Тайният противоядрен бункер на Сталин - вижте какво е скрито на 65 метра под земята (ВИДЕО)

По време на Студената война това е мястото, предвидено за вземане на решение за ядрена атака срещу Америка, т.е. за началото на "третата световна война". В центъра на Москва, на дълбочина 65 метра под земята, е скрит противоядреният бункер на Сталин, който е на бойно дежурство цели 30 години. Разберете какви тайни крие тази сграда и какво има в нея днес, надникнете в нейните тунели и открийте защо Сталин никога не я е посещавал.

„Бункер-42“ е единственият в света противоядрен бункер-музей. В него се слиза по вертикална шахта с диаметър 6 метра чрез асансьор и стълбище, състоящо се от 310 стъпала, условно разделен на 18 подземни етажа. Свръхсекретният военен обект се състои от множество тунели с обща площ от 7 000 квадратни метра. Коридор, във вид на лабиринт, изпълнява защитна функция от проникващата радиация. Всяка врата в бункера представлява метална кутия, запълнена с бетон и се затваря автоматично според посоката на възможната ударна вълна. Тесните коридори имат множество завои с цел отслабване на ударната вълна.

Изграждането на съоръжението започва през 1950 година, във връзка със заплахата от ядрен удар от страна на САЩ. „Бункер-42“ е предвиден да бъде убежище за първите лидери на СССР. Той може да издържи на ядрен удар и да укрие от радиация почти 5 000 човека. По това време нито една държава в света не строи подобни обекти. Всички инженери, участвали в изграждането на бункера, подписват документ за неразгласяване на държавна тайна. Заповедта за строежа е подписана от Йосиф Сталин, а бункерът е готов за експлоатация през 1956 г.

В обекта има телеграф, радиостанция и всичко необходимо за живот, а по време на Студената война неговата работоспособност е поддържана от 3000 човека. През 80-те години е взето решение за демонтиране на оборудването и реконструкция на съоръжението. Всъщност бункерът е занемарен и разграбен. През 2000-та година той е официално разсекретен и става уникален музеен комплекс.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Румяна Генадиева

Този уебсайт използва "бисквитки"