Каква ще е ползата от повторното отваряне на студеното досие „Приватизация“
Като изключим част от енергетиката, а също и от отбранителната индустрия, всичко в България вече е приватизирано. Не броим здравеопазването, но там нещата са по-различни. Както и в селското стопанство. То си е предмет на друг анализ.
28 години след промените през 1989 г. брутният продукт на страната се произвежда основно в частния сектор. И по съпоставими цени вече е по-голям от времето на т. нар. развит социализъм.
Ако трябва да обобщим, пътят на България лъкатушеше от едната крайност в другата. Започна се с тотално „разграждане на системата“, мина се през някакво отрезвяване и много, ама много бавно се почна пак от изходната точка. Приватизацията е неотделима част от този път. Това беше нещо като задача в зората на демокрацията и на пазарната икономика, поставена ни от МВФ и от Световната банка.
Според бившия главен прокурор Никола Филчев активи за около 30 милиарда лева са били продадени реално срещу скромната сума от 3 милиарда. За повечето хора приватизацията у нас се определя като големия грабеж, като източване и обогатяване на едни господа и другари за сметка на построеното от няколко поколения българи.
Сега, за кой ли път, отново се поставя въпросът за отваряне на затвореното „студено“ досие на приватизацията. И за търсене на отговорност от онези, които носят евентуално някаква вина за ограбването на икономиката. Казусът е интересен, не само защото има чисто юридически измерения, но и защото пак вади на бял свят проблема с вината и отговорността. Той съвсем не е само юридически и икономически, а е преди всичко политически. И може да донесе дивиденти, ако бъде отработен и изпълнен както трябва.
Малко история. Начало на приватизацията дава правителството на Любен Беров. В края на 1992 г. е приет закон за преобразуване на държавните и общински предприятия. Държавната собственост е трансформирана в ООД-та или АД-та. За няколко месеца са преобразувани 1500 фирми, после нещата продължават. Първата сделка беше за някаква малка бензиностанция в Североизточна България, щастливият собственик стана телевизионна звезда. Какво ли прави сега?
Последваха и по-големи покупки - известни европейски и световни фирми се пробваха и получиха апетитни хапки под формата на български заводи и предприятия, основно в преработвателната и хранително-вкусовата индустрия.
Приватизацията продължи и при правителството на Жан Виденов. Той продава 69 предприятия с активи за 22 млн. лв., гласи официалната статистика. По това време започва и т. нар. масова приватизация. По-възрастните си спомнят опашките пред пощенските клонове за бонови книжки. Чрез инвестиционните левчета на всеки български гражданин новоосновани фондове придобиваха активите на държавни фирми. Някои успяха и до ден днешен управляват успешно компаниите, други се провалиха с гръм и трясък и от „техните“ заводи останаха само руини. И това трябва да е предмет на ревизията, обявена от сегашния кабинет на Бойко Борисов. Надяваме се…
Между другото - има още хора, които не знаят какво да правят с тези оцветени в зелено книжки. Съветът на експертите е - идете в Централния депозитар и вижте какво стои зад вашите символични пари. Може и да спечелите, ако продадете боновете си - някои от фирмите се търгуват на фондовата борса, други отдавна ги няма.
Разцветът на приватизацията е при кабинета на Иван Костов. Пак според официална информация за четири години по време на управлението му са продадени активи за близо 150 млн. лв. Това сочат данните, а всъщност стойността е многократно по-голяма. Смята се, че при Костов са раздържавени половината от всички предприятия в страната.
Има класически примери - Металургичният комбинат „Кремиковци“, продаден за 1 долар, „Авиокомпания „Балкан“, харизана за 150 000 долара, „Химко“, „Нефтохим-Бургас“, „ОЦК-Кърджали“, „Девня-Цимент“, „Плама-Плевен“…
Епохата на Костов ще остане в историята и с т. нар. РМД (работническо-мениджърски дружества). Създадени специално за целта, те участваха в приватизацията, като плащаха в началото само 10 процента от реалната стойност, а останалите пари можеха да бъдат издължени след време и чрез компенсаторни инструменти. Съкращението придоби популярност и като Разбойническо-Мародерски Дружества. Каква е била обаче ползата или вредата от тях, историята все още мълчи. Ето още една тема, ако се стигне до отваряне на „студените досиета“ на приватизацията у нас.
В интерес на истината, при следващите правителства - на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов, раздържавяването зацикля. Може би по обективни причини - малко беше останало, предишните свършиха „тежката“ работа. Но все още висят въпросителни около цената на продажбите на ЕРП-тата, на БТК и „Булгартабак“…
И до ден днешен у нас съществува специален орган - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Каквото е приватизирала - приватизирала го е. Втората част от името обаче нещо не ни се връзва с функциите и задълженията й. Щом сегашното правителство смята да ревизира сделките със задна дата, значи имаме признание, че контролът нещо е куцал…
Има и доста успешни инвестиции
Теглейки чертата, не можем да не отбележим и някои изключително успешни инвестиции в България при приватизацията. В добивната индустрия това са предприятията на “Минстрой холдинг”, на “Елаците мед”, “Асарел Медет” и др. Бургаският “Лукойл Нефтохим” направи огромни вложения в модернизация на производството, “Солвей Соди” в Девня е световен лидер.
Списъкът може да бъде продължен с успешното развитие на пивоварната индустрия, която като цяло у нас е собственост на най-големите световни компании в този бизнес. Има и други примери.