Трябва да изядете един килограм сол, преди да се ожените
Радвам се, че хората се връщат към стойностната музика
Много си поплаках на автобиографията на майка ми
Няма как животът ти да е по-добър, ако псуваш и си ядосан на света
Певицата със завладяваща усмивка и кадифен глас - Теди Кацарова е родена в музикалното семейство на Силвия и Милчо Кацарови. Певческата ѝ дарба се проявява още от малка, но в началото тя се ориентира към рисуването и завършва Художествената гимназия в София. Когато е само на 17 години, тя печели популярното предаване „Хит минус едно“, с което дава заявка за музикална кариера. Дебютният ѝ албум „Кадифе“ се радва на голям успех и през 1998-ма Теди е избрана за най-добра ар енд би певица на годината. Покрай първия си брак с финландеца Макс Холм, тя заминава да живее в родината му, където започва успешно сътрудничество с известния музикант Ресу Редфорд. Теди печели признание и като композитор. Нейната песен „Летя“, изпълнена от Васил Найденов и майка ѝ Силвия Кацарова взима Голямата награда и първо място на „Бургас и Морето“. Тя участва и в много благотворителни концерти, с които помага за различни каузи. Красивата певица е част от турнето „Обич и песен“, както и от проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. На 24 септември в Зала 1 на НДК, Теди, заедно с Петя Дикова и Люба Пашова ще представят общата им песен „Ези-Тура“, на концерта „Пеещи артисти -3“.
- Теди, ти отново си част от едно от най-големите турнета „Обич и песен“. Как минават концертите ви в страната и зареди ли се с много незабравими изживявания?
- Това, което видях сега и всяка година го виждам все повече и повече е едно връщане назад към хубавата българска поп музика. Много ме радва това, че хората изпитват носталгия към стойностната музика и позабравените романтични преживявания, които носеха тези песни през годините. Това турне е много интересно, защото събира публика от всяка една възраст и съм щастлива, че музиката обединява поколенията. Евгени Боянов е човекът, който организира турнето „Обич и песен“ и негова е заслугата, че то вече няколко години успява да напълни всички летни театри в страната. Той е един радетел на хубавата поп музика. Сега с турнето бяхме във Варна, Бургас и Созопол, а на 28-ми октомври в НДК предстои големият му финал. Радвам се, че съм поканена на тези концерти и съм редом с такива звезди на сцената, а и новата ми песен се радва на голям успех из цяла България.
- Какво друго ти предстои до края на лятото?
- За втора поредна година участвам в един проект, който е съвместна песен на българо-китайската медия „Витоша“. Музиката е на китайски композитор, а текстът е мой. Предстои да заснемем и клип към песента. Този проект е част от кампания за добрите взаимоотношения между България и Китай. Сега участвам и в проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. Голямото нещо, което предстои е да отпразнуваме 50 години на сцената на моята майка Силвия Кацарова, както и 70-годишния ѝ юбилей - на 4-ти ноември в НДК, с голям сборен концерт. Ще има много гост изпълнители - певци, актьори и музиканти, сред които са Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев и Георги Мамалев. Изобщо, много хубави моменти имаме тази година- това е годината на нашето семейство!
- Би ли издала някоя от специалните изненади по повод юбилея на Силвия Кацарова?
- Една от изненадите е, че с Камен Воденичаров ще направим дуетно изпълнение на песента „Бяла въздишка“. Идеята за обща песен дойде, докато репетирахме за концертите от турнето на майка ми „70 нюанса любов“. С Камен спонтанно започнахме да си тананикаме тази песен и той каза, че много хубаво биха си паснали гласовете ни в дует. След което двамата изпълнихме „Бяла въздишка“ на един от концертите, а хората реагираха супер добре. Хубав дует се получи, може би и защото много години сме работили заедно с Камен и изключително много се харесваме.
- Новата ти песен „Намирай ме“, вече се върти усилено в ефира и получи много хубави отзиви. Какво можеш да разкажеш за нея?
- Това е песен, написана за мен от шведския композитор Дейвид Парк, който също ще бъде специален гост на концерта на 4-ти ноември в НДК и ще излезе с мен на сцената, за да я представим. Текстът е на Иван Бондоков. По време на създаването на текста, той преживя лична загуба и облече много красиво музиката в думи - все едно изля душата си. Виждам коментарите на хората за песента, а и почти всеки ден ми пишат хубави отзиви за нея. Приятно е някой да ти признае, че песента сякаш е писана за него и денонощно я слуша. Важно е хората да намират утеха в песните, защото музиката е универсално средство и по време на пандемията беше нашето лекарство - вдигаше духа ни и ни караше да трептим на друга вибрация. Не мога и ден, без да слушам музика!
