Безумие е да превръщаш авторитетни тв водещи в машинки за съгласувани въпроси
Започна изборната с кампания и вече ставаме свидетели на какви ли не събития и явления, каквито не сме виждали.
Избрахме си кандидат-депутати като за ВИП БРАДЪР. Какво сравнение с първото Народно събрание, когато избирани бяха интелектуалци като Йордан Радичков, или Валери Петров, или Йосиф Петров! А сега? Настанала е масова разпродажба на българската интелигенция, купуват се на едро цели сфери на културата, като на първо място са певците и музикантите, според вкуса на „купувачите“. И няма никакво неудобство, срам, поне притеснение, че се продаваш като изборна стока.
Започна изборната кампания и Марешки заля телевизионните екрани. Очевидно е, че си плаща, но никъде не се изписва. И зрителите се питат защо всички водещи станаха толкова любезни с големия купувач.
Да, има някакви правила, някакви споразумения. И в тях фигурира недоразумението „платено интервю“. Дори да го изписваха, пак е безумие да превръщаш авторитетни водещи в машинки за съгласувани въпроси. Ако на политиците това им изнася, защо самите журналисти и техните началници не възроптават. Ах-а-а, ставало дума за пари. Е, какво да правиш тогава?
Има и добри изненади, разбира се. Когато правеха предварителна реклама на Цитиридис, написах, че младежът сигурно е добър комик, но успехът на цялото шоу ще зависи дали продуцентите ще допуснат политическата сатира. А продуцент е самата телевизия, ясно е какво да очакваме. Но ето, че последната седмица Цитиридис включи щекотливите теми за „сакото на премиера“ и за професорската реплика за „нищожествата...“ Дано да продължи.
Ясно е, че преди избори се лъже най-много, по телевизията естествено. Но да лъжеш толкова безочливо, независимо, че фактите те опровергават, отново потвърждава, че се играе „ва банк“, пък „после ще се оправяме“.
Например за репликата на професор Илчев се появи твърдение, приписвано на Кошлуков, че той имал предвид президента и вицепрезидента, а не Караянчева. Ясно е, че това е лъжливо твърдение, но не е излишно да има едно опровержение.
Но това са „бели кахъри“. Истински международен скандал се развихря, засягащ отношенията ни със САЩ. Става дума за изявлението на американските сенатори Боб Менендес (демократ) и Джим Риш (републиканец), в който се дава унищожителна оценка на политиката на българското правителство в областта на борбата с корупцията, свободата на медиите и съдебната система. И това се случва в момент на откриването на изборната кампания.
Президентът Радев веднага се възползва и коментира позицията на двамата сенатори като потвърждение на неговите критики към управляващите. Пожарът се разгоря и последва реакция на бившия външен министър Даниел Митов и на сегашния заместник-министър Георг Георгиев, които обвиниха Радев, че се намесва в предизборната битка и оцениха поста на двамата сенатори като тяхно лично мнение.
Включи се и Георги Харизанов с информацията, че Менендес е бил съден за корупция заради укрити скъпи подаръци. Пласира се и версията, че скандалът е провокиран от американска агенция, наета от Цветан Цветанов. Кой знае по какви подбуди Явор Дачков нарече двамата сенатори „маргинали“, а президентът Радев бил сгрешил фатално, като ги е цитирал.
Да, ама не, както би казал Петко Бочаров. Менендес е председател на Комитета на Сената за външната политика, а Джим Риш изразява становището на републиканците от Комитета. Техният пост е публикуван на официалния сайт на Комитета за външна политика. Беше публикуван и в сайта на американското посолство в България. Впрочем преди седмица в „Панорама“ посланикът на САЩ Херо Мустафа изрази същите позиции, макар и на по-дипломатичен език.