Такса „Прокопиев“ надува сметките за ток

Между 10 и 30% от фактурата на битови и бизнес абонати се помпа от зелената енергия

Държавата плаща за зелен ток колкото дава и на АЕЦ, ВЕИ енергията обаче е 5 пъти по-скъпа

Прокопиев печели хем от сметките ни, хем от премии, плащани отново от джоба ни

Такса „Прокопиев“ надува сметките за ток в България. На фона на галопиращите цени от миналото лято цени на електроенергията у нас, големите печеливши от хаоса на пазара на ток, предизвикал рекордни нива на инфлацията в страната, са всъщност собствениците на ВЕИ-та. Най-големият сред които е именно разградският олигарх. Именно Прокопиев е и идеологът на „зеления преход“ у нас, който прокламира от две десетилетия от трибуните на медиите си и прокарва реално през мрежата си от НПО-та и депутати, министри и дори премиери проксита в изпълнителната власт.

Така, в настоящите времена на скачаща инфлация и все по-намаляваща покупателна способност на потребителите, Прокопиев формира грандиозни печалби по две линии, но все на гърба на всички нас, данъкоплатците. Първата са сметките ни за ток, втората – парите от държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Близо 10% е добавката за „зелена енергия“ във фактурите на битовите абонати за електричество. При това, без да се отчита фактът, че 

при всяко вдигане на тарифите на тока на регулирания пазар 

всъщност се калкулират инвестициите, направени от играчите, участващи в енергийния микс. Това допълнително бърка в джоба ни. При бизнеса пък въпросната добавка скача на близо 30%, сочат изчисленията на експертите.

Всъщност проверката с колко точно токът от възобновяеми енергоизточници помпа сметките ни за електричество се оказва трудна мисия, защото независимо от твърденията за прозрачност при формирането на цените у нас, публичната информация за ценообразуването е доста оскъдна. Тя изцяло липсва от самите сметки. Въпреки че след големите протести през 2013 година, беше анонсирано, че всеки ще може сам да „разчита“ фактурата си за ток. Към днешна дата обаче дори висшето образование продължава да не е достатъчно, за да може един абонат да разбере какво плаща и на кого.

Но пък, дори да не разполага с енергиен експерт, който да го изчисли, както е в този случай, може спокойно да посети платформата за продажба на ток на енергийния олигарх Иво Прокопиев, където ще види с колко точно е минат. Тя беше създадена преди вече повече от година – точно преди либерализацията на пазара, с анонса, че всеки може да се върже към нея - независимо дали е битов или бизнес абонат. Проста проверка в сайта й показва, че ако битов абонат реши да си доставя ток от Прокопиев, а не от ЧЕЗ, сметката му трябва да излезе с 65% по-ниска (без в нея да влиза ДДС).

Поне така показва калкулатора на разградския бос.

Откъде идва разликата?

Цената на битовите абонати в момента се състои от 3 компонента – стойност на консумираната енергия, цена за достъп и пренос на енергия и ДДС. При фактура от 400 лв. например, колкото получиха част от абонатите на ЧЕЗ през януари (виж карето), 220 лв. отиват за консумирана енергия. Още около 100 лева за достъп и пренос за енергия. Приблизително 80 лв. са за ДДС. Ако обаче същата сметка мине през платформата на Прокопиев, калкулатора на сайта му показва, че тя би спаднала със 120 лв. Защо?

Кучето всъщност е заровено при ценообразуването

на т. нар. микс.

В него влизат цените, които НЕК плаща за закупуване на електроенергия от производителите в страната. Към момента най-голямата сума отива при ТЕЦ-овете у нас. От малко над милиард лева за 6 месеца НЕК плаща около 920 млн. лв. на въглищните централи. Още по около 80 млн. лв. за същия период отиват при АЕЦ и ВЕИ-тата в страната. Макар привидно парите за възобновяема енергия да са относително малко на фона на сумата за въглищните централи, реално срещу тях НЕК получава 5 пъти по-малко ток от ВЕИ отколкото от АЕЦ „Козлодуй“ например. Как се получава този фокус? В последното си участие в bTV лидерът на АБВ и бивш вътрешен министър Румен Петков обясни, че цената за 1 мегават от АЕЦ струва 55 лв., докато тази от ВЕИ удря 330 лв. за същото количество. Така на практика за под 2% от консумираната енергия, един битов потребител плаща близо 10% от цялата сума за ползвания ток (без таксите на ЕРП-тата и ДДС-то).
Това обаче не е всичко, както се казва в една популярна реклама.

