Хиляди на лов за “топка за пинг-понг”, идваща от ковачницата на Слънчевата система
Астрономи предупреждават “пришълецът” да не се пипа, а само да се снима
Небето бе озарено от светкавица с продължителност 3,6 секунди
Предметът е черен, тежи към 160 грама и е малко по-голям от топка за пинг-понг. Повърхността му е матирана и е изгладена чрез триене в междузвездното пространство. Идва директно от ковачницата на Слънчевата система, разхвърляла искри във вселената преди 4,5 милиарда години. Падна миналата неделя малко преди полунощ в южната част на о. Сардиния и по-точно в района на градчето Алмунджа. Преди това небето бе озарено от светкавица с продължителност 3,6 секунди. А след като достигна земната повърхност, хиляди се впуснаха да го търсят, подкокоросани от Италианския национален институт по астрофизика.
По простата причина, че експертите от вещата по небесни тела научна структура призоваха местните хора да търсят метеоритчето. Не толкова за да се почувстват на 4,5 млрд. години при съприкосновението си с него, а за да им помогнат в изследователската работа. Като посъветваха всеки, който минава през Алмунджа, да гледа в земята и да търси тъмен камък, защото точно такъв би трябвало да бъде “гостът”. “И ако попаднете точно на такъв екземпляр - не го докосвайте! - разпоредиха астрономите в нарочно комюнике и обясниха как да се действа: - “Направете снимка, запишете координатите с GPS и изпратете всичко на електронния адрес на нашата лаборатория! После нашите специалисти ще ви кажат как да го вземете по най-правилния начин”. Защото пипането на метеоритчето може да бъде опасно както за този, който го открие, така и за самото него. “Пришълецът” може да носи със себе си зарази отпреди хилядолетия, а човек, може да му прехвърли бактерии, които да променят за нула време същността му - мотивират се научните глави.
“Астрономията винаги е вълнуваща, но когато обект, който идва от дълбините на небето, роден в ранните дни на Слънчевата система, падне пред очите ви и можете да го докоснете с ръка, е трудно да не се развълнувате много” - заяви пред журналисти Даниеле Гардиол - астроном в обсерваторията на Института по астрофизика в Торино. “Всяка вечер наблюдаваме италианското небе” - обяснява астрономът. - “Малките астероиди с диаметър само няколко сантиметра излъчват светлина, когато навлизат в атмосферата и след това изгарят напълно. Това се случва около веднъж на нощ. Възхищаваме им се и бързаме да си пожелаем нещо, но всичко свършва дотук”. Според Гардиол понякога “обектите” достигат десетина сантиметра, триенето с въздуха ги кара да изгарят, но не напълно. Веднъж или дваж в годината се случва някоя отломка да достигне земята. И да предизвика според Гардиол истинка треска за метеорит, както “Треската за злато” от великия филм на Чарли Чаплин.
Метеоритът от Сардиния бил навлязъл в атмосферата със скорост 16,5 километра в секунда - показват измерванията на учените глави. Огненото кълбо проблясва на 78 километра надморска височина, изминава 51 километра за 3,6 секунди, след което, забавяйки се до скорост от 4,2 километра в секунда, изгасва, докато е на височина от 28 километра. Оттам попада в местност, която за щастие е по принцип дива и рядко населена. И не пробива примерно покрива на автомобил, като оня, който се пази в един американски музей за поразени от небесни тела обекти.