Какво казват учените по темата
Слоновете се задоволяват с два-три часа
Прилепите потъват в дълбок сън
Учените отдавна се занимават със съня на животните. И са се натъкнали на твърде любопитни ситуации. Животните спят в какви ли не пози. Птиците - седейки, конете - стоейки, мравоядите свити под топлото одеяло на собствената си опашка. Увисналите с главата надолу ленивци приличат на изсъхнали листа. Повечето животни спят със затворени очи, някои затварят очи много рядко, а рибите, например, изобщо не притежават това умение. Различно е и времетраенето на съня. Прилепите потъват в дълбок сън, който може да продължи и цяло денонощие. Слоновете се задоволяват с 2 - 3 часа сън. Антилопите се нуждаят само от 1 час сън на денонощие.
Количеството и качеството на животинския сън са непосредствено свързани с теглото на тялото и мястото на съответния животински вид в екологичната система. По принцип малките животни спят по-продължително, а хищниците по-спокойно. Някои биолози обясняват тези особености с еволюционни фактори. Според тях дребните животни могат да си позволят лукса на дългия сън, тъй като са в състояние да се укрият от застрашаващите ги хищници. Затова пък тревоядните бозайници, които са по-едри и живеят на открити терени, непредлагащи добри скривалища, са непрекъснато изложени на опасност. Така в продължение на хиляди години те са си изработили възможно най-добрата защитна тактика - да спят колкото се може по-кратко.
Предполага се още една зависимост между съня и размерите и теглото на животните. Колкото по-дребно е то, толкова по-бързо се отделя топлината от организма. Дребните бозайници трябва всеки ден да поглъщат храна с тегло, равно на собственото им тегло, за да поддържат температурата на тялото си. За тях сънят е може би един от начините за понижаване на телесната температура и за съхраняване на енергийните запаси. Това становище доведе и до промяна във възгледите за същността на зимния сън, смятан досега за доста различно от съня явление. Днес много биолози считат, че зимният сън е просто удължен дълбок сън. При обикновено сънно състояние количеството на отделяната топлина намалява с 20 - 40 на сто, а при зимния сън икономията достига дори 95 на сто. Ако някой дребен бозайник /например катерица/ престане да спи при температура на околната среда около нула, шансовете да преживее са до 4 дни. Всеки час нормален сън увеличава тези шансове с още 1 ден, а спадането на температурата на тялото по време на зимния сън - до 2 месеца.
Опашка - склад
Много от рибите натрупват в опашката си запаси от мазнини. Африканската двойнодишаща риба протоптерус изпада в летаргично състояние, когато водоемите пресъхнат. От тиня и слуз, отделяни от тялото й, тя си прави своеобразен пашкул с предпазно капаче. В него протоптерусът прекарва през целия сезон на засушаване, т.е. около 6 месеца. Тази риба може за изкара летаргично над 3 години. Ако пашкулът се постави в топла вода, той ще се разтвори и рибата ще започне да плува, както преди. През време на продължителния сън, дори и когато е горещо, организмът има нужда от храна и затова преди засушаване протоптерусът натрупва тлъстини, преди всичко в опашката си. Той е едра риба, дълга до 2 метра. Тлъстото му месо се цени много от местното население. Тези риби се „ловят”, като се разкопава тинята с лопати.
Преди зимуване опашката на сома е много тлъста. Най-вкусната част от пушен сом е филето към опашката.
"Фенерчетата на рибите"
Личинката на рибата индиякантус има интересно устроени очи. Те са разположени на дълги израстъци, които представляват една пета от дължината на тялото ѝ. Такова устройство увеличава зрителното поле на личинката и чувствителността на очите й по отношение на светлината. Отстрани рибката прилича на клонче от дърво.
На много големи дълбочини изпъкналостта и големината на очите вече не помага. Затова очите на „свръхдълбочинните” риби са съвсем малки или изобщо липсват. Рибата псевдолипарий, живееща на дълбочина над 700 метра, има очи колкото маково зрънце. А рибата ипнопс вместо очи има вдъбнатини, покрити с люспи.
Във водите на Малайския архипелаг живеят рибки, които използват в тъмнината собственото осветление. „Фенерчетата” им са разположени около очите и светят напред - съвсем като автомобилни фарове. Светенето се предизвиква от бактерии, намиращи се в специални тръбички. Тези риби могат по желание да запалват или да изгасват „фенерчетата” си.
Рибата малък фенероочник/фотоблефарон/ покрива фенерчето си с кожна гънка, която използва вместо перденце. Големият фенероочник/аномалопсът/може да върти светещия си орган по такъв начин, че светлината, излъчвана от бактериите, да се насочва навътре и да става невидима. Рибите си подават сигнали, мигайки с фенерчетата си.
"Карнавалните костюми"
„Карнавалните костюми” на някои риби предизвикват истинско учудване. Австралийското морско конче -дрипльо изключително точно имитира формата и цвета на водните растения. На остров Шри Ланка се среща една риба, която местните жители наричат „косколая”, т.е. „лист от хлебно дърво”. Щом забележи врага си, тя се обръща с главата надолу и пада на дъното като същински намокрен лист.
В Саргасово море живее уродливата риба, наречена морска мишка. На външен вид тя почти не прилича на риба и още по-малко на мишка. Най-много наподобява на рогата жаба. Тялото й има кафяв цвят с бели петънца по него и с окраската си имитира саргасовите водорасли с малки черупчици по тях. Рибата, катереща се с помощта на перките си по гигантските си водорасли, абсолютно се скрива сред тях благодарение на цвета и листовидните си израстъци.
Чудновата е рибата – гърборог /монокантус/. Часове наред тя може да стои вертикално изправена на едно място със заровена в пясъка муцуна, движейки перките и опашката си. Отстрани се създава впечатление, че това не е риба, а някакво растение, което се люлее от течението.