Преди в цената на микса да се намесят и ЕРП-тата, които я набъбват със своите такси и инвестиции в електропреносната мрежа, НЕК добавя към нея и парите, които се възстановяват за направените инвестиции от производителите на ток в страната. Очевиден факт е, че като изключим ВЕИ-тата (и в частност соларите и вятърните генератори), пари за инвестиции при другите производители почти няма. АЕЦ-ът работи само с два малки блока, а при ТЕЦ-овете токът се явява остатъчен продукт от основаната им дейност – топлоенергията. Затова инвестициите на топлоцентралите се калкулират в сметките ни за парно. Така

единствените пари за инвестиции отиват при господаря на соларите – Прокопиев,

който е монополист в изграждането на фотоволтаични паркове и системи у нас. Разликата, която се плаща от НЕК, а след това респективно и от всички абонати в страната лесно може да се проследи точно през системата на Прокопиев. Там цената рязко пада до огромна степен именно заради липсата на въпросните такси.

Помпането на сметките обаче не спира до тук – поне за бизнес абонатите. При тях, за разлика от домакинствата, още една допълнителна такса - „задължение към обществото“.

Каква е нейната роля? Приходите от въпросната такса, формираща около 1,5% от сметките на бизнеса за ток, отиват в създадения през юли 2015 г. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Пак там постъпват и приходите от продажбата на квоти емисии парникови газове, както и 5% отчисление от производителите на ток. С парите пък самият Фонд изплаща премии, с които покрива на разликата между преференциалните цени, на които държавата изкупува на преференциални цени тока, произвеждан от ВЕИ-та и прогнозната пазарна цена. Тоест въпросните премии отиват именно при Прокопиев, като собственик на ВЕИ-та.

На пресконференция преди само седмица – на 16 февруари, от ДПС обявиха, че сезират прокуратурата за 13 дружества, свързани с разградския олигарх Прокопиев, чрез които той е 

печелил средно годишно по 50 млн. лева от премиите, давани от Фонда.

Според движението, по тази схема на свързаност, енергийният бизнесмен се е облагодетелствал с общо над половин милиард лева.

Равносметката показва, че това отново са пари, които ако не пряко, косвено удрят джобовете на всички български граждани. Далеч не говорим само за парите от продажба на емисии, които се явяват средства на всички ни. Второто перо, по което влизат приходи във Фонда – петте процента отчисление от производителите, директно влизат в сметките ни. А такса „задължение към обществото“, плащана от бизнеса, помпа фактурите на фирмите, които пък от своя страна вдигат цената на продукцията си, за да компенсират надутите си фактури за електричество. Така, равносметката е, че 

заради лобистките интереси на едни, страда цялата държава,

която от месеци е във вихъра на нечувани нива на инфлацията, водещи до все по-голямо обедняване на всички ни. Всички, с изключение на олигарха Прокопиев и съратниците му.

За справка, ВЕИ империята на разградския бос „Соларпро“, по собствените си твърдения е построила над 2 гигавата мощности, като в България са само част от тях. Останалите са в над 10 други държави от ЕС. Сами можете да предположите гигантските размери на печалбите, генерирани от Прокопиев на гърба не само на българските, а и европейските данъкоплатци.

Сметките за януари двойни въпреки мораториума

Въпреки наложения мораториум върху цената на тока за битови потребители, сметките за януари, които част от потребителите в цялата страна са почти двойни.

