиляди съдебни решения са нищожни, а това несъмнено ще рефлектира върху стотици човешки съдби и ще доведе до хаос в съдебната система, какъвто едва ли е познат не само у нас, но и в цялата световна съдебна практика. Ако всеки друг може да си позволи да поиска друг да се подпише вместо него върху официален документ, то това никога не може да го стори съдия, защото подписът на съдията решава кой е виновен, кой е невинен. Подписът на един съдия решава хода на живота на всеки един човек, на когото по някаква причина му се е наложило да влезе в досег с правосъдието.
И тъй като в част от кариерата си Панов е бил и административен ръководител – пет години на Административния съд в София, а в последните четири години и на ВКС, то неговият подпис би следвало да е положен под стотици и хиляди документи – заповеди, назначения, командирования на магистрати, протоколи, решения по обществени поръчки и т.н., то всички те могат да се окажат незаконни.
Отделно, от четири години Лозан Панов е член на Висшия съдебен съвет - от след промените в Конституцията и разделянето на кадровия орган на две колегии, като председателства тази на съдиите. Като такъв Панов разписва (почти) всеки проект за дневен ред на колегията, отговорна за избора на председателите на съдилищата в цялата страна, решаваща всички кадрови въпроси на над 2000 български съдии и множество други решения. Достатъчно е дори един съдия да поиска отмяна на решение на Съдийската колегия на ВСС на основание съмнения в автентичността на подписа на председателстващия я, а ако това бъде потвърдено от съда, то ще означава взрив в съдебната система.
Освен всичко изброено дотук, ако се окаже, че само един от трите документа, които ни бяха изпратени, не е валиден, това би значело, че Панов не е отговарял на критериите за заеманата длъжност и избирането му в началото на 2015 г. от ВСС ще се окаже нищожно, а оттам и указът на президента Росен Плевнелиев за утвърждаването на настоящия председател на ВКС ще трябва да бъде обявен за недействителен.
Съществува, макар и много малка вероятност, Панов да се е подписвал по много и по напълно различни начини през годините. Но това ще значи, че поне един от двата документа, датиращи от февруари и от ноември 1999 г., е подписан от друго лице, но не и от самия Лозан Панов.
“Труд” потърси становище от специалисти с дългогодишен опит в криминалистиката и графологията, според които е възможно едно лице да се подписва по различен начин. Това обаче се случва през значителни времеви периоди. Експертите са категорични, че когато се касае за напълно различни подписи, както е в случая, би трябвало, наред с чисто графологичните признаци – сложност, обработеност, наклон, свързаност и т.н., които биха могли, въпреки видимата разлика, да дадат индикация за това дали подписите са изпълнени от едно лице, да се извърши и допълнителна експертиза. За да няма съмнения в автентичността на подписите и дали те са полагани от един и същ човек, трябва да се изследва и здравният статус на лицето, както и неговото психическо състояние.
Този път Лозан Панов дължи незабавни отговори и обяснения, защото пред опасността съдебните актове и решения с негово участие да се окажат нищожни, бягството му от неудобните журналистически въпроси е абсолютно недопустимо. И докато Панов ще търси начин да се отклони и този път от неудобната истина, компетентните държавни органи са длъжни незабавно да извършат проверка върху всички документи през годините, върху които би трябвало да стои подписът на Панов. Трябва да е ясно кой е подписвал актовете му за встъпване в длъжност, молби, декларации, съдебни решения и определения, за да се даде отговор на какво се дължи видимото разминаване в “самоличността” на първия съдия в държавата.
Несъмнено рискът хиляди съдебни решения и документи да се окажат незаконосъобразни и нищожни заради подписите на Лозан Панов, е скандал, пред който всичко свързано с председателя в последните четири години бледнее. Близостта на Панов с олигархични кръгове, свързани с подсъдимия Иво Прокопиев, посещаваните от председателя на ВКС политически митинги, в нарушение на законовата уредба, спрягането му дори за кандидат за президент, бяха достатъчно основание за незабавното отстраняване на т.нар. “съдия № 1”.
Съпругата му Елисавета Панова също не остана по-далеч от мъжа си, като с поведението и изказванията си в последните години, а и с действията си в недалечното минало, допринесе за допълнителното уронване на престижа на съдебната власт. Замесването на семейството със закупуването на апартамент на нереално ниски цени от кумовете им от “Артекс” не остави никакво съмнение за морала на Елисавета и Лозан Панови, които изглежда вече се чувстват като недосегаеми. Особено след като олигархичният кръг “Капитал” всячески се хвърли да спасява председателя на ВКС от импийчмънт, докато за същото атакуваше политици и други представители на различни държавни институции. Морал по избор – поръчков удар по едни и безсрамно прикриване на други.
Ясно е вече, че Панов няма да поеме морална отговорност, залогът за оставането му начело на ВКС е по-голям дори от собственото му его. Продължаващото присъствие на Лозан Панов начело на съдебната система, освен че е най-големият удар срещу легитимността на институцията ВКС, се дължи и на интересите, които трябва да бъдат обслужвани. Панов е последният “институционален” говорител на лобистките интереси на финансирано от чужди фондации “квазиобщество”, включващо провалени, но жадни за власт политици, зависими магистрати, поръчкови журналисти, цяла мрежа от доносници от бившата ДС и най-вече - подсъдими кукловоди.
И ако само преди седмица си мислехме, че по-дълбоко дъно от репликата на Елисавета Панова за намерението на председателя на ВКС да съди България заради съдебно решение, защото било “извращение с правото”, то аферата с подписите на Лозан Панов може да се окаже най-големият скандал не само в България, но и в целия Европейски съюз заради факта, че човек с “множествена” самоличност е допуснат до върха на правосъдието в държава с мониторинг именно над съдебната власт.