На остров Бали? Купа на Русия по сърфинг? Тези там съвсем ли не знаят къде да си харчат парите?, е първата реакция на обикновения човек.
И макар ,че решението на Руската федерация да си организира състезания на края на света, изглежда странно. В действителност е съвършено, а вероятно и единствено.
Всъщност Русия е огромна страна, чиято територия е заобиколена от 15 морета и един океан. Но има един проблем – малко вълни. Онези, без които сърфингът, олимпийски вид спорт, не може да съществува.
„Да, имаме вълни, въпросът е, че не идват толкова често, както в океана – казва Андрей Кнаус, президент на Руската федерация по сърфинг. - В Сочи, например, хубава вълна можеш да чакаш с дни дори със седмици, а след това да караш само няколко часа. Затова се налага да правим открити състезания зад граница. Например, на Бали!“
И не е необичайно, че повечето добри руски сърфисти, са се установили именно на този екзотичен остров. Там живеят работят, тренират, но и дават уроци на останалите. Затова нямат възможност да пътуват до родината си, за да се включат в квалификациите за националния отбор. Но пък им се иска да попаднат в състава. А от федерацията изразиха желание да дадат шанс на младите спортисти да демонстрират възможностите си. И го направиха. С купата на Русия на ... Бали.
„Перспективите? Разбира се, да попадна в националния и да отида на световно първенство – казва Игор Глазирин, победител в надпреварата. Не винаги мога да пътувам за състезанията в Русия, където става подборът. Продължително време са, излиза скъпо, а тук има много работа.“
Глазирин не само спечели купата, но и стана първият човек в историята на руския сърфинг, събрал абсолютния максимум от 10 точки. На острова той работи като инструктор по сърф. А след успеха приятелите му се шегуват, че сега цената за услугите му ще се покачи двойно.
„Руският сърфинг е като африканският сноуборд – казва победителката при жените в дисциплината „лонгборд“ Елена Второва. - Сякаш две понятия, които не се съчетават едно с друго. Но ние много направихме и продължаваме да правим. Моят ден преминава така: Ставам в 5 сутринта, до 9 часа тренирам себе си или ученици. А от 10 до 20 часа – работя.“
Елена е от малкото щастливки, която през миналата година участва и на световно първенство. В плановете й е да отиде също на олимпиадата Токио 2020.
„Колкото по-рано започваш, толкова повече време имаш да се усъвършенстваш, така е с всеки спорт – продължава Второва. - Ако вземаш първите си уроци на 20-25 години, както ние, разбира се, че ще е трудно. Та съперниците ни, които са израснали на океана, са се качили на дъската още на 5-годишна възраст. Но световният елит ни протяга ръка и се отнася с разбиране.“
Всъщност сърфингът се развива от 100 години, а международните състезания са 50. Представете си колко са вложили в тази индустрия американци, австралийци, португалци, малайзийци. А руснаците се опитват да развиват този атрактивен спорт по-малко от 10 г. Но дават всичко от себе си.
„Руският сърфинг е за смелите“, казва с усмивка Александър Росляков, председател на попечителския фонд към Руската федерация. - Преди три години бях в Шри Ланка. В океана гледам огромни вълни, които оформят скоростни тръби и ... три момичета. Никой друг. Мъжете стоят на брега и не смеят да влязат. Сред тях бяха австралийци, американци, португалци. Отстрани инструкторите крещят: „Луди хора, кои са те?“ А това бяха нашите момичета...Така се прави. Преди 2 години изпреварихме австралийците на световното. Тези, които са измислили този спорт, и който е в училищната им програма. А какво ще стане, когато ние започнем да тренираме още от деца...“
Ето, например, Дмитрий Флоров живее на Бали и тренира по-малко от година. Дошъл е като турист с родителите си. Минал е курс, включващ 9 часа. Демонстрирал е нелоши умения сред начинаещите. И вече е победител в купата на Русия при юношите.
„Хванах 9 вълни, а най-добрите две ми донесоха 9 точки – казва Флоров. - Сега искам да карам и в световните серии, но първо трябва да мина квалификациите. Засега няма руснаци в световната ранглиста, но пък кой знае, може да съм първият.“
На Бали се е установила и Елена Болисова, която е професионална балерина. „От дете тренирам, затова съм свикнала с тежките натоварвания – признава тя, която стана първа на състезанието в дисциплината „шортборд“. - Карам сърф от 7 години, от толкова живея тук, на острова. Дойдох при първа възможност. Тук е моето сърце, при океана.“
Част от тези победители влязоха и в разширения състав на националния отбор. А следващият приоритет за сборная е класиране на олимпиадата Токио 2020. Засега само класиране, защото допреди 10 години сърфингът в Русия е бил непознат. Но шефовете на федерацията са оптимисти, че дисциплината се развива бавно, но се настанява трайно в спортния живот на страната.