Преди 20 години самолет Airbus A300 на компанията American Airlines се разбива в жилищен район в Ню Йорк, след като току що е излетял. Самолетната катастрофа отне живота на 265 души. Разследването, продължило 3 години, показа, че причината за катастрофата е ударът на самолета в турбулентната вълна, образувала се от излитащия пред него лайнер и следватвие на това вертикалният опашен стабилизатор се откъсва и пилотите губят контрола над самолета. Хронологията на събитията от 12 ноември 2001 г.
Самолетът A300-600R излетя от летище „Джон Ф. Кнеди“ в Ню Йорк в 9:14 ч., и се насочи към Доминиканската република. Командирът на самолета беше 42-годишният Едуард Стейт, опитен пилот, който е работил за авиокомпанията над 16 години и имаше 1723 летателни часа на Airbus A300 като капитан. Вторият пилот беше 34-годишният Стан Молин с над 10 години опит.
След 1 минута и 46 секунди след излитането американският самолет попада в следата на излетелия преди него самолет на японска авиокомпания. Вторият пилот при максимална тяга на височина 700 метра се опитва да изравни самолета и мести руля 5 пъти, но лайнерът започва да се тресе.
Две минути по-късно жителите от района Рокауей в окръг Куинс забелязват самолета, от който в небето се откъсват неговите двигатели и започват да пада към земята.
„Това, което пътниците в самолета изпитаха през последните си секунди, беше ужасно треперене, преди той да се разбие и да се разлети на парчета“, казват авторите на документалния филм, който ще бъде пуснат по-късно в National Geographic.
В 9:17 ч. лайнерът се разбива на 8 км от летището, в жилищен квартал на района Куинс. Местните хора чуха експлозията преди самолетът да се разбие и видяха ярка светкавица от десния борд на A300. Някои от тях изскочиха през прозорците.
„Бях в кухнята и видях как самолетът се вряза в съседната къща... След това се извисиха огромни огнени топки и аз изскочих през прозореца на къщата си. Беше като експлозия на бомба“, разказва очевидец пред CNN.
Някои едва успяха да оцелеят. Така, по време на катастрофата Кевин и Айлийн МакКеон седяха на чаша кафе в кухнята, и тяхната малка дъщеря беше с тях.
„Почувствахме как стаята се разтресе и след това просто се взриви. Дъщеря ми излетя през вратата към двора. Жена ми беше изхвърлена в хола, а аз излетях през вратата в двора след моята дъщеря“, казва главата на семейството.
МакКеон успяха по чудо да избегнат наранявания, когато един от двигателите на Airbus се разби в тяхната алея, като смачка лодката им. Част от къщата им се запали.
В 9:25 часа президентът на САЩ Джордж Буш-младши който по това време е на заседание на Съвета за национална сигурност, е информиран за бедствието. Половин час по-късно кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани нареди да се затворят всички летища, тунели и мостове в Ню Йорк. В града беше обявена тревога, и се подготвяше евакуация на правителството и на жителите.
В първите часове след самолетната катастрофа в Куинс властите на САЩ и много американци заподозряха, че това е терористична атака, тъй като бяха минали само 2 месеца от трагедията на 11 септември 2001 г., когато в резултат на действията на терористи, бяха разрушени кулите близнаци на Световния търговски център и част от сградата на Пентагона.
В 12.15 ч. започна евакуацията на централата на ООН в Ню Йорк, както и на Емпайър Стейт Билдинг, който след разрушаването на кулите близнаци отново беше смятан за най-високата сграда. „Това е предпазна мярка“, обясни Джулиани пред CNN. В 13.00 часа кметът на Ню Йорк проведе пресконференция, на която обяви за смъртта на всички на борда. Самолетната катастрофа отне живота на 265 души: 251 пътници, 9 члена на екипажа и 5 жители на Куинс.
44 пожарни коли и 200 служители на спасителната служба на Ню Йорк пристигнаха на мястото на катастрофата. След 3 часа огънят на мястото на катастрофата беше потушен, спасителните работи продължаваха, а черните кутии на борда бяха открити и изпратени във Вашингтон.
Скоро Националната администрация по контрола на безопасността на транспорта информира ръководството на страната и на града, че причината за самолетната катастрофа не е терористична атака.
Въз основа на резултатите от дешифрирането на черните кутии и пълното разследване, американските специалисти стигнаха до заключението, че причината за катастрофата на полет 587 е удар на самолета в следа с турбуленция, причинена от излетелия малко преди това японския самолет и именно тя е срязала опашката на Airbus A-300.
Анализът на радарните данни и характеристиките на вятъра показаха, че самолетът е пресякъл следите на предишния самолет, въпреки че траекторията на по-ранно излетелия японски Boeing 747 е била с 240 метра по-висока от тази на полет 587.
Записите от черните кутии, заедно с тракане от диктофона в пилотската кабина, както и съобщението на двамата пилоти за следата с турбуленция, данните от записващото устройство за данните от полета показват, че опашният кил се е отделил отделил първи, а двигателите са продължили да работят.
„Не открихме никакви други доказателства за сблъсък с чужд предмет. Изглежда, че това е някакъв вид аеродинамичен ефект“, цитира изданието думите на представителя на Националния съвет за безопасност на транспорта Джордж Блек.
Следователите също така анализираха записите за техническата поддръжка на A-300, а авиокомпанията извърши своя проверка за безопасността на своя парк от Airbus. Оказа се, че опашната част на А-300 е нямала следи от корозия или други повреди.
Служители на American Airlines твърдят, че напрежението, дължащо се на турбуленцията в следата, в съчетание с действията на опитния екипаж на полета, може да надмине натоварването, за което е проектиран опашния стабилизатор.
Както вертикалната опашка, така и кормилото се откъснаха преди катастрофата, но не е известно дали тази авария е причинила катастрофата или това се дължи на наклоняването на самолета по време на падането, пише New York Times на 27 ноември 2001 г.
„Когато самолетът се удря в земята, парчета композитен материал все още бяха прикрепени към фюзелажа, някои от които завършваха с влакна, стърчащи нагоре като четина. Както всички конструкции на самолета, опашната секция е проектирана да функционира, дори ако е подложена на 50% повече сила от най-високото натоварване, което се очаква да се случи през целия й живот.
А300 можеше да има огромна конструктивна грешка или в опашната перка на този самолет е можело да има някакъв неоткрит дефект, който да я направил по-слаба от очакваното “, пише изданието.
В окончателния доклад на комисията за разследване на катастрофата от 24 октомври 2004 г. се посочва, че A300 е бил попаднал в следата на излитащата преди него японска авиокомпания, а кормилото е силно чувствително към управлението с педалите. Това доведе до отделяне на вертикалния стабилизатор на опашката и до загубата на управление.
Впоследствие в Куинс беше създаден мемориал в памет на жертвите.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)