Никога повече няма да видим ДПС такова, каквото беше досега
Има риск БСП да спре да съществува
На избори. Отново, този път на 27 октомври. Как ще се промени политическият ландшафт и промяната ще бъде ли към добро? Или пък напротив - към още по-голяма политическа фрагментация и противопоставяне, респективно невъзможност да бъде излъчено редовно правителство. Какъв фактор играят върху всичко това деструктивните процеси в много от основните партии? Как ще се решат братоубийствените вътрешнопартийни войни в ДПС и БСП? По тези и други въпроси говорихме с политолога доц. Татяна Буруджиева.
- Да започнем с главната политическа тема – колизиите в ДПС. Първо ЦИК окончателно отказа да регистрира за изборите и двете коалиции около Доган и Пеевски, които не се отказаха от това партия ДПС да бъде съставна част от въпросните коалиции. А малко след това ДПС-Доган вместо да обжалват решението, както се очакваше, регистрираха отново ДПС, но самостоятелно партията в ЦИК. Последва и трети акт на пиесата – хора на Пеевски пък поискаха оттеглянето на регистрацията. Как ще коментирате казусите в Движението?
- Намираме се в напълно нова ситуация, в една юридическата схватка, като битките са нормативни. Но партията не е просто регистрация, така че битката, която започна като битка за символа ДПС, а в случая с БСП, се пренася вече в юридическата сфера, и това се случва за първи път. За първи път сме в ситуация, в която лидерите на една партия искат да унищожат и работят срещу собствената си партия. Не е ясно какъв ще бъде изходът, това го решава съдът и е второстепенно. Това е като при развода – няма страна, която да е абсолютно права. Първостепенното е, че биват нахъсвани един срещу друг различните крила и избиратели, те се разочароват, разкъсва се тази емоционална колективна връзка със собствената им партия. Каквото и да се случи, колкото и листи да се регистрират, колкото и парламентарни групи да влязат, истината е, че повече няма да имаме такова ДПС, каквото го имахме досега. В момента Законът на политическите партии не работи, защото стимулира фиктивното съществуване на безкрайно много малки партии чрез постоянното им участие в някакви коалиции. Трябва така да се промени уредбата, че да стимулира съществуването на стабилни политически субекти и да не позволява разрушаването на партиите.
- Може ли да се каже коя от двете фракции – тази на Доган или тази на Пеевски, има по-добри аргументи?
- В случая няма прав от гледна точка на това, че една партия не е просто регистрацията и формалните постове. Една партия е взаимоотношението между избирателите на партията и лидерите. И когато има проблеми в една партия и разправии в елита, нормалната процедура е някой да си отиде или и двете страни да си отидат и да оставят властта на едно ново ръководство. Защото разправиите между тях съсипват възможността тази партия да изглежда сериозна пред избирателите. Което всъщност затваря възможността за привличане на периферия и оставя електората само в едни ядра, които също на свой ред са разклатени.
- Ако на предстоящите избори се явят и двете формации около Доган и Пеевски, коя от двете ще вземе надмощие, що се касае до изборните резултати?
- Много зависи от формирането на крайните емоции да се гласува. Ако сред избирателите на ДПС надделее чувството, че трябва да си съхранят партията, защото тези процеси наистина са убийствени за партията като символ на единство и на която хората се опират, когато трябва да им се разрешат проблемите, тогава може да прогнозираме, че групата около Ахмед Доган ще има превес и по-голямо представителство в парламента. От друга страна обаче, ако вземем предвид, че става въпрос за една много специфична битка в елита на ДПС между една малко по-голяма група от хора, които разпределяха досега властта и всъщност решаваха всичко, включително възможностите за работа, развитие, перспектива на хората, живеещи в определени региони на България и битката сега е това да не се решава от група, а само от един човек, за който можем да кажем, че е бил човекът, който е отговарял за изборните резултати и електоралните взаимоотношения, можем да очакваме да се получи изненада. А и предвид някои от регионите на ДПС, които не са с чисто турско население – например помаци, ромско население, не е ясно как ще се мотивират да гласуват и дали ще искат да бъдат затворени в рамките на една партия. Има и региони като Северозапада, където въобще няма мюсюлманско население, където ДПС се представя много добре. Това е политиката, която преди години формулира Ахмед Доган – че това е национално представителна партия, а не е партия на българските турци, не е етническа партия. И точно тази група на „отцепниците“ формираше този характер на ДПС. Ако си говорим за възможността да видим две групи на ДПС в парламента, то говорим за това, че отново се връщаме към етническото начало на ДПС. И според мен не може да се каже, че това е модернизация. Друг е въпросът какви точно слоеве от българското общество привличат пък другите.
