Ще достигне 110-115 долара за барел в началото на 2023 г.
Цените на петрола на международните пазари в последните седмици се колебаят между позитивните и негативните сигнали и поддържат общо взето постоянни нива. Въпросът е какво ще се случи оттук нататък.
Анализаторите, а и инвестиционните банки, също са разделени в прогнозите си, но за мен лично посоката е по-скоро „бича“ или казано по-просто към повишаване на стойността на петрола и достигане на 110-115 долара за барел в началото на 2023 г.
Кои са основните фактори за подобна прогноза?
1. Тепърва пазарът ще отрази намаляването на стратегическите запаси на САЩ. Те все още се вливат в търговията, но това ще спре съвсем скоро. Предполагам, че даже може да се определи и точна дата, особено с оглед изборите за Камара на представителите и Сенат в най-голямата икономика на света. Нивата на запасите са на най-ниското си ниво от 20 години и все повече политици отвъд Атлантика са загрижени, че освен спирането им за пазара следва да се помисли и за попълването им. Процес, който ще отнеме месеци, ако не и година, но неминуемо ще повиши търсенето на суров петрол. Нещо повече, резервите на готови нефтопродукти са на абсолютния минимум, особено що се отнася до дизелови горива. През последните дни произведените в САЩ обеми с този тип гориво, предназначени за европейски пазар, бяха задържани и пренасочвани към американски разпространители.
2. Ембаргото на руския петрол трябва да влезе в сила от 5 декември тази година, а на руските рафинирани продукти от 5 февруари 2023 г. И преди е ставало дума, че пазарът вече сравнително се е пренастроил към пренасочването на доставките, от което губи европейският потребител за сметка на азиатския - но това е друга тема. Все пак, докато не видим практически как ще се отрази пълната забрана на руски нефт, можем само да предполагаме. Още нещо. Г7 реши да се наложи и таван на цените на този продукт. От американска страна първоначално се чуха бързи предложения за около 60 долара за барел, но в последствие темата сякаш потъна вдън земя, особено след заявките на руската страна, че ще спре продажбите на държави, купуващи по този непазарен механизъм. Преди няколко дни американският секретар, отговарящ за търговията, с половин уста каза, че може би този въпрос трябва да се отложи за по-късно, евентуално за пролетта на следващата година поради опасения от сериозен недостиг. Ако бъде наложен преждевременно, това ще качи цените значително и изглежда всички са наясно за това. Но мечът виси, оттам и несигурността.
3. Все още никой не може да каже как ще тръгне зимния отоплителен сезон. Макар тенденцията при цените на природния газ да е надолу, те все още са многократно по-високи от миналогодишните. В допълнение, рязко или по-продължително застудяване може да доведе до нов скок, още повече ако в Азия времето също стане студено. Нещо повече, инвеститорите започват да осъзнават и един нов риск, отнасящ се до сигурността на енергийната инфраструктура. Случилото се с газопроводите „Северен поток“ показа, че те са сравнително лесна мишена, но последствията от прекъсването на връзките са изключително тежки и възстановяването им отнема месеци. А на всички е ясно, че въпреки запълнените хранилища, Европа не може да изкара зимния период без допълнителни и неспиращи доставки. Всяка неизвестна предполага, че при възникване на проблем, заместващите продукти на природния газ са от нефтен произход. В този смисъл всяко допълнително увеличаване на потреблението ще се съпровожда с повишение на търсенето, а оттам и на цената.
4. Твърдата (засега) позиция на ОПЕК и ОПЕК+ относно намаляването на добива. Влошаването на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, започнаха още от случая „Кашоги“, но явно проблемът между двете страни се задълбочава, особено след силните изказвания в последните седмици срещу монархията от страна на американски политически лица. Поне засега основната държава в картела запазва твърдостта си относно намаляването на добивите. А това ще се усети след като САЩ преустановят предлагането на петрол от стратегическите си запаси, т. е. съвсем скоро. Реално погледнато ОПЕК няма защо да увеличава добивите си, още повече че в ОПЕК+ глас има и Руската федерация, която има жизнена необходимост от приходи от продажба на този ресурс. Ако влошаването на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия продължат, това неминуемо ще тласка кралството в посока сближаване с Русия, поне що се отнася до пазара на петрол, което не вещае ниски цени на горивата.
5. Шистовият добив и цялостно американската добивна индустрия не се представят на нивата отпреди няколко години. Основните причини са повече регулаторни и екологични мерки след влизането в Белия дом на администрацията на Джо Байдън, както и по-предпазливото харчене на финансов ресурс от страна на инвеститорите. Но също така и повече печалби за тях. Оттук и по-малко кладенци, както и по-малко петрол. Това е и тенденция, която продължава устойчиво през последната година и половина и няма сериозни причини да бъде пречупена.
Всички тези компоненти не включват разбира се по-краткосрочни и ненадейни кризисни ситуации, които в настоящия момент също имат потенциал да влияят на пазара, като например стачките във френските рафинерии или поредното прекъсване на доставките от някоя от страните-производителки, които имат проблем със сигурността. Като цяло следващите месеци ще бъдат турбулентни, ще зависят от реалности и страхове у търговци и инвеститори, а единственото обнадеждаващо е, че през месец ноември термометърът ще достига 20 градуса над нулата...
Авторът е главен юрист на Българската петролна и газова асоциация