Страната ни се приближава с 3% към средните доходи в съюза, съседката няма напредък
Преди няколко дни сръбският президент Александър Вучич заяви, че Сърбия е изпреварила България според размера на средната заплата и вече целта е достигането на по-напреднали страни по този показател. Това обаче е добър повод за кратко сравнение между тези две близки и по брой на населението, и по степен на развитие икономики.
Какво показват числата?
Според сръбския президент средната работна заплата в страната е 424 евро. Според официалните данни на Сръбския статистически институт през март брутната заплата е била 68 251 динара. Като се приложи официалният валутен курс на динара към еврото, тя се равнява на 577 евро. Средната нетна работна заплата към същия месец е била 49 400 динара, т.е. 417,7 евро. Сравнението с България показва, че към март средната брутна заплата е 1 107 лв., т.е. 566 евро, докато нетната заплата е 439,2 евро. По този начин Вучич е прав относно брутната заплата. В същото време обаче заплатата след осигуровки и данъци все още е по-висока в България. Освен това, според данни на Евростат средното ценово равнище в Сърбия е малко по-високо, отколкото в България. Така човек, който получава средната заплата в България, има по-висока покупателна способност от този в Сърбия.
Сърбия изпреварва България според темпа на растеж на средната работна заплата. През март 2018 г. брутната заплата, изразена в евро, се увеличава с 8,8% на годишна база, а нетната – съответно с 8,2%. Важен фактор за това е покъпването на динара спрямо еврото с 4,8% през посочения период, като по този начин се пречупва тенденцията за плавно обезценяване от предходните години. В България темповете са съответно 6,9% и 6,3% за брутната и нетната заплата.
Същевременно критерият, който се счита за по-показателен за състоянието на една икономика, е брутният вътрешен продукт на човек от населението според паритета на покупателната способност. Според данните на Евростат в края на 2017 г. за България покупателната способност е 49% от средната за Европейския съюз, докато за Сърбия стойността е 37%. Динамиката от последните пет години показва, че България се приближава с 3 процентни пункта към средните стойности за ЕС, докато Сърбия не отбелязва напредък.
В краткосрочен период обаче Сърбия изпреварва България според растежа на икономиката. През първото тримесечие на 2018 г. темпът на реален растеж на БВП в Сърбия се ускорява до 4,6%. В България растежът е 3,5%, като и в двете икономики основният фактор от страна на предлагането е строителството, а от страна на търсенето са инвестициите. Прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) е, че растежът в Сърбия през 2018 г. ще бъде 3,5%, докато в България – 3,8%. Стойностите за Сърбия обаче е възможно да са леко подценени.
Нетните преки чуждестранни инвестиции в Сърбия през първите пет месеца на 2018 г. са 1 092 млн. евро, докато преките инвестиции в България са едва 120,5 млн. евро. Данните за 2017 г. също показват предимство за Сърбия – 2 415 млн. евро срещу 950,1 млн. евро в България. Тоест понастоящем Сърбия е по-атрактивна инвестиционна дестинация от България. Освен това сръбското правителство успя да договори изгодно финансиране за инфраструктурни проекти от Китай, като изграждането на железопътната линия Белград - Ниш и продължението ? до границата с Македония. От друга страна секторът, който привлича най-много частни инвестиции през последните години, е автомобилостроенето. Това предопределя и неговото динамично развитие.
Същевременно нормата на безработица е значително по-висока в Сърбия, като през първото тримесечие на годината процентът на регистрираните безработни лица е 14,8%, докато в България той е 7%. Заедно с това относителният дял на заетите и на икономически активните лица в България е по-висок, отколкото в Сърбия. Едно от обясненията за равнището на тези показатели е свързано с факта, че за разлика от сръбската българската икономика е значително по-близо и дори надхвърля потенциала си. Друг важен фактор е по-високият дял на неформалната заетост в Сърбия.
Сърбия и МВФ
През февруари 2018 г. Сърбия успешно приключи тригодишното предпазно споразумение с Международния валутен фонд в размер 1,32 млрд. долара. Всъщност представянето на икономиката є е по-добро спрямо много от поставените в споразумението цели. Въпреки ускоряването на икономическия растеж, нарастващите инвестиции и заетост обаче от МВФ отбелязват, че е необходимо по-нататъшно задълбочаване на реформите, за да се продължи пътят към достигане на пълния потенциал.
