Аз съм бил наркоман, алкохолик, булимик... Ако шопингът е последният останал ми порок, това не е проблем за мен.
Много хора ми казват: „Бихме искали отново да те видим как отново скачаш около рояла и постоянно сменяш костюмите“
Ако трябваше да правя едно и също шоу през цялото време, щях да изперкам. Обичам разнообразието и креативните предизвикателства
Много често правя необмислени коментари по време на концерти, докато съм на сцената. Помня, че един път обявих, че ще се оттегля, докато бях на лайв на Уембли
В днешно време е страшно трудно да продадеш музикален албум. Понякога е все едно рекламираш цял игрален филм, снимаш промоционални тв клипове, скъпи реклами, маркетинг, пиар. Особено за пазарите в САЩ и Великобритания
Легендарният пианист, певец, текстописец и композитор сър Елтън Джон навърши 70 години на 25 март и отново е зает с подготовка за поредно глобално турне. Елтън Джон е национално съкровище на Великобритания и един от най-успешните музиканти на XX. Той е носител на всички шоубизнес награди под слънцето, включително и на „Оскар“ за великия музикален съпровод към анимационния мегахит на „Дисни“ - „Цар Лъв“. Сър Елтън Джон е продал над 300 млн. записа по време на грандиозната си кариера. Той е известен с екстравагантния си стил, благотворителността и откровените коментари по различни теми.
Интервюто със сър Елтън Джон е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.
- Сър Елтън, помните ли бройката на всички албуми, които сте записали през годините?
- Всъщност така и не съм ги броил, наистина. Много са, може би близо 40 албума. Записвам плочи още от 1969 г., така че вече трябва да са се насъбрали. Но наистина не знам. Всъщност дали някой знае точната бройка?
- През 2001 г. обявихте, че „Песни от Западният бряг” ще бъде вашата лебедова песен. Очевидно продължихте да работите усилено и сте променили мнението си. Какво ви мотивира да кажете това преди 16 години?
- Бях в лошо настроение, изпълнен с гняв към звукозаписната компания, с която работех. Беше си чиста ярост. Понякога правя такива коментари, особено като съм на сцената. Не са един и два. Помня как един път по време на шоу на “Уембли” обявих, че ще се пенсионирам, директно съобщих как се оттеглям по време на лайв шоу. Най-вероятно и през 2001 г. съм бил фрустриран и не съм бил ОК в отношенията си със звукозаписната компания. Албумът се представи прекрасно във Великобритания, продаде повече от четири милиона копия в световен мащаб. Но аз трябва да осъзная, че на моите години вече няма как да очаквам да бъда толкова агресивно конкурентоспособен, особено в контекста на днешния пазар. Тогава бях удовлетворен, че албумът беляза завръщане към пианото и по-чистите и опростени песни. В крайна сметка резултатът ме накара да се чувствам добре. Но е трудно да продадеш един албум. Понякога е все едно да рекламираш цял игрален филм, снимаш тв реклами, маркетинг, пиар... Особено за пазарите в САЩ и Великобритания. Харесва ми креативният процес, но мразя, когато стане време за промоция. А и не мисля, че в конкретния случай звукозаписната компания успя да свърши добра работа. Те просто не знаеха какво да правят с албума.
- Вие продължавате да работите много здраво и до днес, правите турнета по целия свят.
- Да, така е. Аз и моят екип сме постоянно заети, подготвяме огромен брой шоута, които също така трябва да бъдат и различни. Ако трябваше да правя едно и също шоу през цялото време щях да изперкам. Обичам разнообразието и креативните предизвикателства. От доста време не съм ходил до Хонконг, например. Никога не съм бил в Китай. Посещавал съм страната, но покрай футболни събития, ала не съм правил концерт там. В Корея и Тайван също. Това са непознати води за мен и имам интерес да ги опозная, да свиря пред местната публика.
- Това ли търсите тези дни - предизвикателството?
