Има моменти, когато лидерите трябва да мислят повече за обществото, отколкото за партията си
Сериозният разговор изключва дребнотемията и злободневните заяждания
Как се посреща предложението на ГЕРБ за разговор с всички партии в новия парламент за съставяне на правителство? Тома Биков смята, че за това днес трябва да се прояви и смелост, а ГЕРБ вече са направили тази крачка с всички рискове, които следват от това. Той смята, че хора като Иван Костов, който има исторически принос за европейската интеграция на България, трябва да бъдат в помощ на едно бъдещо проевропейско управление, а не да се опитват да го възпрепятстват. И още – че след нови предсрочни избори решаването на политическата криза ще бъде още по-трудно, ще изисква още по-големи жертви от различните политически субекти и ще доведе до още по-голямо оттегляне на доверието от страна на българите към техните институции.
- В нощта на изборите призовахте колегите политици преди да говорят, да мислят. Според вас премислиха ли те офертата на ГЕРБ за правителство, господин Биков?
- Дали са я премислили предстои да разберем. Към това, че трябва да мислят, бих добавил и че в определен момент би трябвало да проявят смелост. Защото проявата на смелост е първата крачка към решаването на политическата криза. Смелост днес означава да говориш и работиш с тези, към които изпитваш непоносимост. Мисля, че ние вече направихме тази крачка с всички рискове, които следват от това.
- Кажете още веднъж вашата формула за кабинет, ако някой не я е разбрал или я тълкува превратно. Какви компромиси сте готови да направите? Има ли шанс и какъв е той за едно проевропейско и антикризисно управление?
В момента имаме формула за формат на разговори и преговори. В този формат би трябвало да изкристализира и управленската формула. Според мен не е задължително да се сформира коалиционно управление. По-реалистичното е да има проевропейски кабинет, който изпълнява антикризисна програма и се ползва с подкрепата на парламентарно мнозинство, което в различни моменти и по различни теми би могло и да се разширява. Убеден съм, че ако разговорите преминат на необходимото ниво и самите политически субекти са на нивото на предизвикателствата, пред които сме изправени, то едно такова правителство би могло да управлява и пълен мандат.
- Кои биха били точките на консенсус в парламента, около които евентуално да се състави правителство?
- Първата точка на консенсус би трябвало да бъде около геополитическия и цивилизационен избор, който България направи в края на 90-те години на миналия век. Впрочем, ако не беше този цивилизационен избор, който беше направен най-вече под лидерството на президента Петър Стоянов и тогавашния премиер Иван Костов, България днес щеше да прилича на държави като Северна Македония, Албания, Молдова и Сърбия. Тогава цивилизационният избор беше направен с взимането на тежкото решение България да допусне натовски самолети да бомбардират Сърбия. Политиците, които взеха това решение, платиха и цената за него. Но благодарение на това днес България е член на ЕС, а Сърбия все още е кандидат за член. Затова съм учуден от призива на господин Костов да сформираме коалиция с „Възраждане“ и да вкараме в управлението партия, която открито се обявява против членството на България в НАТО и ЕС. Не мога да разбера тази позиция и то идваща от човек, който има исторически принос за европейската интеграция на България. Нещо повече, очаквам хора като господин Костов да бъдат в помощ на едно бъдещо проевропейско управление, а не да се опитват да го възпрепятстват. Убеден съм, че би могъл да бъде постигнат широк консенсус и около правосъдната реформа и то консенсус, който включва не само партиите, но и академичната общност и хората, които работят в съдебната система. Със сигурност би могло да има консенсус и около антикризисни мерки, които едновременно да помогнат на нуждаещите се и да съхранят българската индустрия и бизнес. Най-важният консенсус, който имаме в момента е около това, че България трябва да има редовно правителство. Доколкото виждам, тази теза се споделя от всички партии. След като всички казваме това, означава, че трябва да положим максимални усилия да съставим кабинет.
- Ще разговаряте с всички партии, но с кои от тях никога няма да може да управлявате?
- Готови сме за разговор с всички, но сме готови да управляваме само с онези, които се самоопределят като проевропейски и поддържащи членството на България в ЕС и НАТО. Ние не се водим от това кой харесваме и кой не харесваме в персонален план, а с кого гледаме в една посока.
- Като че ли най-много разчитате на „Демократична България“, но те имат само 20 депутати? Там май има разнобой по темата между лидерите Христо Иванов и Атанасов?
- Не бих искал да коментирам вътрешните отношения в една или друга формация. Разчитаме на ДБ, защото те най-ясно заявяват своята проевропейска ориентация. Очакваме, че ще се възползват от възможността да превърнат думите си в политическа реалност или най-малкото да участват в сериозен разговор за бъдещето на България. Сериозният разговор автоматично изключва дребнотемията и злободневните заяждания. Аз бях свидетел на антинатовските речи на господин Румен Гечев от БСП в последния парламент, който не пропускаше да атакува сделката за закупуване на нови самолети Ф-16, която е важна част от модернизацията на българската армия. Тогава колегите от ДБ бяха принудени да мълчат, въпреки че много добре осъзнаваха, че това говорене е директно срещу техните разбирания. Убеден съм, че те много добре помнят, че ако не беше опозицията в лицето на ГЕРБ, нямаше да бъде приета нито декларацията на парламента, в която беше осъдена войната в Украйна, нито щеше да бъде решен казусът със Северна Македония. Ние бяхме тези, които не просто подкрепиха, но и инициираха тези решения. Не казвам това, за да ги обвинявам или за да подчертая нашия принос, а защото тези казуси показаха несъстоятелността на предишното управление, което беше принудено да отстъпва по всички важни въпроси пред БСП. Впрочем, в интерес на истината, другата опозиционна партия, заради която минаха тези решения, беше ДПС и това трябва да им се признае. Избирателите на ДБ са важна част от проевропейският консенсус в България. Без тяхната подкрепа най-вероятно би могло да се състави управление, но то не би имало белезите на проевропейско. Това е причината да търсим настоятелно за разговор Христо Иванов. Надявам се той да се отзове. Ако не го направи, то най-вероятно ще отидем на избори със служебно правителство и без работещ парламент.