- Говорейки за това етническо начало, което споменахтме, смятате ли, че има опасност този конфликт в ДПС да доведе до етническо напрежение, от каквото се опасяват някои?
- Според мен е тежко нереалистично. Лично аз съм се сблъсквала с факта, че има български села, в които никой не ти говори на български език. Това е факт и съществува. Но етническо напрежение не съществува в България и никога не е съществувало. Дори напрежението по време на Възродителния процес не беше между българите и турците като етноси, разделението беше на съвсем друга основа. Тогава ставаше въпрос за едно насилствено действие от страна на държавата, осъществено върху една група от населението. И смятам, че една голяма част от българското по етнически произход население беше против това нещо. И съм установила, че в смесените региони по никакъв начин не се усеща някакво напрежение между хората. Точно затова от 30 години си говорим за това, че населението от турски произход има по-малка възможност за развитие от етническите българи – точно, защото са под влиянието на една партия и разчитат единствено на това, какво ще направи за тях тази партия. А тази партия пък от своя страна непрекъснато изисква от другите да се вършат неща именно защото става въпрос за етническо напрежение. Докато това не се премахне – да се решават въпросите ни спрямо това от каква етническа група съм, не можем да говорим, че живеем в модерно общество и сме в 21-и век.
- А как си обяснявате страненето на другите партии, най-вече на ГЕРБ, от заемането на каквато и да е позиция в споровете в ДПС? Правилна позиция ли е това?
- В тези два месеца партиите трябва да говорят с гражданите по темите, които ги вълнуват. Аз дълбоко се съмнявам, че основният проблем на гражданите е Пеевски-анти Пеевски или войната между Пеевски и президента Радев. Това е политически въпрос, защото във втория случай говорим за война между една партия и институция като президентската. И лично аз съм много разочарована от това, че президентът слезе в битката, в която го стимулираше да слезе самият Пеевски. Това върши работа на Пеевски, но не на институцията президент.
- „Интересни“ са и процесите в БСП, където също има лидерска война...
- Тук за мен е още по-необяснимо в сравнение с ДПС, където все пак има двама председатели. Националният съвет на БСП, който по правилник одобрява листите, може да бъде пренебрегнат. Лидерът на БСП, който все още официално е вписан от съда, може да внесе листите за изборите по свое усмотрение. Новото ръководство само се вкара в огромни неприятности, ако просто бяха свикали Конгрес биха решили въпроса кардинално. Да се стигне до това съдът да решава дали си лидер или не, е недопустимо поведение. Не мога да кажа, че някоя от двете страни има адекватно управленско поведение, още по-малко политическо. Никога унищожението на собствената ти партия не е било приоритет на нито един лидер на БСП досега.
- Поставят ли тези крамоли в столетницата на хоризонта реална опасност БСП фактически да загине или поне да отиде окончателно в миманса на политическия живот?
- Да, смятам, че след като са стигнали 150 хил. гласа, разцепени рискът нито една от двете групи, ако се стигне до паралелно явяване, да не влезе в парламента, е огромен. Дори някоя от групите да добута до НС, след тези избори ще си поставяме въпроса БСП въобще ще продължи ли да съществува?
- Така широко прокламираното „голямо ляво обединение“, анонсирано още преди Бузлуджа, ще донесе ли успех на БСП и партньори, ако, разбира се, стане окончателен факт?
- Това ще стане, ако подписаното обединение се докаже като такова на изборите. Аз не вярвам, че подредбата на листите в тази коалиция ще даде някакъв тласък. До момента няма нито дума какви политики ще има това обединение, а не с кого и около кого, какво ще е посланието към хората. Засега посланието е – вижте какво грандиозно е обединението. Но избирателят иска друго, иска реални леви политики.
- А с оглед трусовете в почти всички парламентарно представени партии в момента с изключение на ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН очаквате ли още по-ниска избирателна активност на 27 октомври. С уточнението, че тази на предишните избори бе рекордно ниска в демократичната история на България.