- Да, преследвам различното, непознатото, там е тръпката. По петите съм на новото. Винаги. Опитвам се да излизам от комфортната си зона, да избутвам и заличавам границите. С възрастта трябва да поемам много рискове, иначе мога да се озова закотвен в един рутинен режим. Така се чувствах в продължение на две-три години. Не че не си давах зор в студиото, но по това време целях да създам по-опростен албум. Оттогава се захванах с много различни неща - писах филмова музика, мюзикъли за Бродуей. Животът ми не е скучен никога. След експериментите се завръщам към класическите си неща. Но трябва да се опитва. Елвис Костело е прекрасен пример какво можеш да сториш с напредването на възрастта. Той ми е приятел, беше в Ню Йорк и направи три различни концерта в три отделни вечери, с балет и музикални номера, които той бе написал. Наистина ме възхити. Такива артисти ме вдъхновяват, с остаряването те продължават да рискуват, да експериментират, да търсят новото. Това ще правя и аз. Не искам да се застоявам.
- Но публиката винаги очаква да изпълните и класиките по време на шоу. Не е ли това едновременно проклятие и благословия?
- Да, задължен съм да дам на публиката това, което иска. По време на последното турне бяхме включили седем нови песни и ги разпределихме измежду класиката. Стана приятно. Ако тръгна да ги изпълнявам една след друга, на хората ще им стане скучно. Най-отдадените фенове ще слушат, но по-стандартните почитатели ще си кажат “По-скоро бих чул нещо друго”. Действително е проклятие и благословия и моята задача е да намеря баланса.
- Значи вашата работа е да забавлявате хората?
- Да, разбира се, особено след като хората са платили толкова много пари, за да дойдат и да ме гледат на живо. Ако на едно шоу има 20 хиляди души, поне хиляда от тях ще искат да чуят новите песни, а 19 хиляди ще искат да изпълня старите хитове. И в един момент трябва да вляза в ролята на арбитър относно новото и старото.
- Изпитвате ли носталгия по легендарните шоута в Лас Вегас, които изнасяхте през 70-те: с екстравагантните костюми, перуките, шантавите очила?
- Страхотна носталгия имам по Лас Вегас. Само там вече мога да си позволя бомбастика, сменяне на костюми, на очила, те са страшно красиви и интересни. Много хора ми казват: “Бихме искали отново да те видим как отново скачаш около рояла и постоянно сменяш костюмите.” Аз не съм сигурен, че пак бих правил това, но шоутата в Лас Вегас ми дават възможност да се върна временно към онзи период от моята кариера. Наистина се забавлявам в този град.
- Как поддържате творческия си дух, докато пътувате толкова много? Носите ли си пианото навсякъде по света?
- Не, никога не свиря на пиано извън студиото или сцената. Имам си живот извън музиката. Направо подивявам от мисълта, че може да бъда един от онези хора, които си носят китарата навсякъде и обичат да казват: “Написал съм прекрасна песен, искаш ли да чуеш?” Майната им на тези глупости, в живота има други неща, от които се интересувам.
- В крайна сметка правенето на музика е просто работа, така ли?
- Пиша, когато имам нужда да пиша. В студиото. Отивам там, ако например искам да напиша мюзикъл или албум. Не си правя предварителни идеи за песни или други произведения. Не си нося диктофон навсякъде с мен. Когато ми хрумне идея за песен, гледам да я запомня и после я реализирам в студиото. Винаги съм работил по този начин.
- Медиите от години разпространяват легенди за огромните суми, които обичате да пръскате. Как гледате на това?
- Страшно много информация циркулира в публичното пространство относно парите, които печеля и харча. Нека бъде така. Аз наистина правя страшно много пари и пръскам страшно много пари. Живея си живота, обичам да се заобикалям с различни неща, колекционирам предмети, фотографии, картини, коли, вратовръзки, часовници. И какво ли още не. Доставя ми удоволствие. Нямам притеснения относно харченето - правя каквото си искам.
- Наричат ви “шопохолик” - пристрастен към пазаруването. Вредно ли е това според вас?
- Предполагам, че е по-скоро безвредно пристрастяване. Но наистина може да бъде като болест. Аз съм бил наркоман, алкохолик, булимик. Ако шопингът е последният останал ми порок, това не е проблем за мен.