- Твоят любим Ян, коя от твоите песни харесва най-много?
- Той много харесва всичките ми песни, но „Само аз и ти“ някак си му е най-любима. Тя е от красивите песни за сватбен ден.
- Да не би и на вас да ви предстои сватба?
- Засега не! За мен бракът е последната - финалната строфа, но за да се стигне до тази стъпка, един мъж и една жена трябва да са преживяли всичко, както едно време нашите баби и дядовци казваха - да сте изяли един килограм сол заедно! Не може да се каже, че прибързаните бракове са твърде успешни.
- А Ян романтичен ли е и с кой негов жест успя да те изненада приятно в последно време?
- Много! Според мен, повечето европейци са доста романтични. Всеки един мъж, ако пожелае може да е романтичен, но това е и до възпитание. Един ден дойде и ми каза: „Купил съм билети за нашето пътуване за Азия и задължително искам да те заведа във Виетнам!“ Сигурно ще отидем отново в Тайланд, а може би и до Индонезия. Миналата година, за рождения ми ден ходихме до Рим и беше много хубаво, а тази година празнувахме само двамата и също беше много романтично. Той по принцип знае, че страшно много обичам азиатски плодове и понякога ме изненадва с такива. По принцип, ние не сме толкова по материалните подаръци, а обичаме емоционални неща, които оставят спомени.
- Двамата сте заедно вече три години. За това време той сигурно е опознал достатъчно страната ни – какво му харесва тук и има ли неща, които го дразнят?
- Харесват му хората и храната, много обича и да се разхождаме в София - особено в централната част. Има и неща, които го дразнят, защото той е от значително по-уредена държава. Не му харесва, че когато някой обещае нещо и често не го изпълнява, по тази причина имаше и разочарования откъм бизнес партньори. Голям проблем в нашето общество е, че много се говори, а действията са прекалено малко, докато той малко говори, а действията му са много! Не му харесва също, като някой закъснява и не си държи на думата. Независимо от всичко, засега сме щастливи в България. Ян направи голяма крачка да се премести тук заради мен. Той си е направо герой - да дойде от тази красива Чехия, от която вероятно му липсват много неща, не само близките и приятелите му.
- Приятелите на Ян идват ли в България и какво им прави най-силно впечатление тук?
- Прави им впечатление, че младите момичета са много намръщени, докато в Европа всеки е усмихнат и иска да комуникира с тебе. Също така, това залитане по показността у нас - носенето на реплики на големи дизайнери и демонстрирането на материални придобивки. Те се чудят каква е тази мода тук и защо робуваме на тези марки! В Чехия никой не парадира и няма изхвърляне в материалното, там всеки си плаща данъците и живее по-открито. Като се замисля, всички какво преживяхме по време на ковид и приоритетите ни се пренаредиха - сега искаме да пътуваме повече, защото днес те има, утре не... Виждаме също, че ламтежът за пари не води до никъде и многото пари не водят до нещо добро. Винаги съм била привърженик на средната класа, да не парадираш и да не се изхвърляш. Видяла съм и две и двеста, като най-хубавите ми ваканции са били само с една раница и без нищо, а същевременно една от най-неприятните ми ваканции е била в петзвезден ризорт, но с човека до мен не се разбирахме и тогава нищо друго няма значение.
- На Ян странно ли му е, че у нас почти не звучи българска поп музика и какво мисли за попфолка?
- Той не е усетил това, защото е в моите среди и когато излизаме с компания, всички слушаме поп музика. От него знам, че преди и в Чехия е звучала повече чужда музика, но сега се завръщат към тяхната поп музика и в момента най-големите им арени се пълнят с техни позабравени звезди. Той е щастлив, че младите хора започват да се връщат назад към хубавата чешка поп музика. Радвам се, че и в България хората се връщат все повече и пълнят големите концертни зали.
- Ти си наследила кулинарните умения от майка ти Силвия Кацарова. Тя с какви специалитети глези твоят приятел?