- Кога според вас ще започнат разговорите на Росен Плевнелиев и Соломон Паси с другите парламентарни групи? Кои други хора ще бъдат парламентьори?
- Ще започнат, когато всички са готови за тези разговори. Надявам се да бъде скоро.
- Смятате ли все пак, че може да се стигне до някакъв консенсус въпреки обидите в предизборната кампания?
- Със сигурност трябва да се стигне, но дали може да се стигне предстои да видим. Ще припомня само, че ние правим тази смела крачка след като нашият лидер беше арестуван незаконно преди няколко месеца. Нашите избиратели помнят това и част от тях са разочаровани от анонса, който направихме. Аз ги разбирам напълно, но съм убеден, че без подобни жестове рискуваме да унищожим както фундаментите на българската демокрация, така и възможностите за излизане от тежката криза, в която се намираме. Има моменти, когато политическите лидери трябва да мислят повече за цялото общество, отколкото за собствената си партия. Впрочем, по отношение на обидите ще кажа, че ние и нашите избиратели сме най-обижданите през последните години. Тези дни се сетих за една история. В края на 20-те години на миналия век, тогавашните градските партии влизат в коалиция с БЗНС. По време на земеделското управление, лидерът на Демократическата партия Александър Малинов е репресиран – унижен е публично, като му е скубана брадата на гарата в Горна Оряховица, а след това лежи в затвора без съд и присъда. Когато го питат как е възможно да влезе в коалиция с тези, които са му причинили всичко това, той казва: „Аз не мисля с брадата си, а мисля с главата си”. Благодарение на това негово решение България успява да прекрати за известно време братоубийствената гражданска война, която се води практически от 1919 година. Не зная доколко жестът на Малинов е бил разбран от съвременниците му, но се надявам жестът, който направи Бойко Борисов да бъде оценен и разбран правилно от останалите политически субекти и да получи адекватен отговор. Ако това не се случи, цената за политическия разпад ще бъде платена от всички.
- Ако не се избере правителство с вашия мандат, готови ли сте да преговаряте с втората или третата партия, когато го получи?
- Това е разговор за хипотези, който в момента не носи нищо.
- Кой има интерес от нови предсрочни избори – президентът, „Възраждане“, други? Ще доведат ли тези избори до някаква друга конфигурация?
- Убеден съм, че нови предсрочни избори ще доведат до по-ниска избирателна активност, а оттам и до още по-голямо оттегляне на доверието от страна на българите към техните институции. Някой може да спечели малко повече гласове, но след нови предсрочни избори решаването на политическата криза ще бъде още по-трудно и ще изисква още по-големи жертви от различните политически субекти. Илюзия е ако някой си мисли, че непрестанните избори са решение на такъв тип проблеми. Ролята на гражданите е да гласуват, а отговорността за правилното разчитане на вота им е на политиците. Ние сме в политическа криза не заради избора на хората, а заради неспособността на политическите субекти да разчитат правилно вота им и да очертаят около него подходящ дневен ред.
- Какви хора ще предложите за министри? А за министър-председател – партиец, технократ?
- Според мен ако се стигне до там, би трябвало да бъдат излъчени авторитетни и сравнително безспорни хора, които да са в състояние да взимат бързи и адекватни решения. Не е задължително всички те да бъдат действащи политици.
- Ще предложите ли ваш председател на НС или сте готови да дадете този пост на друга партия в името на някакво разбирателство?
- Обсъждаме този въпрос, като си даваме сметка за значимостта на тази позиция при решаването на политическата криза. Надявам се, че при избора на председател на парламента всички народни представители ще покажем, че сме готови заедно да дадем отговор на предизвикателствата на политическата нестабилност.
- А председателите на парламентарните комисии как ще бъдат разпределени?
- Това, което е сигурно е, че ще предложим на останалите партии председателските места в комисиите да бъдат разпределени пропорционално, а не както в миналия парламент управляващите да вземат всичко, а опозицията нищо. За нас това не е въпрос на благородство или на великодушие, а възможност отговорността за работата на парламента да бъде споделена между максимално широк кръг хора. За мен решението да не се дадат комисии на опозицията в предишния парламент беше грешка и тази грешка беше разбрана дори от част от онези, които я направиха. Надявам се, че в 48-ото народно събрание ще има съвсем различен дух и атмосфера на работа. Убеден съм, че в това отношение отговорността пада върху нас като първа политическа сила, затова ще направим необходимото, за да можем да имаме цивилизовани отношения и среда за взимане на адекватни решения.
Нашият гост
Тома Биков е роден през 1980 година в Бургас. Магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в различни печатни и електронни издания. Основател и член е на Управителния съвет на “Института за дясна политика”.
Съветник в Министерски съвет в периода 2014 - 2017 година. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание с листата на ГЕРБ. Депутат е и в краткосрочните 45-то и 46-то и 47-мо НС. Зам. председател на ПГ на ГЕРБ-СДС в 47-ото НС.. През 2009 година издава книгата “Досието на Доган”, през 2014 година - “Другата история на България - 157 модерни апокрифа”, а през 2019 година - “Политически кризи и служебни правителства”. През 2021 година от печат излезе и книгата му “Българските революции”.