През 2014 г. икономиката е в рецесия. Слабите институции, намаляващите данъчни приходи и растящите публични разходи, за които допринася и лошото управление на държавните предприятия, водят до бързо натрупване на задължения до неустойчиви равнища. Така през 2015 г. публичният дълг достига 74,7% от БВП. Правителството осъзнава тези проблеми и предприема мерки за фискална консолидация, повишаване на устойчивостта на финансовия сектор и широкообхватни икономически реформи.
След три години резултатите са налице. От втория най-висок бюджетен дефицит в Европа през 2014 г. през 2017 г. вече се реализира излишък. Държавният дълг се понижава. Доверието в икономиката се възстановява, което води до повишаване на инвестиционната активност както от местни, така и от чуждестранни източници. Нормата на безработица е близка до исторически най-ниското си равнище и продължава да спада. Банковата система се стабилизира, а делът на необслужваните кредити вече е по-нисък от нивата преди финансовата криза. Темпът на инфлация се запазва относително нисък и стабилен.
Препоръките на МВФ се отнасят до реформиране на публичните институции и услуги, най-вече в областите данъчна администрация, образование и здравеопазване. Необходимо е подобряване на управлението на държавните предприятия, намаляване или премахване на субсидиите и поставянето им в пазарна среда, където да се провери дали те са жизнеспособни. Държавните финансови институции трябва да бъдат реформирани или приватизирани. Подобряването на средата за бизнес също е необходимо, най-вече по отношение на данъчната система и регулациите. Освен това инфраструктурата трябва да бъде значително по-развита, което означава пътища, телекомуникации и пренос на енергия.
Конкурентоспособността на България и Сърбия
Индексът на глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум подрежда 137 икономики според основни изисквания за конкурентоспособността като качеството на институциите, на инфраструктурата, на макроикономическата среда, на здравеопазването и основното образование. Освен това се дефинират фактори, които водят до повишаване на ефективността като висшето образование и професионалното обучение, пазарите на стоки и услуги, финансовите и трудовите пазари, готовността за технологични промени и размера на пазара. Последната група фактори са свързани с иновациите и възможностите на бизнеса за усъвършенстване на продуктите и производството.
Според резултатите от последния доклад, публикуван в края на 2017 г., България заема 49-то място, докато Сърбия – 78-о място. Според почти всички показатели българската икономика е преди сръбската. Единствено при качеството на здравеопазването и основното образование Сърбия изпреварва България. По-ясно изразени предимства България има при показателите, свързани с макроикономическата среда и готовността за технологични изменения. Като цяло предимствата не са големи, но са налице.
Най-важните пречки пред конкурентоспособността в България са свързани с корупцията, неефективната държавна администрация, данъчните ставки, лошата трудова етика, достъпа до финансиране, несъответствията между търсени и предлагани умения на пазара на труда. В Сърбия проблемите са сходни. Те са данъчните ставки, достъпът до финансиране, неефективната държавна администрация, корупцията и политическата нестабилност.
Ефектите от посочените фактори могат да се търсят в данните за външната търговия на двете страни. През 2017 г. Сърбия е изнесла стоки и услуги на стойност 19,3 млрд. евро (колкото България през 2010 г.), докато вносът е в размер 22,4 млрд. евро. Износът от България за същия период е 33,5 млрд. евро, докато внесените стоки и услуги струват 32,5 млрд. евро. Разбира се, основен принос за по-развития външен сектор в България има членството в ЕС и липсата на мита при търговията със страните от съюза. Така българските фирми вече са част от веригите на добавена стойност при много производства.
Основното предизвикателство пред сръбската икономика в момента е оставането на квалифицираната работната сила в страната. Именно по тази причина размерът на възнагражденията е толкова важен. Изпреварването или застигането на някои от локалните конкуренти може да бъде повод за гордост за местните управляващи, но по-важно е доближаването до заплащането в развитите икономики от Европейския съюз. В това отношение и Сърбия, и България са все още твърде далеч. Конкуренцията както помежду им, така и с другите страни от региона, би трябвало да бъде един от стимулите за политиците да предприемат нужните действия, които да допринесат за повишаване на стандарта на живот на устойчива основа.