Меракът за много партии и вождизъм е вреден за България
До изборите остава седмица. Нищо време. Следващият понеделник всичко ще е ясно. По традиция винаги седмица преди изборния ден правя своята прогноза, която може да се възприеме и като съвет. Социологическите агенции също публикуват своите проучвания. Това е хубаво. Така ние, гражданите, имаме възможност спокойно да се ориентираме накъде духа предизборният вятър и да не сгрешим бюлетината. Защото е много важно да се гласува правилно. А това става, ако избирателят е добре ориентиран.
В случая с предстоящите избори избирателите са улеснени, защото седмица преди тяхното провеждане почти всичко е ясно. Предизборният вятър яко е издул платната на коалицията ГЕРБ-СДС и тези две партии са сигурните победители на изборите. Такава е реалността към днешна дата. И изборният ден няма да я промени. Нещо повече. Ние вече знаем кои партии и коалиции няма да влязат в парламента. Това ми дава основание да предупредя, че гласуването за тях е губи време. Подадените за тях гласове няма да им донесат депутати.
Общо 17 партии и 8 коалиции с участващи в тях (о, ужас!) 24 партии няма да влязат в 50-то Народно събрание. Общо това прави 41 партии, за които подадените гласове, колкото и малко да бъдат, ще отхвърчат в нищото. Няма да видим нито един от лидерите на тези партии в новия парламент. Затова е и излишно да споменавам имената им. Такава е реалността.
Други народи и явно по-умни от нас, отдавна са стигнали до извода, че за да е успешна тяхната държава няколко партии са предостатъчни. А най-напредналите държави, като САЩ например, където много българи се натискат да живеят, се доволстват само с две основни партии - Републиканска и Демократическа. Населението на САЩ е близо 320 милиона души, но всички те са стигнали до извода, че за успешна държава и за добруването на американския народ, две партии стигат.
Ние, българите, я имаме, я нямаме днес 8 милиона, като поне два от тях са пръснати по света, но партиите, които ще се явят на изборите в неделя са 62, а сигурно има още толкова, които към момента кютат и чакат своя час. Това означава, че не си знаем интереса.
Голям е меракът на българина да има партия. Яко българско име да и лепне. Знаме да развее, билбордче да закачи. Пък вижте го тогаз. Затова и няма оправия в нашата държава.
Нека да е ясно: меракът за много партии, меракът за партиен вождизъм, е вреден за България. А колко е просто. Необходимо е само партиите с еднаква или сходна идеология да се прелеят една в друга. И тогава няма да се разпиляват гласове. Демокрацията ще стане сигурна и стабилна. В действителност обаче наблюдаваме точно обратен процес: раздробяване, раздробяване и масово взаимно омаскаряване. Това не е демокрация. Дори ромските катуни имат по-добра поведенческа култура.