- Струва ми се, че през октомври няма да видим чак толкова ниска активност, но и едва ли тя ще се повиши твърде много. В този смисъл, очаквам един по-раздробен парламент, в който партиите имат по-малка легитимност заради по-ниската си електорална подкрепа и ще бъдат по-малки сами по себе си. И силно се надявам, че едни смаляващи се партии, особено по-малките такива, ще престанат да имат самочувствието, че те трябва да управляват държавата. Те могат да бъдат партньори и то важни партньори, но трябва да разберат, че ще бъдат именно партньори. Не може при ниска избирателна активност, когато имаш 70-80-100 хиляди избиратели, да имаш самочувствие, че можеш да съставиш правителство, защото имаш някакви изисквания и предпочитания или не ти харесва това, което е станало и ще бламираш големите, след което ще искаш от тях подкрепа за правителство. Това поведение на всички политически субекти, ако не се промени, ще правим безкрайно избори. Защото партиите отказват да разберат, че са избрани в парламента с определени пропорции и места.
- Говорите за раздробяване на партиите и едновременно за поумняването им. Това не е ли противоречие? Защото при по-раздробен кабинет се очаква да е по-трудно съставянето на кабинет.
- Не, ако партиите престанат да мислят за съставянето на кабинет от гледна точка на своите персонални решения. Не става дума за съставянето на какъвто и да кабинет. Да, кабинет на мнозинството да изкара 4 години изглежда по-лесно. Но и кабинет на малцинството е нормален вариант, ако всичко не минава през идеята кой е даденият министър, дадената партия или пост. Мисля, че цялата история, която преживяхме с драмата с главния прокурор или с министъра на вътрешните работи, показа, че да смениш един човек не води неизбежно до нещо по-добро. Единственото добро решение е кой каква работа ще свърши. Това е логиката за мотивиране на избирателя. Ние трябва да гласуваме с оглед на това кой каква работа ще свърши, а не на база на това кой ни е по-симпатичен или антипатичен.
- В този ред на мисли съзирате ли някъде българския Марио Драги? Цитирам визията на Кирил Петков и ППДБ, които призоваха за равноотдалечен непартиен експерт. Може ли изобщо да се намери такава равноотдалечена фигура?
- Кажете ми коя е тази смислена, сериозна и авторитетна фигура, която ще се съгласи да се кандидатира за премиер, за да може всички да го оплюят? Това е просто абсурдно. Докато партиите не променят отношението съм към хората, които се номинират за някакви постове, не можем да разчитаме, че сериозни хора ще се заемат с политиката. Това е апел някой да си жертва името, семейството, миналото, бъдещето, ако щете и настоящето. Защо? Защото на партиите това им е необходимо. Няма такава логика. Много е лесно да кажеш Марио Драги. Преди години спорех с един колега, който искаше президентска република. И питайки го – кой? Кой може да е този подходящ за президент, след много спорове той ми каза – някой като Левски. Но едно е да кажат Левски или Марио Драги, друго е да се посочи конкретно име. Хайде да кажат кой от България, кой уважаван човек, няма да омаскарим. Защото ще кажат – този едикой си го предложи. Преди няколко дни Кирил Петков отново обясняваше кой на кого бил номинация. Докато сме с това мислене и с това поведение, не можем да очакваме Марио Драги. Защото веднага ще има въпроса – на кой е човек Марио Драги?Другият вариант пък е да започне спор – едните да казват „наш е“, другите да отвръщат „не, наш е“. През цялото време се фокусираме върху много дребнави неща. Приличаме на една кокошка, която след като й отрежат главата продължава да бяга и си мисли, че има глава.
- Около кого и как би могло да бъде структурирано редовно управление? ГЕРБ, които прогнозите отново нареждат първи?
- Първата политическа сила е тази, която да предложи правителство. Това правителство трябва да бъде основано на едни много сериозни разговори с втория, с третия, с другите субекти от парламента. Но дори и да се стигне до правителство на малцинството, това може да е кабинет, който да е с програма. Иначе естествено, че всяко правителство е експертно, защото при коалиция много по-задълбочено се търсят аргументи в биографията на министрите, че те могат да се справят и много по-трудно коалиционните партньори приемат чисто политически лица. Тук не е въпросът в експертността, има достатъчно хора, които могат да свършат работа, във всяко правителство в последните години се видя, че има такива хора. И те могат да бъдат поканени независимо при кого са били, а в зависимост от това дали могат да свършат работа и са наясно със задачите си.
Нашият гост
Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев.
Завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Буруджиева е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийски и Нов български университет.
Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански език.