- Сега, покрай всички музикални ангажименти, не ни остава никакво време да се глезим. (Смее се.) По-скоро в Чехия ни глези баща му, който е изключителен кулинар, а слава Богу идват коледните празници! Той приготвя много хубава национална кухня със чешки специалитети, но не мога да им запомня имената. Баща му обича всичко да прави сам и не дава на друг да се включва, аз се опитах да сготвя две-три неща, но не ми разреши. (Смее се.) Единствено се преборих да направя баница и те много я харесаха и вече също я правят. И Ян обича да готви, наскоро беше направил неговия специалитет – една салата, тип руска, но те ѝ казват „чешка“.
- На теб какво ти допада най-много в Чехия?
- Много са нещата. Обичам да ходим там и да посещаваме родителите му - те имат прекрасна къща в Пилзен - разкошен град. В Прага пък обичаме да си правим дълги разходки и часове наред се разхождаме с раници.
- А какви спомени пазиш от пътуването ти до Куба?
- В Куба живеят с музиката и живеят за момента - радват се на всеки един миг. Бях там преди доста време и въпреки че им беше тежко с това ембарго, което тогава им наложиха, определено се справят. Много усмихнати хора са и с положителното си мислене помагат сами на себе си, защото няма как животът ти да е по-добър, ако всеки ден псуваш и си ядосан на света. Много се изненадах, че в центъра на Хавана видях доста кубинки с ролки на главата. Обясниха ми, че за кубинските жени най-важно било да запазят любовта на мъжа си, затова не ги интересувало как изглеждат през деня, докато са на работа, или пазаруват, а искали да са красиви у дома, когато се приберат при мъжете им.
- Какво стана с кампанията ти, свързана с читалище „Отец Паисий“ в радомирското село Извор?
- Имах доста неприятна случка, когато някой ми рипортна (докладва) поста, в който обявих старт на проекта и кампанията за набиране на средства за извършване на основен ремонта на Народно читалище „Отец Паисий“-1927 в радомирското село Извор. След това той беше свален по неприятен начин, с обяснението, че така сме „принуждавали“ хората да си дават лични данни. Това беше поста, в който с видеото на песента „Намирай ме“ обявих старт на проекта и кампанията и с неговото сваляне загубих стотици шервания (споделяния). Публикацията беше свалена навсякъде и това ме натъжи, защото кампанията е свързана изцяло с добро - с набиране на средства за културно средище в България и не знам на кого накривихме толкова шапката?! Целият проект е за възстановяване на читалището в Извор, през което са минали толкова много звезди, но явно пак нечии интереси са засегнати... Мечта ми беше там да се изявяват и млади таланти, защото читалището е много красиво, но не съм загубила вяра, че може да се промени нещо и продължаваме да събираме средства чрез DMS 17 777, с текст – IZVOR. За съжаление, държавата явно е абдикирала от всичко и ако ние не си помагаме, не знам как би се случило нещо.
- Как успяваш да запазиш усмивката си на фона на всичко, което се случва около нас и поддаваш ли се понякога на депресивни мисли?
- Много често. Миналото лято ми беше доста тежко, защото имах неприятности със здравето и начинът, по който успях да изляза беше с пълен детокс. Обикновено се затварям някъде сама и се възстановявам със спорт и режим на хранене, като спирам месото и обработените храни, правя си терапии с музика и аромати. Стремя се също да поддържам дома, защото като си изчистиш дома и така се пречиства и душата ти.
- В биографичната си книга Силвия Кацарова разкрива много вълнуващи моменти от своя живот. Ти поплака ли си на места, докато я четеше?
- О, на много места си поплаках! Например, в момента, когато почти се е удавила, както и на други случки от живота й… С нея обикновено ходим заедно да представяме книгата и разказваме истории от детството ми и тя споделя страшно много интересни неща. Книгата е много вълнуваща и се чете на един дъх. Аз самата не съм знаела колко трудно им е било на родителите ми и как са щели да загубят живота си в Скандинавия, докато шофират! Сякаш нещо ги спасява в този момент. Майка ми е много вярващ човек и обича да се моли, а със силата на духа и мисълта си успява да помогне и на други хора.
- Любимата ти мисъл, или цитат?
- Имам любим цитат от филм: „От какво се раждаме? От любовта! Какво би ни погубило? Липсата на любов. Какво ни помага да успеем? Любовта. Какво трябва да ни обединява? Любовта.“