Така например потребител от столицата е получил сметка от близо 400 лв. за януари, въпреки че сметката му през декември е била за 230 лв. Двете сметки пък са в пъти по-високи от миналогодишните, когато през декември 2020 г. Сумата е била около 110 лв., а през януари – под 150 лв. Още по-фрапиращ е случай от Северна България, където в празен апартамент на починал човек, в който токът е спрян от централното табло, е пристигнала фактура за близо 90 лв.

Заради сериозното надуване на сметките, въпреки наложения мораториум, в неделя в София бе организиран и протест срещу високите цени на тока. Привърженици на ВМРО и граждани организираха автошествие, а след това демонстративно запалиха фактурите си за ток пред сградата на Министерски съвет.

„Капитал“ – морков за приятелите, тояга за враговете

Най-пресният пример е с рокадите в КЕВР

Со благо, а когато не стане – со много кютек. На тази максима работи издателската империя на разградския олигарх. Тя важи не само за флагмана на Прокопиевата „Икономедиа“ – „Капитал“, а и за останалите издания от добре смазаната в полза на интересите му медийна машина. В нея, както разкри авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ има над 25 медии, но да се върнем на „Капитал“, който задава тона, следван от останалите в машината.

И най-елементарният контент анализ на съдържанието на седмичника, претендиращ да отразява проблемите на бизнеса у нас, показва, че той отразява единствено и само интересите на собственика си. Играе ролята на трибуна за лобизъм, при това - на принципа на моркова и тоягата. Първото е запазено за хората от обкръжението му, политическите му проксита и прокарването на конкретни идеи, които иска да наложи на управляващите в съответния момент. Второто – за враговете му. А в тази графа попадат всички, които имат неблагоразумието да се изпречат на пътя на Прокопиев.

Най-пресният пример за превръщането на „Капитал“ в бухалка е с рокадите в КЕВР.

Дългогодишният председател на регулатора Иван Иванов, който оглавяваше комисията от 2015 г., скоропостижно бе сменен преди две седмици. Депутатите му избраха наследник на 9 февруари. Скоропостижно, защото мандатът на Иванов реално изтече преди близо 2 години. Какво тогава наложи смяната му по спешност да бъде вкарана в дневния ред на НС? Преди дори депутатите да са приели бюджета на държавата за настоящата година? Две решения на КЕВР, с които бяха орязани свръхпечалбите на ВЕИ-тата (включително и тези на Прокопиев) насред кризата с тока, като по този начин комисията защитаваше именно обществения интерес. С първото – от последните дни на декември, актуализира със 147% нелогично ниската прогнозна пазарна цена за изкупуването на тока от ВЕИ. Тя беше в размер на 119 лева за мегаватчас – в пъти по-ниска на фона на галопирането на цените на свободния пазар. Ключовият момент тук е, че Прокопиев, като собственик на солари, „перки“ и прочее ВЕИ-та, получава под формата на премия от държавата именно разликата между въпросната прогнозна цена и преференциалните цени, на които се изкупува токът им. Въпросните премии се изплащат от специално създадения преди години за целта Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. При средна преференциална цена от 330 лева на мегаватчас, сметката с колко решението на КЕВР е объркало плановете на Прокопиев за печалба е елементарна. С милиони, при това десетки. С второто решение на КЕВР – от 1 януари пък КЕВР посочва, че предвид наложения от НС мораториум и вече повишените прогнозни борсови цени, ако държавата изплати и въпросните премии, собствениците на ВЕИ-та като Прокопиев, ще направят „свръхпечалба“. В резултат на което приема, че няма да има премии за почти всички в сектора, като подчертава, че така ще бъдат спестени 350 млн. лева на държавата на годишна база.

Двете решения са съпътствани от лавина от статии в „Капитал“ и останалите медии под контрола на Прокопиев, в които летят обвинения срещу КЕВР. В това число, че ще предизвика фалити в сектора. Така два дни след второто решение и само ден след поредната статия, на 3 януари премиерът Кирил Петков излезе с изявление, в което обвини КЕВР, че е виновно за високите сметки за ток и не пази интересите на държавата. А реално го махна именно, защото в конкретния случай регулаторът запази интересите на държавата и на гражданите й.

TRUD_VERSION_AMP:5//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"