Със среднощно бдение във Видинска митрополия ще отбележат 650 години от смъртта на Св. Ромил Бдински. Преподобният светец, наричан още Св. Ромил Видински, е духовен покровител и закрилник на Видин е починал на 16 януари 1375 г. и на тази дата се слави неговото име, живот и дейност. На този ден БПЦ чества и Честните вериги на св. ап.
Петър и свмчк. Дамаскин Габровски , каза за Труд протосингелът на Видинска митрополия архимандрит Антим.
Среднощното бдение на Св.Ромил Бдински ще започне в 20 часа на 15 януари и ще продължи до 01 часа на 16 януари в митрополитския храм „Св.Николай“. На следващия ден от 9 часа в храма за бъде отслужена празнична света литургия. И бдението и службата ще бъдат оглавени от Врачанският митрополит Григорий, който е настоятел на Видинска епархия, до избора на нов митрополит, уточни архимандрит Антим. В житието на Св. Преподобни Ромил Бдински се разказва, че той е роден в град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си. Бил постриган за монах с името Роман в търновския манастир „Св.Богородица Пътеводителка“. Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка” бил постриган за монах с името Роман, разказва житието на светеца архимандрит Антим. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора” и в местността „Устие”, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или „Добрият Роман” по български. Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността „Парория” („пригранична” – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора , гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение”, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година, където е и погребан.
Десетки вярващи от Видинска епархия всяка година участват в поклонническо пътуване до Раванишкия манастир в Сърбия, за да почетат на гроба му паметта на светеца, което се прави на 29 януари по стар стил. В съседна Сърбия Св. Ромил Видински е известен като Раванишки, поради, че именно в Раванишкия манастир е бил монах.
Светеца е едно от големите светила на родната ни църква, на целия православен свят.
Приживе Св. Ромил Видински забранява мощите му да бъдат извадени от гроба, затова в южната част на манастирския притвор се намира и неговият гроб, където всеки може да отиде, да се поклони и да почете паметта на светеца. Там има специално изработена икона и молитвен кът в негова чест и памет, съобщи архимандрит Антим.
Днес манастирът в Раваница е женски, а монахините се грижат за деца с увреждания, които живеят в метоха близо до него. В манастирската църквата е и тялото на обявения за светец княз Лазар, което е нетленно. До него е гробът на свети Ромил Видински.