Древно писмо върху дреха
Фигурите, цветовете и разположението имат свое значение
„Пази“ уязвимите места
Шевицата е най-красивата част от фолклорните ни носии. Тя е древно писмо, използващо дрехата за свой лист, което иска да ни разкаже своята приказка. Българската шевица е изкуство, а в него е скрит шепотът на душата. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. Всяко истинско и съкровено изкуство минава далеч зад материалното и улавя космическите нишки на живота, за да свърже с тях в тънък възел добро, любов и време.
Говорейки за време, това е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си чрез тайния код в магия от символи, вплетени в геометрични фигури. Геометричните орнаменти обхващат всички видове линии – прави, начупени, кръгли, хоризонтални, вертикални, които образуват основните фигури – квадрат, ромб, триъгълник, многоъгълник, пречупени линии, звезди и розети.
Различни символи в шевици
Едни от най-често срещаните фигури са:
- Дървото на живота - представя идеята за връзката между земния (материален) и небесния (духовен) свят. Това е един от често срещаните мотиви в българския фолклор. Двата основни клона на дървото символизират двамата родители. Използва се фигурата квадрат, който представя божествената сила. Защото само с нейна помощ двама създават семейство и от това започва нов живот. На Дървото на живота може да са извезани плодове.
- Елбетица е централният плод в Дървото на живота. Представлява два кръстосани кръста с допълнителни фигури. Символизира кръговрата на живота и има защитен характер.
- Канатица - символ на вечния живот и безкрайността, със значение „криле“. В България този символ се среща както във везбата, така и в килимарството и грънчарството. Когато се изработва, се нарича на рода и семейството. Графично представлява два триъгълника – Маказа, които се докосват по върховете си. Това свързване е началото, което двама дават за новото семейство. До основния триъгълник на канатицата обикновено има по-малки, симетрично разположени от двете страни, които показват децата. Композицията с повече триъгълници създава нова, по-тежка и богата символика – тази на рода.
- Родови знаци - те заемат важно място в бита на хората и са свързани основно с продължението на рода и сродяването. Те са стилизирани символи за годеж, сватба и хармонията в семейството.
- Кръстът - в началото този елемент се поставял за предпазване от беди, но след приемането на християнството по нашите земи, получава значение като символ на Бог.
Елбетица
Цветовете във везбата също носят своя символика. Най-често срещани са червен, бял, зелен, син, жълт, черен.
- Червено - символ на майчината кръв и продължител на живота, червеният цвят предпазва и от „лоши очи“. Редица поверия и обичаи са свързани с него - първото великденско яйце задължително се боядисва в червено; булката се венчава, покрита с червено було; Еньова буля също е покрита с червен воал; червен конец се връзва на китката на новороденото и др. Поради тези дълбоко вкоренени традиции, приложението на червения цвят е пренесено и в българската шевица.
- Зеленият цвят се възприема като израз на вечно възраждащия се живот и е свързан с Дървото на живота, което дарява вечен живот и дава целогодишно плод, а листата му изцеляват народите. Тясната връзка между човека и природата се олицетворява от зеления цвят, който съвсем естествено присъства в българската шевица.
- Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения обред и в „бели“ менци се наливала „мълчана вода“ за обредните хлябове за сватбата.
- Жълтият се свързва със слънцето, даряващо светлина.
- Черният символизира земята – принадлежността към земята, здравата връзка с нея и с корените.
Дрехите се приемали като чисто платно, върху което човек може да рисува и така да избере и предначертае съдбата си чрез единствения му начин – да я напътства. В буквалния смисъл - само тогава тя е в неговите ръце. Затова дрехите на българите в миналото са били изпъстрени с шевици.
Изборът къде да бъде направена, не е случаен. Сукманите и ризите на майките кърмачки са се извезвали по ръба на пазвата с цел да пази кърмата й, като основен източник на храна за бебето. Долният ръб на ръкавите също е особено място, защото там свършва дрехата и от там човешката енергия от ръцете се влива в земята. Почти всички отвори на дрехите са защитени с шевици. Бродират се около врата, където е щитовидната жлеза, гърдите, краищата на ръкавите, на ризата и на краката. Това са най-уязвимите, най-слабите места, откъдето може да проникне една нечиста и злонамерена мисъл, която може в буквален смисъл да унищожи човека, да промени неговата карма, неговата аура.
Когато везе шевици, жената влага сърцето си, душата си и своите мечти. Облеклото с шевици през годините се променя. Везмото губи функцията си като знак и се превръща в изкуство. В съвремието ни се развива приложната бродерия. Шевици се появяват върху сватбени и ежедневни тоалети, чанти, сервизи, мебели, украшения.
Всеки регион в България има своя отличителна по вид разпознаваема шевица, в която са въплътени символи, характерни за дадения район – стилизирани елементи, свързани с бита на хората в района. Всеки регион има свои характерни особености в в кройката, материята, цветовете, използваната шевица и други.
Една от най-колоритните
Води началото си от славяни и прабългари
Българската шевица е една от най-колоритните на Балканския полуостров. Везбените орнаменти са част от българското народно творчество, което води началото си от древното изкуство на славяни и прабългари, обогатено от влиянието на други народи, с които българският етнос е имал допир през вековете. Намираме сходство с културните традиции на народите от Тибет, Китай, Монголия, Средна Азия, Волжка България, Дунавска България и др. За първообраз на везбените орнаменти се счита татуировката на голото тяло. С появата на тъканите тези орнаменти се пренасят върху дрехите. Това се случва през бронзовата епоха на Тракия, а произхода на много от мотивите е още по-древен – те се появяват още през медно-каменната епоха.